РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _13.05._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _дванадесети май_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _191_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа.

В исковата молба се твърди, че ищецът съгласно трудов договор № 09-0209/19.03.2012 г. изпълнявал длъжността директор на *** при Община *, че със заповед № ЧР-03-022/18.01.2016 г., връчена му на 27.01.2016 г. е прекратено трудовото правоотношение, считано от 18.01.2016 г. на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с чл. 68 ал.3 от КСО. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът има осигурителен стаж от 37 г., 7 м. и 17 дни и не му достигат още 6 месеца и 20 дни за придобиване право на пенсия при условията на чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО а разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО се прилага пожелателно, за лицата, които не могат да направят необходимия осигурителен стаж, както и че посочената разпоредба дава правна възможност лицето да се пенсионира при значително по-неблагоприятни условия /по-нисък размер на пенсията/ и не може да му се вмени в задължение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението, извършено със заповед № ЧР-03-022/18.01.2016 г. на Кмета на Община * от длъжността директор на *** при Община * и да я отмени, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност * при община *

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявените искове, като е заявил, че същите са допустими, но неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли. Претендират се направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищецът е работил при ответника Община * на длъжност директор на *** в Общината до 18.01.2016 г., от която дата със заповед № ЧР-03-022 издадена от Кмета на Община * е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ във връзка с чл. 68 ал.3 от КСО, поради придобиване право на пенсия за възраст и осигурителен стаж.

Основният спорен въпрос по делото е дали издадената заповед е законосъобразна, а за да се отговори на този въпрос, следва да се отговори и на въпроса дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът действително е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал.1 от КСО /в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение/ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, а съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО „в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2 до 31.12.2016 г. - те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж”.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.01.2016 г. ищецът е на възраст 67 години 9 месеца и 9 дни.

За установяване на трудовия му стаж по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание. Видно от заключението на вещото лице е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищеца е имал осигурителен стаж 40 години 0 месеца и 18 дни.

Предвид посочените по-горе възраст на ищеца и осигурителен стаж, съдът приема, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение той действително е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възрастта и осигурителният стаж на ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са достатъчни както за пенсиониране при условията на чл. 68 ал.3 от КСО, така и за пенсиониране при условията на чл. 68 ал.1 от КСО.

В разпоредбите на чл. 68 от КСО е уредено придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В посочения текст са предвидени две хипотези. Първата е в чл. 68 ал.1 от КСО за право на пълна пенсия, а втората е в чл. 68 ал.3 от КСО за право на намалена пенсия. След изменението на чл. 328 ал.1 т.10 от КТ от 2001 г. законът изостави изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличие на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст и включи в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че прекратяването на трудовия договор по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ се извършва по преценка на работодателя и това е негово право. Когато се прекратява трудово правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ право на работодателя е да прецени с коя норма /дали с тази на чл. 68 ал.1 или тази на чл. 68 ал.3 от КСО/ да съобрази изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е налице задължение на работодателя да прекрати трудовия договор при условията на чл. 328 ал.1 т.10 от КТ само ако е налице хипотезата на чл. 68 ал.1 от КСО. Очевидно от отразеното в оспорваната заповед е, че работодателя е приел, че ищецът е придобил правото да се пенсионира поне при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, която разпоредба изисква по-ниска възраст и по-малък действителен осигурителен стаж. Друг е въпроса, че както бе посочено по-горе ищецът има достатъчен осигурителен стаж и е достигнал необходимата възраст и за пенсиониране при по-добрите условия на чл. 68 ал.1 от КСО – за пълна пенсия. Само по себе си отразяването от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че прекратяването по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ е във връзка с разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО не задължава ищеца да се пенсионира при тези условия, а показва, че работодателя е съобразил изискването за стаж и възраст, изискуеми от тази законова разпоредба. Извода на работодателя, че ищецът е достигнал необходимата възраст и е имал изискуемия по закон стаж се подкрепя и от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена освен по представените от страните доказателства, но и въз основа на проверка от вещото лице на данните и документите, находящи се в НОИ. В тази връзка доводите на ищеца, че не му достига стаж за пенсиониране по по-благоприятната за него разпоредба на КСО и че разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО се прилага само по изричното желание на работника или служителя - са неоснователни и недоказани.

Предвид изложеното и представените по делото доказателства, съдът приема, че по делото е установено по един несъмнен и категоричен начин, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът действително е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст /имащ осигурителен стаж и възраст над изискуемите се както в разпоредбата на чл. 68 ал.1, така и в разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО/, поради което издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ във връзка с чл. 68 ал.3 от КСО е законосъобразна и не подлежи на отмяна, а предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на правния спор по главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, уважаването на който е винаги в зависимост от уважаването или не на главния иск.

При този изход на делото следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 650 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.И., с ЕГН ********** ***, представлявана от * Д.Н.В. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ – за признаване на уволнението му със заповед № ЧР-03-022/18.01.2016 г. за незаконно и за неговата отмяна - като неоснователен .

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Г.И., с ЕГН ********** ***, представлявана от * Д.Н.В. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността „Директор на *** в Община *, заемана от И. преди уволнението му със заповед № ЧР-03-022/18.01.2016 г. на Кмета на община *

ОСЪЖДА И.Г.И. със сочена по-горе самоличност да заплати на Община *, представлявана от кмета направените деловодни разноски в размер на 650 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 13.05.2016 г., на основание чл. 315 ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: