Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 05.10.
Районен съд гр.Левски,
първи граждански състав в открито съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и
петнадесета година в състав
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря И.П. и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _356_ по описа
за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове
с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „****” ЕАД с ЕИК **** против В.Г. *** с ЕГН **********, в която се
твърди, че е издадена заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение.
Твърди, че в срокът по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си.
В исковата молба се съдържа искане за
прилагане на ч.гр.д.№161/2015г. на ЛРС.
По делото е постъпил отговор по чл.131
от ГПК от ответника, с който не се
оспорват сумите за главница и лихви и не се оспорват подписите на страните
подписали договорите и обратната разписка.
Ищецът „****” ЕАД, редовно призован
по делото, не се явява законен представител в
съдебното заседание, представлява се от адвокат Б. Г. преупълномощен по
делото от адвокат Г. и двамата от САК, който поддържа предявения
иск.
Ответникът по делото В.Г.Г.,
редовно призован по делото, явява се лично и се представлява в съдебно
заседание от адвокат А. А. от
ПлАК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е, че със заявление от 15април 2015 год., подадено пред РС Левски, ищецът е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника, за сумата от 250,44 евро -
представляваща главница,
сумата от 51,85 евро, представляваща лихва за периода от 09.11.2008 г. до
30.06.2009 г., сумата от 128,82 евро,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 24.03.2015 г. и законна лихва върху главницата,
считано от 14.04.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв. разноски по делото.
Видно от
приложеното ч. гр.д. №161 е, че е издадена заповед за изпълнение по образуваното
ч.гр.дело №161/15 год., която била връчена на ответника и оспорена от него,
поради което на ищеца било указано да установи вземането си по съдебен ред в
месечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение срещу
заповедта. Настоящият иск бил подаден в определения срок, поради което и
процесуално допустим.
Видно е
от неоспореното доказателство по делото Договор за стоков кредит номер CREX-****, че на 09.11.20018 година е сключен този договор между ****
ЕАД и В.Г.Г., за сумата 331,22 евро (648,00 лева) за срок от 17 месечни вноски,
по 51,52 лв. и 18-та вноска от 51,46 лева подписан от двете страни.
Видно от приложения по делото и неоспорен по
реда, начините и сроковете на ГПК Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, че на 08.07.2014 година „****”
и „****” ЕАД са сключили възмезден договор за цесия.
Видно е от неоспореното
доказателство по делото пълномощно за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД с нот.
заверка на М. Б.
помощник нотариус от 29.07.2014 година, че **** е упълномощила „***”
ЕАД с правото да уведомява за извършената цесия.
Видно е от приложеното по делото доказателство
– известие за доставяне от 05.12.2014 г., че то изхожда от пълномощника „****”
ЕАД и че е получено на 05.12.2014 година от дядото на ответника по делото.
Подписа на получател по обратната разписка не е оспорен с отговора на исковата
молба, като ответникът не е направил и доказателствени искания в такава насока,
нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на първото по делото
съдебно заседание.
Видно заключението по приетата и неоспорена експертиза
е, че плащането по кредита е преустановено на 01.07.2009 година, като са
пропуснати 10 погасителни вноски и е останал дължим остатък от 489,81 лева за
главница (250,44 евро), 101,40 лева за мораторна лихва (51,85 евро) и 246,80
лева за договорено обезщетение за забава (131.30 евро ) или общо 838,01 лева (433,59 евро).
При така установената от
фактическа страна от правна страна съдът намира за установено следното:
Предявеният иск намира
правното си основание в чл.422, вр.
чл.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. №161/2015 год. по описа
на ЛРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК.
От събраните по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че вземането на „****”
ЕАД към ответника по делото произтича от
сключен договор за паричен кредит CREX-***
на 09.11.2008
година подписан между ****
ЕАД и В.Г.Г., за сумата 331,22 евро (648,00 лева) за срок до 28.05.2010 година
разпределени на 18 вноски, от които 17 месечни вноски по 51,52 лв. и 18-та
последна вноска от 51,46 лева подписан
от двете страни. Безспорно е, че договорът за паричен кредит (договор за заем)
намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл.240 и сл. от ЗЗД.
Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител
на ищеца и от ответницата В.Г.. Редовността и авторството на подписите по договора за кредит не са оспорени в хода на
съдебното дирене.
При така установеното от фактическа страна
явства, че вземането на „****” ЕАД към ответника по
делото произтича от сключен договор за паричен кредит CREX-****
на 09.11.2008
година подписан между **** ЕАД и В.Г.Г., за сумата 331,22 евро (648,00 лева)
за срок от 17 месечни вноски по 51,52 лв. и 18-та вноска от 51,46 лева подписан
от двете страни. Безспорно е, че договорът за паричен кредит (договор за заем)
намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл.240 и сл. от ЗЗД.
Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител
на ищеца и от ответницата В.Г.. Редовността и авторството на подписите не са
оспорени в хода на съдебното дирене, нито на договора за кредит, нито пък на
договора за цесия. Налице е парично задължение на ответника по сключеният
договор за паричен кредит. Размерът на това задължение е установен с
приетото заключение по назначената
експертиза. От приетото заключение по експертизата се установява, че ответникът
е преустановил плащането си на
01.07.2009 г. С изтичането на срока по договора 28.05.2010 година вземането е
станало изискуемо. Касае се до задължение, което се погасява с изтичането на 5
годишна давност. Обстоятелството, че са разсрочени плащанията по това неделимо
задължение на погасителни вноски 18 на брой по дати, не го превръща в
задължение за периодични платежи. С подписването на договора при така уговорено
плащане на погасителни вноски кредиторът се задължава да приеме изпълнение на
части. Отделните погасителни вноски не превръщат договора за заем в такъв за
периодични платежи, тъй като представляват частични плащания по договора. Ето и
защо е приложима общата пет годишна давност. Заявлението е подадено в съда на 15 април 2015 година, а
задължението е станало изискуемо на 28 май 2010
година. Ето и защо съдът приема, че към момента на предявяване на
заявлението в съда, вземането не е погасено по давност. Съгласно сключения
договор задължение на заемателя е да върне сумата в уговорения срок, да заплати
уговорените в писмено сключения договор надбавки, които представляват печалбата
на ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава
да заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл. 154 ал. 1 от ГПК) в настоящото производство
ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо
ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено. Според
заключението по приетата и неоспорена СЧЕ е че ответника е останал задължен за сумите 489,81 лева за главница (250,44 евро),
101,40 лева за мораторна лихва (51.85 евро) и 246,80 лева за договорено
обезщетение за забава (131,30 евро) или общо 838,01 лева (433,59 евро).
Вземането на ищеца към ответника е станало изискуемо на 28.05.2010 година съгласно
чл.2 и 3 от Договора за кредит. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в
съда на 15.04.2015 г., т. е преди изтичането на давностния срок 28.05.2015
година.
Така представеното доказателство Договор за
стоков кредит номер CREX-*** не е оспорено от
ответника и установява валидно възникнало облигационно отношение, по силата на
което ответникът се е задължил да върне на банката получената сума от 648,00
лв., ведно с уговорена лихва, съгласно подписан между страните погасителен
план, с краен срок на погасяване на кредита 28.05.210 г. В договора е уговорена
автоматична предсрочна изискуемост поради неплащане изцяло или отчасти на която
и да е вноска по кредита, без да е необходимо изявление на страните. Не се оспорват
размера на главницата и начислените лихви в срока по чл.131 от ГПК, нито се
представят доказателства, че задължението е било погасявано, което е в тежест
на ответника, поради което и с оглед твърдяното неизплащане на кредита от
вноска 7 до вноска 18 от приложения погасителен план, е настъпила предсрочна
изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ищецът твърди отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на
доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира
доказателства, че е изпълнил задължението си. Ответникът не е сторил това,
поради което съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказани и следва да бъде уважен.
Ищецът в настоящето производство черпи правата
си от Писмен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания на вземане.
Установи се по делото от неоспорения от ответника Писмен Договор за цесия, че на
08.07.2014 година е сключен между „****„ ЕАД в качеството му на
цедент и „***” ЕАД в качеството на цесионер е договор за цесия, предмет
на който е възмездно прехвърляне на вземането на цедента спрямо ответника на „****”
ЕАД. Редовността и авторството на подписите по договора за цесия не са оспорени
в хода на съдебното дирене. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) в настоящото производство ищецът
следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за
сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено. Ответника следваше
да докаже своите възражения, което
той не направи, нито в срока за отговор на исковата молба, нито до края на
първото по делото съдебно заседание. Видно от протокола на проведеното по
делото съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе
да представи доказателствата, за които навежда доводи в отговора на исковата си молба, което той не стори.
Установява се чрез справката по ЕИК-****,
че дружеството ****„ ЕАД е вписано в търговския регистър при
Агенцията по вписванията като регистрирана финансова институция по чл. 3 от ЗКИ предлагащо
потребителски кредити на българския пазар. Ответникът не представи
доказателства, че то не е финансова институция, не направи доказателствени
искания за събиране на такива доказателства до приключване на първото по делото
съдебно заседание. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) в настоящото производство ищецът следва да докаже
наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в
исковата молба. Това е сторено. Ответника
следваше да докаже своите възражения, което той не направи, нито
в срока за отговор на исковата молба, нито до края на първото по делото съдебно
заседание. Видно от протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че
не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, за
които навежда доводи в отговора на
исковата си молба, което той не стори.
Установява се чрез справката по ЕИК-****,
че дружеството „****” ЕАД е регистрирано в ТР и вписано в
Агенцията по вписванията като еднолично акционерно дружество с предмет
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154 ал. 1 от ГПК) в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено.
Ответника следваше да докаже
своите възражения, което той не направи, нито в срока за отговор на
исковата молба, нито до края на първото по делото съдебно заседание. Видно от
протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че не е правил такива
искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, за които навежда
доводи в отговора на исковата си молба, което той не стори.
Установява се по делото от представената обратна
разписка, че ответникът е уведомен за извършената цесия на 05.12.2014 година от
дядото на ответника по делото. Подписа положен върху обратната разписка е на
неговия дядо, за което той прави и признание с отговора на исковата молба.
Подписа на дядото, като получател по обратната разписка не е оспорен с отговора
на исковата молба, като ответникът не е направил и доказателствени искания в
такава насока нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на първото
по делото съдебно заседание. Видно от протокола на проведеното по делото
съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи
доказателствата, за които навежда доводи в отговора на исковата си молба, което той не стори.
С оглед на всичко
изложено, съдът намира, че следва да бъде признато по отношение на ответника,
че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№161/2015г.
съществува и същия дължи сумите по издадената заповед.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 725,00 лв. представляваща направени деловодни разноски по делото и
сумата 636 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
р е ш и :
ПРИЗНАВА на осн. чл.422, вр. чл.124
от ГПК по отношение на В.Г. *** с ЕГН **********, че вземането
на ищеца „****” ЕАД с ЕИК ***
със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.****, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№161/2015 г. по описа на РС Левски – от 250,44 евро - представляваща главница,
сумата от 51,85 евро, представляваща лихва за периода от 09.11.2008 г. до
30.06.2009 г., сумата от 128,82 евро,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 24.03.2015 г. и законна лихва върху главницата,
считано от 14.04.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв. разноски по делото СЪЩЕСТВУВА
и В.Г. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „****” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С***, сумите от 250,44 евро - представляваща главница,
сумата от 51,85 евро, представляваща лихва за периода от 09.11.2008 г. до
30.06.2009 г., сумата от 128,82 евро,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 24.03.2015 г. и законна лихва върху главницата,
считано от 14.04.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв. разноски по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването заявлението 15.04.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски-държавна такса – 25,00 лв. и
сумата 325,00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК В.Г. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр.****, сумата 725,00 сумата от които 425,00 лв., представляваща направени по
делото разноски и лева 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: