Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, _24.10. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски, първи състав в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря И.П. и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Наташа Панчева гр. дело № _7_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.280 от ЗЗД във вр. с чл. 79от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

Постъпила е искова молба от Т.П.Б. *** с ЕГН ********** против Н.М. Х. *** с ЕГН **********, в която се твърди че е издадена заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение. Твърди, че в срокът по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си. Твърди, че е вписан като адвокат и има редовни адвокатски права. Твърди, че вземането му произтича от неизпълнено задължение на ответницата по валиден Договор за правна защита и съдействие подписани от двете страни. В заключение моли съда да признае за установено, че вземането му, за което е издадена Заповед съществува и ответницата му дължи сумите по нея. Претендира заплащане на разноските в това производство.

Ищецът Т.П.Б., редовно призован по делото, не се явява, представлява се в съдебно заседание от адвокат Н.Я. ***, който поддържа предявения иск.

Ответникът по делото Н.М. Х., редовно призована по делото, не се явява и не се представлява, по делото. В срока по чл.131 от ГПК от ответника по делото не е постъпил отговор, не се оспорват сумите за главница и лихви и не се оспорват права и обстоятелства.

Безспорно е, че ищецът по делото е вписан като адвокат и има редовни адвокатски права.

Спорно е по делото, ответницата дължи ли на ищеца договореното адвокатско възнаграждение, изправна страна по договора ли е ищеца, а ответницата неизправна страна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящето производство доказателства, за да отговори на спорния въпрос прие и обсъди писмени доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона и намира за установено следното:

Установено е по делото, което е видно от неоспореното по реда, начините и сроковете на ГПК от ответницата писмено доказателство Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2013 година, че на 06.12.2013 г. страните са се договорили: а) че ищеца ще провежда преговори с цел сключване на извънсъдебно споразумение със застрахователна компания *** и б) и в осъществяване на процесуално представителство, с права да образува и води дела ,до приключване на съдебното производство във всички инстанции, да увеличава исковете, или да прави отказ от тях, да привлича трети лица помагачи, да извършва всякакъв вид материално-процесуални действия и искания свързани със защита на правата им.

Установено е по делото от неоспорените от ответницата писмени доказателства (л.7-35), че ищеца е изготвил становище и необходимите искания и документи за образуването на преписка по щета пред Застрахователя и получаване от ответницата на сума за неморални вреди като пострадали, при настъпило застрахователно събитие, което е било покрито с риск по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ***.

Установено е по делото, че този Договор поражда задължения между сключилите го страни (чл.2,1 ал.1 от ЗЗД ), а и по силата на чл. 20а от Закона за задълженията и договорите има силата на закон, за тези, които са го сключили, т.е. произтича задължение за ищеца да изпълни поетото с грижата на добър стопанин, а за ответницата задължение да плати договорената цена за адвокатското възнаграждение в посочения срок като падеж;

Установено е по делото, че с Договор от 06.12.2013 г. сключен за сумата 20 000 лева е поета СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ от ответницата по делото заедно с М.Х., С.Я., Я.Х. от което произтича, че ищецът може да търси цялата договорена сума, по своя преценка от който и да е от солидарните задължените към него лица;

Видно от приложеното по делото Пълномощно рег. №462/17.02.2014 г. на нотариус Х. К., *** е, че ищецът в изпълнение на поетите с договора задължения е изготвил пълномощното.

Установено е по делото, което е видно и от неоспореното от ответницата приложено по делото доказателство – Искане до *** (л.10), че ищецът е изпълнил поето задължение съгласно Договореното между него и ответницата.

Видно от приложеното по делото от неоспорено от ответницата по делото доказателство – Писмо изх.№ L—3378 от 15.10.2013 г. на *** (11-15), че ищецът е изпълнил поето задължение съгласно договореното.

От неоспорените от ответницата в срока и по начините на чл.130 от ГПК доказателства – Писма по ел.поща от 17.10.2013 г. – 2бр. и от 17.10.2014 г. 2 броя, се установява, че ищецът е изпълнил поето задължение съгласно Договореното.

Видно от приложената по делото Искова молба с вх.№121975/21.10.2014 г. на Софийски градски съд въз основа на която е образувано гр.д. № 16345/2014 г по описа на СГС за 2014 г. е, че ищецът е изпълнил и това поето задължение съгласно Договора.

От представените по делото: Разпореждане от 27.10.2014 г. по гр.д. №16345/2014 г. по описа на СГС за 2014 г., Разпореждане от 27.10.2014 г. по гр.д. № 16345/2014 г. по описа на СГС за 2014 г. е видно, че изготвената от ищеца искова молба, съгласно договореното между страните, че съдът е приел, че отговаря на изискванията на чл.127 и следващите от ГПК и е редовна, а предявения нея иск допустим, поради което е допуснал същата до разглеждане и съдът с това свое разпореждане е изпратил последната за отговор по чл.131 от ГПК, от това се установява по ясен и безспорен начин, че ищецът е изпълнил поето задължение съгласно договореното и то с грижата на добър стопанин.

Видно от приложеното по делото Споразумение №766 от 02.12.2014 г. е, че на 2.12. 2014 година между *** и ответницата е подписано споразумение, по силата на която застрахователната компания се задължава да преведе на пострадалата ищца (ответник в настоящето производство) в съдебното производство парична сума по банков път.

Установено е по делото, че на 05.01.2015 г. в 11:07:17 часа *** е наредил да се изплати сумата по Споразумение №766/2.12.15 г.

Установено е по делото, че след превеждане на сумата по сметката на ищца от застрахователя с Молба №7597/22.01.2015 г. по описа на СГС ищецът по делото адвокат Б. е поискал прекратяване на съдебното производство пред СГС, поради изплащане на обезщетение за претърпени вреди.

Установено е по делото от ищеца по делото, че ответницата не е платила на падежа 12.01.2015 г. поетото от нея задължение с Договора и в резултат на това че същата е изпаднала в забава.

Установено е по делото, което е видно от неоспореното от ответницата писмено доказателство – Покана за доброволно изпълнение изпратена чрез Телепоща към изх.№96 от 23.04.2015 г на Български пощи, че ищецът чрез Покана за доброволно изпълнение изпратена чрез Телепоща към изх.№ 96 от 23.04.2015 г на Български пощи е поканил ответницата в тридневен с срок от получаване на поканата да заплати припадащата й е част от 5 000 лева, по договореното възнаграждение с Договора от 06.12.2013 година, като е посочил точния размер на дължимите суми за главница и лихви.

Установено е по делото, което е видно от неоспореното от ответницата доказателство – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 22.10.2015 г., че ищецът е потърсил защита на правата си по реда на заповедното производство, като е депозирал Заявлението по чл. 410 от ГПК против ответницата , въз основа на което е образувано ч.гр.д № 591/2015 година по описа на Районен съд Левски.

Установено е по делото, че е издадена Заповед №338 от 22.10.2015 година по ч. гр.д. № 591 по описа на РС Левски за 2015 година с която искането на заявителя е уважено, изцяло така както е предявено за сумата от 5000.00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане но вземането и направените по делото разноски от 100 лева.

Установено е по делото, че на длъжникът е връчена заповедта на 06.11.2015 г. и в законния двуседмичен срок от връчването срок последният е подал възражение (вх. №4293 от 19.11.2015 г.) срещу издадената заповед за изпълнение.

Установено е по делото, че Разпореждането на съда, с което е връчено на Заявителя възражението на длъжника по заповедта с вх. №4293 от 19.11.2015 г. срещу издадената заповед за изпълнение на 07.12.2015 година.

Установено е по делото, че искът по чл.422 от ГПК е предявен в РС Левски на 07.01.2016 година.

Установено е по делото, което е видно от приложеното на л.36 от делото съобщение, че на 13.01.2016 г. съдът е връчил на ответницата Определение № 28 от 11.01.2016 година, с което е дал на последната срок за отговор по чл. 131 от ГПК който изтича на 13.02. 2016 година.

Установено е по делото, което е видно от приложените на л.37 и 38 от делото молби, че на 08.03.2016 година ищецът и на 18.03.2016 г. ответницата са депозирали искане за спиране производството по делото, което е станало след изтичане на едномесечния срок по чл.131 от ГПК.

Установено е по делото, че с Определение №257 от 22.03.2016 г. съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т. 1 от ГПК производството по делото, като съобщението за спирането е връчено на ищеца на 30.03.2016 г., а на ответницата на 25.03.2016 г.

Видно от приложената на л.42 от делото молба с вх. № 3547 от 17.09.2016 година е, че ищецът е поискал възобновяване на производството по делото.

От уточнението на исковата молба направено от процесуалния представител на ищеца по делото в проведеното съдебно заседание от 11.10.2016 г. се установява, че ищецът поддържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че вземането за което е издадена Заповед №338 от 22.10.2016 година съществува и ответницата дължи на ищеца сумите в заповедта и разноските в заповедното производство и съдът е приел това уточнение.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът приема следното:

Предявен е от ищеца иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.280 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде уважен този иск, ищeца следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че е изправна страна по този договор. Не е спорно между страните, че ищецът е извършвал правни действия от името на ответника – като негов адвокат. Спорно между страните е извършено ли е плащане във връзка с отношенията им по договорите за правна помощ. С оглед на основните характеристики на адвокатската дейност /чл.2 от ЗАдв./, изразяваща се в защита и съдействие на права и законни интереси на физически и юридически чрез консултации и представителство, срещу уговорено възнаграждение, следва да се приеме, че договорните отношения между адвоката и неговия клиент са сходни с договора за поръчка, уреден в чл.280 и сл. от ЗЗД. За изпълнението на възложената поръчка се следва възнаграждение, след като е уговорено. Установи се, че пълномощникът е изпълнил възложените му действия, така както са определени по своя предмет в договора за правна защита и адвокатското пълномощно. Съдът приема, че със сключване на договори за правна защита и съдействие между страните са възникнали облигационни правоотношения. Страните са уговорили предварително дължимите възнаграждения за извършените от ищеца поръчки – предоставена правна помощ, като размерът на адвокатските хонорари е записан в договорите. С оглед на така разпределената доказателствена тежест, съдът констатира, че не са налице доказателства за плащания от страна на ответника на уговорения адвокатски хонорар. Видно от приложения договор за правна помощ (л.7 и 8) в същия е изписана уговорената сума за извършената услуга, а така също и начина и срока, по който тя ще се заплати. Ответникът е положил подписът си в договора за правна защита и съдействие, поради което има валидно изразено от негова страна съгласие за плащане на уговорената сума. В настоящият случай съдът намира, че предявения от ищеца иск е основателен. От приетото за установено по делото явства, че ищецът адв. Б. е изпълнил добросъвестно, качествено, поетото договорно задължение към ответницата и не само това, но и не е станал причина с поведението си за въвеждането на ответницата ненужни съдебни и деловодни разноски след удовлетворяване на претенцията й в пълен размер. Ищецът е изправна страна по договора сключен между тях. Ответницата не е платила поетото с договора задължение на падежа 12.01.2015 г. и в резултат на това същата е изпаднала в забава и с неплащането, неизпълненито е неизправна страна по сключения между страните Договор. В конкретния случай е налице писмен договор за правна защита, който договор следва да бъде ценен като писмено доказателство за правата и задълженията на страните. Както вече се прие по изложените съображения договора за правна защита следва да се цени като такъв обективиращ волята на страните за извършване на определени правни и фактически действия от страна на довереника срещу задължение на доверителя за плащане на възнаграждение. Въз основа на представения договор за правна помощ, се установява, че ищецът е изпълнил възложените му с договора поети задължения, а ответникът не е изпълнил своето задължение за заплащане на уговореното възнаграждение по всеки един договора.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Безспорно по делото се установи, че между страните е налице сключен писмен договор за поръчка, по силата на който ищецът – довереник е приел от името и за сметка на ответника – доверител да извършва подробно описани в б.„а”, „б” и „в „ от договора действия, свързани с правна защита и съдействие във връзка с претърпяно от довереника в качеството му на наследник на покойния участник в ПТП станало на 21.09.2012 г. Сключеният договор за поръчка е двустранен, консенсуален и възмезден – изрично в него е уговорено заплащане на възнаграждение на довереника, като по него възникват права и задължения за всяка една страна, посочени в чл.3 от договора. От събраните по делото писмени доказателства се установи безспорно, че ищецът е изпълнил своите задължения по сключения договор и е изправна страна по него, а и че ответника не е изпълнил поетото задължение. Съгласно разпоредбата на чл.20 а от ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го подписали. Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване че е изпълнил задълженията си по договора, и то добросъвестно, точно. Така предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че следва да бъде признато по отношение на ответника, че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№591/2015г. съществува и същия дължи сумите по издадената заповед.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 680 лв. представляваща направени деловодни разноски по делото по представения списък на разноските.

Водим от горното, съдът

р е ш и :

ПРИЗНАВА на осн. чл.422, вр. чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 36 от ЗА връзка с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД по отношение на ответника Н.М.Х. *** с ЕГН **********, че ВЗЕМАНЕТО на ищеца Т.П.Б. *** с ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№591/2015г. по описа на РС – Левски за сумата 5 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2015 г. (датата на подаване на заявлението) до пълното изплащане на вземането, както и сумата 100 лева представляваща разноски по делото СЪЩЕСТВУВА и Н.М.Х. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на Т.П.Б. *** с ЕГН ********** сумата 5 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2015 г. (датата на подаване на заявлението) до пълното изплащане на вземането, както и сумата 100 лева представляваща разноски по делото, за които е издадена Заповед №338 от 22.10.2016 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №591 по описана Районен съд Левски за 2015 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.М.Х. *** с ЕГН ********** да заплати на Т.П.Б. *** с ЕГН ********** сумата 680 лева (шестстотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски в исковото производство по представения списък на разноските.

решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

районен съдия: