Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 02.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви граждански състав в открито заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Наташа Панчева

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдия Панчева гражданско дело №382 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от ЗК”***“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С****, представляван от М. С. М.-Г. изпълнителен директор чрез юрк.Н. З. против Община гр.****, в която се твърди, че 29.10.2011 г. сключили договор за застраховка “Каско на МПС” – с А. С. Р., а в последствие на 18.04.2012 година направена добавка към полицата, като същата се прехвърля върху нов собственик М. Т. Д., считано от 17.02.2012 година за лек автомобил марка „БМВ” модел *** с ДК№ ****, със застрахователна полица №93001110011971, валидна от 29.10.2011 г. до 28.10.2012 г., като договора влязъл в сила в 0.00 ч. на 29.10.2011 г. и има действие до 24.00 часа на 28.10.2012 г. Твърди, че в периода на действие на договора, на 22.07.2012 г. в гр.Левски на ул.”В. Априлов„ по време на движение застрахованият автомобил движейки се по ул.“Васил Априлов” минал през необозначено препятствие – дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени материални щети на автомобила. Във връзка със събитието и настъпилите щети застрахованото лице подало уведомление за настъпилото събитие и при ищеца била образувана щета №0014-1201-12-405729. По повод на щетата ищеца заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 578,58 лева с преводно нареждане от 04.09.2012 г.

Твърди, че увредата на застрахованото МПС е настъпило на общински път на който застрахованото МПС попада в необозначена и необезопасена дупка на пътя, за Общината, като собственик на пътя тежи задължението да понесе отговорността. Твърди, че основание чл.213 КЗ ищеца е встъпил в правата на увреденото лице. Твърди, че с писмо с изх.№ L -914 от 07.03.2013 година поканили ответника да плати, но плащане не настъпило. Моли съда да издаде осъдително решение против ответника като го осъди да му заплати сумата 557,58 лева включваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №0014-1201-12-405729 в размер на 547,58 лева и 10.00 лева ликвидационни разноски, мораторна лихва в размер на сумата 130,85 лева за периода 11.03.2013 г. до датата на подаване на поканата за доброволно изпълнение 01.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски, законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди направените по делото разноски.

Ищецът ЗК”***“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С****, представляван от М. С. М.-Г. изпълнителен директор, редовно призован по делото не се явява лично и не се представлява. Постъпила е молба делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Ответника по делото Община гр.***, редовно призован по делото Кмета на община ****, не се явява и представлява. С молба от 07.09.2015 година ответника по делото направи писмено изявление, че признава иска.

В писмена молба от 08.09.2015 година, ищцът, чрез процесуалният си представител юк Захариева направи искане, съда да уважи претенциите, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.213 от КЗ с цена 557,58 лева за главница и 130,85 лева за лихва. Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна писена молба от 07.09.2015 година, ответника по делото направи признание на искът на ищеца предявен срещу нея по чл. 213 от КТ за сумата в общ размер на – 688,43 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира претенцията в общ размер 688,43 лв. от които 557,58 лева за главница и 130,85 лева за мораторна лихва, за основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Ответникът по делото е направил искане с оглед направеното признание на искът, да не му се възлагат разноски. Съдът намира, че това искане е неосноателно и следва да му се възложат направените по делото разноски по следните съображения: Признанието на иска не е направено с отговора на исковата молба и в неговия срок. Ответникът по делото не е подал отговор на исковата молба, като срокът за този отговор е изтекъл на 10.08.2015 година. При това негово поведение на защита за ищецът не е оставала друга възможност освен даобезпечи защитата си с необходимите дощазателства и доказателствени средства и той е направил разходи за експертизи. Ако ответникът бе направил това признание още с отговора на исковата молба и в неговия срок, то ищецът не би направил разходите. При този изход на делото следва да се присъдат разноски в полза на ищеца по делото. По делото са представени доказателства за направени от ищеца разноски в размер на сумата от 950 лева, като с оглед изхода на процеса следва да се възложат на ответника по делото на основание чл 78, ал.1 от ГПК суми вразмер на 700 лева, тъй като е освободена сумата от 250.00 лева, която е била предназначена за изтогвяне на СТЕ, поради неизготвяне на експертизата и е разпоредено да се върне на ищеца по делото.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.213, ал.1, изр. първо от КЗ, във връзка с чл.237 от ГПК ОБЩИНА **** с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК ”***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С***, бул.”****” №*** представляван от М. С. М.-Г. изпълнителен директор, сумата от 557,58 лева (петстотин петдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща заплатено застрахователно обезщетние по щета №0014-1260-405729 в размер на 547,58 лева и 10,00 лева ликвидационни раноски и сумата 130,85 лева предсавляваща мораторна лихва за периода 11.03.2013 година датата на получаване на поканата до 01.07.2015 г. датата на подаване на исковата молба, и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА **** с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК ”***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С***, бул.”****” №*** представляван от М. С. М.-Г. изпълнителен директор сумата от 700 лева (седемстотин лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок, от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: