гр. ЛЕВСКИ, _04.11._
Районен
съд - Левски в закрито съдебно заседание на _четвърти
ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря __ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _479_ по
описа за _2014_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК:
В районен съд гр. Левски е постъпила
молба от процесуалния представител на ищцовата страна, с която е направено
искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решението, тъй като съдът в
мотивите на решението е определил, че ответниците Р.И.Р. и В.Д.Р. *** следва да
бъдат осъдени да заплатят направените от ищцата разноски по делото в размер на
1940,49 лв., но в диспозитива на решението, съдът е пропуснал да го отрази.
Препис от молбата е изпратена на
ответниците по делото, които в дадения им от съда срок са изразили становище,
че неправилно ищцовата страна е поискала поправка на явна фактическа грешка по
реда на чл. 247 ал.1 от ГПК, че подадената молба в същност представлява искане
по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК и тъй като молбата е подадена след срока на
обжалване на съдебния акт, същата следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима. Твърди се, че в процесния случай няма очевидна фактическа грешка а
е налице необходимост от допълване или изменение на решението в частта за разноските.
Съдът, като прецени доводите на
страните и изложеното в постановеното по делото решение, приема за установено
следното:
Видно от постановеното по делото
решение № 41/09.04.2015 г. е, че на последните три реда на страница 6 от същото
е, че съдът в мотивите си е приел, че „при този изход на делото, следва да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата направените деловодни разноски
в размер на 1940,49 лв. съгласно представения списък на разноските” – т.е.
налице е формирана воля на съда изрично посочена в мотивите на решението по
направеното искане на страната за присъждане на разноски. Видно от диспозитива
на цитираното по-горе решение е, че съдът е пропуснал да отрази тази своя
формирана воля в конкретен осъдителен диспозитив. Съгласно теорията и трайната
съдебна практика пропусканията да се отразят в решението становища на съда,
личащи от мотивите представляват допуснати очевидни фактическа грешки. Необходимост
от допълване на решението би била на лице, само в случай, че липсва въобще формирана
воля на съда относно съответното искане на страната /каквото в случая не е
налице – както бе посочено по-горе/. Ето защо, съдът приема, че молбата на
ищцовата страна за поправяне на решението е основателна и доказана и като
такава следва да бъде уважена.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 247 ал.1 от ГПК ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка при изписване диспозитива на
постановеното решение с №41/09.04.2015 г. по гр. д. 479 по описа на РС Левски
за
ОСЪЖДА Р.И. *** ЕГН ********** и В.Д.Р.
***, ЕГН ********** да заплатят на С.М.М. ***, ЕГН **********
/в качеството й на правоприемник – наследник по завещание на С.Б.З. ***, - ищец
по гр.д. 479/2014 г. на РС Левски, починала на 12.04.2016 г. в ***/ направените от С.Б.З. /б.ж. на ***/ деловодни разноски в размер на 1940,49
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: