гр. ЛЕВСКИ, _30.09._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание
на _31.08._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _И.П._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _3_ по
описа за _2013_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 77/18.05.2013 г. районен съд гр. Л. се е
произнесъл по част от предявените искове в настоящото производство.
С решение на ОС гр. П., делото е върнато на районен съд гр. Л.
за произнасяне и по предявения иск, касаещ присъждане на суми за положен
извънреден труд, след изменението на иска при първоначалното разглеждане на
делото.
След връщане на делото в РС Л. ищцовата страна е уточнила
претенцията си, като заявява, че искането е, доколкото е доказано по делото, че
ищецът не е компенсиран с допълнителен отпуск в исковия период на основание чл.
211 ал.5 т.2 пр.2 и чл. 212 ал.1 т.3 от ЗМВР /отм/, то положеният от него
извънреден труд над 50 часа на тримесечие в исковия период да бъде компенсиран
с изплащане като парично обезщетение за неизползван отпуск, поради прекратяване
на служебното му правоотношение на основание чл. 212 ал.4 от ЗМВР /отм/ във вр.
с чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС, като претендира сумата от 3398,57 лв. за 593 часа
неизползван допълнителен отпуск от общо положения 1193 часа извънреден труд в
периода 01.10.2009 г. – 30.09.2012 г.
Ответната страна е оспорила исковата претенция и в тази й
част, след направените съответни уточнения.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че през процесния
период между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „началник група – главен надзирател” с място на
работа затвора гр. Б.
В производството по делото е установено, че действително ищецът
е положил извънреден труд общо в размер на 1193 часа, от които за 600 часа му е
присъдено възнаграждение в размер на 4901,79 лв. за периода 01.10.2009 – 30.09.2012 г. Тъй като в хода на
производството са настъпили промени в
служебното правоотношение, което е било прекратено, ищецът е направил изменение
на своя иск, като претендира обезщетение за неизползван платен отпуск, с който
е следвало да се компенсира за положения извънреден труд над 50 часа на
тримесечие – т.е. за 593 часа, представляващи разликата над 600-те часа /за
които е присъдено обезщетение с влязлата в сила част на решение № 77/18.05.2013
г. по гр.д. № 3/2013 г./ до установения общ размер положен извънреден труд от
1193 часа. След прекратяване на трудовото правоотношение за ответника става
невъзможно използването на отпуска, с който е следвало да бъде компенсиран за
положения извънреден труд. При това положение
той следва да се компенсира с изплащане на обезщетение.
За установяване размера на дължимото се обезщетение за
неизполван допълнителен отпуск по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Изслушано е заключението на вещото лице В. Ч., което не е оспорено
от страните и като компетентно изготвено, съдът възприема. При извършване на
експертизата вещото лице се е започнало с предоставените му документи от затворническата
администрация и в резултат на лично възприетите документи е направило
констатациите и заключенията си.
След запознаване с експертизата по делото, ищцовата страна е
направила изменение на предявения иск, в
съответствие с установеното от вещото лице.
Копие от молбата е изпратено на ответника, който не е възразил
по направеното изменение на иска, след което съдът е приел същото.
Предвид представените по делото доказателства, съдът приема,
че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 4440,38 лв. /сумата
посочена от вещото лице/ за 593 часа неизползван допълнителен отпуск от общо
положения извънреден труд от 1193 часа в периода 01.10.2009 г. – 30.09.2012
г., представляващ неизплатена компенсация
за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.04.2013 г. е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Следва да бъдат присъдени на ищеца и направените разноски пред РС Л. при повторното разглеждане на делото
– заплатени като депозит за възнаграждение на вещото лице. Следва да бъде
осъден ответника да заплати д.т. върху уважения размер на иска.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 211 ал.5 т.2 пр.2 във връзка с чл. 212 ал.4 от
ЗМВР /отм./ *** да заплати на Н. ***,
с ЕГН **********, сумата от 4440,38 лв.,
представляваща обезщетение за 593 часа неизползван допълнителен отпуск от общо
положения 1193 часа извънреден труд в периода 01.10.2009 г. – 30.09.2012 г.,
представляващ неизплатена компенсация за положен извънреден труд над 50 часа на
тримесечие, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.04.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *** да заплати на Н.Г.И. със
сочени по-горе данни сумата от 150 лв.,
представляваща направените от ищеца деловодни
разноски.
ОСЪЖДА *** да заплати по сметка на РС Левски
сумата от 177,62 лв. – държавна такса
върху уваженият размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: