РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _21.10._ 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _девети октомври_ 2015 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _435_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във връзка с чл. 225 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника от 2012 година, че първоначално изпълнявал длъжността *, а по-късно бил преназначен на длъжността *.

Ищецът твърди, че на 08.06.2015 г. му е била връчена заповед № 15/05.06.2015 г. на кмета на с. П., с която се прекратява трудовото му правоотношение на две основания - на основание чл. 325 т.9 и чл. 328 ал.1 т.3 от КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържа мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение и не му става ясно на какво основание е уволнението – дали поради невъзможност да изпълнява работата си или пък поради намаляване обема на работа. По отношение на посоченото цифрово основание, че договора се прекратява поради намаляване обема на работа оспорва това твърдение и заявява, че тъй като страда от исхемична болест на сърцето, работодателят е следвало да иска разрешение от Инспекцията по труда, което не е сторено. Твърди се също така, че не е извършен подбор преди уволнението му. Във връзка с посоченото друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 325 ал.1 т.9 от КТ заявява, че по отношение на него не счита да е налице невъзможност да изпълнява възложената му работа, поради което уволнението и на това основание е незаконосъобразно.

Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност * и да осъди ответника да му заплати сумата от 1116лв – представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа в резултат на уволнението за срок от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетение. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразил становище по предявените искове, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание се явява кмета на с. П., който оспорва предявения иск и представя доказателства, че е спазил процедурата за прекратяване на трудово правоотношение като е поискал мнение на ТЕЛК и е получил предварително съгласие на Инспекцията по труда.

Съдът, като прецени, представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представената по делото /л.5/ заповед № 15/15.06.2015 г. е, че със същата на основание чл. 325 т.9 от КТ и чл. 328 ал.1 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 08.06.2015 г. Заповедта не съдържа мотиви, нито е конкретизирано какво точно е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 325 т.9 от КТ – трудовото правоотношение се прекратява „при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.”

От заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не става ясно какви са причините за прекратяване – дали е налице невъзможност работника да изпълнява възложената му работа поради болест или са налице здравни противопоказания да изпълнява задълженията си. Не са представени каквито и да било доказателства от които да се установява което и да е от двете основания, както и доказателства установяващи дали при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и дали на същия му е предлагане, с оглед преценка дали са налице основанията за приложение на законовата забрана за прекратяване на трудовото правоотношение, съдържаща се в чл. 325 т.9 изречение последно от КТ.

По отношение на другото посочено цифрово основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328 ал.1 т.3 от КТ - работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника при намаляване обема на работа. И в тази насока няма представени каквито и да било доказателства от работодателя установяващи действително намаляване обема на работа. Напротив, работодателя в съдебно заседание заявява, че за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се е ръководил единствено от грижа за неговото здраве, в каквато насока са и твърденията в закъснелия отговор на исковата молба, като дори не навежда твърдения за намалял обем на работата.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде признато уволнението на ищеца за незаконно и да бъде отменено същото на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ.

При този изход на главния иск, следва да бъде възстановен ищецът на предишната работа на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето през което същият е останал без работа – за времето от датата на уволнението до датата на съдебното заседание – за периода от 06.06.2015 г. до 09.10.2015 г..

По делото са представени доказателства, че от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на съдебното заседание ищецът е останал без работа. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза която да определи какъв е размера на дължимото се обезщетение на ищецата за периода, от прекратяване на трудовото правоотношение за 6 месеца и за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на първото по делото съдебно заседание, като от заключението на вещото лице се установява, че дължимата сума като обезщетение за 6 месечен период е в размер на 1252,80 лв., а за периода до съдебното заседание е 730,80 лв.

Предвид изложеното следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 730,80 лв.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, включващи възнаграждение за един адвокат, а именно деловодни разноски в размер на 300 лв. Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 100 лв. заплатени като възнаграждение на вещото лице, както и да бъде осъден ответника да заплати д.т. в размер на 50 лв..

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.1 от КТ ПРИЗНАВА уволнението на А.Т.М. с ЕГН ********** ***, със заповед № 15/05.06.2015 г. издадена от Кмета на кметство с. П., за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА А.Т.М. със сочена по-горе самоличност на заеманата преди уволнението работа – на длъжността * с място на работа – кметство П.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ ОСЪЖДА ответника КМЕТСТВО с. П., общ. Б., БУЛСТАТ – ***, с адрес: с. П. обл. П., ул. „***” № ***, представлявано от кмета ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.М. със сочена по-горе самоличност обезщетение за времето от 06.06.2015 г. до 09.10.2015 г. - през което последният е останал без работа в резултат на уволнението, а именно сумата от 730,80 лв.

ОСЪЖДА ответника КМЕТСТВО П. със сочени по-горе данни да заплати на А.Т.М. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА ответника КМЕТСТВО П. да заплати на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 100 лв., както и д.т. в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК започва да тече от 21.10.2015 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: