РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _30.09._ 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети септември_ 2015 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_252_ по описа  за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.

Твърди се, че на 22.07.2013 г.  в гр. Плевен между страните е сключен договор за наем на земеделска земя с ответника, съгласно който договор ищецът е предал на ответника 246,858 дка земеделска земя за временно и възмездно ползване за една стопанска година – от 01.10.2013 г. до 01.10.2014 г. Твърди се, че страните са уговорили наемно плащане за стопанската 2013/2014 г. в размер на 28,64 евро /равняващи се на 56,01 лв./ на декар или общо за наетите 246,858 дка земеделска земя е договорено наемно плащане в размер на 13827,74 лв. Твърди се, че длъжникът е заплатил част от задължението си в размер на 8 823,73 лв., като е останала за дължима сумата от 5004,01 лв. Твърди се, че съгласно чл. 7 ал.3 от сключения между страните договор задължението за заплащане на наемното плащане се заплаща в срок до 14 дни от получаване на писмено уведомление, отправено от наемодателя до наемателя и съгласно обратна разписка, наемателят е получил уведомителното писмо на 24.10.2013 г., т.е. задължението е с падеж 07.11.2013 г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил дълга нито на падежа, нито до момента на подаване на исковата молба.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5004,01 лв. – представляваща главница – неизплатена част по договор за наем, сключен между страните на 22.07.2013 г.; сумата от 729,92 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.11.2013 г. до 14.04.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на главницата.  Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          По делото е приложено заповедното производство /ч.гр.д. 171/2015 г./ от което се установява, че въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед за изпълнение срещу ответника на основание чл. 410 от ГПК, срещу която заповед ответникът е подал възражение, след което в едномесечния срок от съобщението, ищцовото дружество е предявило настоящия иск.

          Видно от представения към заповедното производство договор за наем на земеделска земя, е че действително между страните са съществували наемни правоотношения за посочения период, като ищцовото дружество е предоставило на ответната кооперация под наем земеделска земя общо в размер на 246,858 дка, като с договора е уговорено, наемно плащане за един декар наета земеделска земя в размер на стойността на 28,64 евро по централен курс на БНБ в деня на плащане на наемната вноска. Съгласно ал.3 на чл. 7 от договора дължимото наемно плащане по договора се заплаща в срок до 14 дни от получаване на писмено уведомление, отправено от наемодателя до наемателя, а съгласно ал.5 от същия член на договора наемодателят се задължава да изпрати писменото уведомление по ал.3 в срок не по-късно от 30.09.2013 г.  

Представено е и уведомително писмо, с което ищцовото дружество е посочило на ответната кооперация сметката по която в 14-дневен срок да бъде преведено дължимото наемно плащане, както и копие от известие за доставяне, видно от което е, че писмото е получено на 24.10.2013 г.

          Ответникът не е представил каквито и да било доказателства за извършени плащания, а тежестта за доказване на извършени плащания е негова.

          Предвид изложеното, следва да бъде прието за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответника така както е посочено в исковата молба, както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски по настоящото дело – в размер на 736 лв. – съгласно представения списък на разноските.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***”*** със седалище и адрес на управление ***, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ***, с управител и представляващ дружеството С. И. С. и ***” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. А. А.  ВЗЕМАНЕТО на „***гр. *** по отношение на ***, която дължи сумата от 5004,01 лв.- главница /неплатено дължимо наемно плащане за стопанската 2013-2014 г./, сумата от 729,92 лв. – представляваща лихва за периода от 07.11.2013 г. до 14.04.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от датата подаване на заявлението в РС Левски за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2015 г.  до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 545 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. 171/2015 г. по описа на РС Левски.

          ОСЪЖДА *** със сочени по-горе данни да заплати на „***– със сочени по-горе данни, направените деловодни разноски по настоящото дело – в размер на 736 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: