Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски,
04.11.2015 год.
Районен съд гр. Левски, І–ви
граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и втори октомври през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П. като
разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д.№326 по описа за 2015 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова
молба от „****„ ЕАД София
против Е.А. *** с ЕГН **********, в която се твърди, че между страните е
бил сключен Договор за наем №103 от 03.02.2012 година по силата на който ищецът
предоставил на ответника за ползване собственият си недвижим имот находящ се в
гр.Б******
срещу заплащане на месечен наем от 75,49
лева. Твърди, че поради неплащане договорът бил прекратен едностранно от „***” на 25.05.2015 г. с изтичане на срока на
предизвестието. Твърди се, че ответника не върнал владението на имота, не
предал ключовете от жилището, не го опразнил. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да опразни предоставения му от „***” недвижим имот в
гр.Б***, област П*** както и направените по делото съдебни разноски и ЮК
възнаграждение.
Ищецът „***„ ЕАД редовно
призован по делото, не се явява изпълнителния директор, представлява се от ЮК А. с редовно пълномощно по делото, който поддържа предявения иск.
Ответникът Е.А. И. призован по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК не се явява лично. В
съдебно заседание се представлява от особен представител адвокат В.Н. от ***
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, видно от представения по делото
акт за собственост е, че ищецът е собственик на недвижим имот в гр.***, област *****.
От представения по делото договор за наем от
03.02.2012 г. е видно, че между „***„ ЕАД С*** и
Е.А. И.
е сключен договор за наем на недвижим
имот в гр.Б***, област П**** за сумата 75,49 лева наем и 3,05 лева такса за смет
месечно платима в брой лично на наемодателя най-късно до 10 число на текущия
месец. Видно от чл.17, ал.1, т.4 б.„а”от договора е, че страните са се
съгласили, че договорът може да бъде прекратен преди изтичане на срока освен по
взаимно съгласие между страните изразено в писмена форма, при неплащане на две
наемни вноски последователно не плащане
на две наемни вноски.
Видно от представената по делото нотариална покана от
наемодателя, връчена на наемателя-ответник по делото на 24.04.2015 г. чрез
Нотариус С. Л. *** е, че поради неизпълнение на задълженията от страна
на ответницата за заплащане на наем, наемодателите са
прекратили договора за наем считано от датата на получаване на нотариалната
покана.
Спорен по делото е въпроса прекратен ли е договора за
наем и дължи ли се връщане на наемната вещ по чл.233, ал.1 от ЗЗД.
В случая с оглед становището си за прекратяване на
договора за наем, наемодателят се е позовал на неплащане на наемна вноска в
срок уговорен между страните в договора. По делото ответникът не е представил
доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на наем в уговорения
от страните срок, с оглед на което съдът приема, че договора е прекратен,
поради нарушаване на предвидената уговорка между страните дължимият наем да се
заплаща в срок предвиден в чл. 17 от
договора. Изрично страните са уговорили, че неплащането на един месечен наем
договорът се счита прекратен. В случая до ответника е отправена нотариална
покана, в която ответникът е уведомен че поради неизпълнение на задълженията от
негова страна за заплащане на наем договора е прекратен. Това твърдение на
ищеца е отрицателен факт и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си за заплащане на наем. По делото не са представени доказателства
в тази насока, поради което съдът приема, че договорът за наем сключен между
страните е прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗЗД, след прекратяването
на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне наетата вещ на
наемодателя. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил това свое задължение към
настоящия момент. Това твърдение на ищеца за отрицателен факт, който го
освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, като
последният е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си,
но не е направил това.Въз основа на изложеното, съдът приема, че са налице
всички предпоставки на чл. 233 ал. 1 от ЗЗД и предявеният осъдителен иск следва
да бъде уважен.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 450
лв., от които 50 лева за д.т., 300 лева за особен представител и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД Е. А. ***, с последен
известен адрес в гр.Б***, област П****, с ЕГН **********, представлявана от особен
представител адвокат В.Н. от ***, ДА
ПРЕДАДЕ на „****” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ******,
представлявано от П. И. изпълнителен директор, НЕДВИЖИМ ИМОТ
находящ се в ****, съставляващ: *****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.А. ***, с последен известен адрес *****, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕАД с
ЕИК *****
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от П. И. изпълнителен
директор, сумата 450 лева (четиристотин и петдесет лева) от които:
50,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 300 лева за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Районен съд гр.Левски пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок, от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: