Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, _14.10.
Районен съд гр.Левски, първи състав в закрито съдебно
заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора __, като разгледа докладваното
от съдия Н.Панчева ч. гр. дело № _300_
по описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното
Предявеният
иск е с правна квалификация - чл. 109 във вр. чл. 52 от ЗС.
Постъпила е искова
молба от Т.Ц.А. *** против Р.Г.К. и Г.Р.К. ***. Ищцата, твърди в
исковата си молба, че е собственик на поземлен имот в *** с административен адрес ***, в който живее брат й И.Ц.К.. Съсед на имота
й от запад били ответниците, които на оградата на имота в североизточният ъгъл
засадили дърво дебело
Ищцата Т.Ц.А. редовно призована по делото, не се явява
в насроченото съдебно заседание, представлява се от адвокат А. А. ***, който
поддържа предявения иск.
Ответниците Р.Г.К.
и Г.Р.К. в срока по чл. 131 от ГПК, изпращат в съда писмен отговор, с
който заявяват, че дървото е отсечено, а лозичките изкоренени, от двамата
редовно призовани по делото се явява само Г.Р..
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от приложеното
на л. 4 заверено копие на нотариален акт
за собственост на недвижим имот и на л. 6 от делото Скица на ПИ, е видно, че
ищцата е собственик по покупко-продажба от 24.09.2004 година на процесното
дворно място ПИ с идентификатор ***.
Не се спори още, че от запад имотът на ищцата граничи
с имота на ответниците, който имот ответниците притежават по наследство от родителите си.
Не се спори и че в двора на ответниците в близост до
границата с имота на ищцата, са засадени
декоративно дърво и лози.
Не се спори по делото, че дървото и лозичките ответниците са били
засадили в тяхното си дворно място, частта , от което с дървото и
лозичките впоследствие преди 24.09.2004 г. било придадено по регулация към
имота на ищцата, но регулацията не била приложена, тъй като ищцата не е
заплатила на ответниците стойността на придаваемото място имота на ответниците
към нейния имот.
Не се спори още, че
ищцата и брат й, ползвателят на имота,
след закупуването на имота през 2004 година редовно подавали жалби против
ответниците до Кмета на *** за премахване на насажденията намиращи се на самата
граница.
Не се
спори също така и, че във връзка с
подадена нова жалба на ищцата до кмета на Община ***, на същата й е отговорено
с писмо, че спорът си следва да отнесе до съда на основание чл.26 от Наредба №
1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, ищцата е
насочена да предяви претенциите си по
съдебен ред.
Не се
спори по делото, че след получаване на исковата молба и във връзка с твърденията на ищцата за неудобства, причинени й от тези насаждения
– дърво и лозички, ответниците са
премахнали последните, макар и те да са били
засадени в тяхното дворно място, което било придадено по регулация към
имота на ищцата, но регулацията не била приложена, тъй като ищцата не е
заплатила на ответниците стойността на
придаваемото място.
Не се
спори още, че, във връзка с подадена нова жалба на ищцата до кмета на Община
***, на същата й е отговорено с писмо., че спорът си следва да отнесе до съда.
Общинска комисия е извършила проверка на обстоятелствата, вписани в жалбата и
след среща с ищцата и оглед на място е установено, че заповед № 1195/17.12.2009
г. е изпълнена частично, като на основание чл. 26 от Наредба №1 за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, ищцата е насочена да предяви претенциите си по съдебен ред.
Не се
спори още, че, че в Община *** не се извършва картотекиране на дълготрайна
декоративна растителност и не се води регистър съгласно Наредба №1/93г. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност.
За
изяснявана на фактическта обстановка по
делото ищцовата страна не направи доказателствени искания за допускане на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. - инженер лесовъд и друга от
л.л строителен инженер.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът
приема, че предявеният иск с правна квалификация - чл.109 във вр. чл. 52 от ЗС,
е допустим. Това е така, тъй като, от една страна, чл. 52, изр. 2 и 3 от ЗС предвижда, че съседът може да иска
разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени
клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, като по същия
ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на
по-близки разстояния от посочените, т.е. административният ред за защита е
приложим и кметът на общината е компетентен да разглежда спорове от подобен
род, ако се касае до отсичане на клони или корени, преминаващи в съседния имот,
или до преместване на дървета. В настоящия случай, процесните дървета –декоративно
дърво и лозови насаждения, са на
възраст, съответно над 20г., поради
което същите следва да се приемат за стари дървета, при които не може да става
въпрос за преместването им, а искането на ищцата, заявено с петитума на
исковата молба, е за отсичане или изкореняване на дърветата, т.е. няма искане
за отсичане на отделни клони или корени на същите, поради което искът следва да
бъде разгледан от съда и е допустим. /в този смисъл решение № 459/19.02.1968г.
по гр.д. № 2378/67г., Іг.о. и Решение № 111/15.02.1980г. по гр.д. № 954/79г.,
ІІІг.о./.
От друга страна, ищцата се е възползвала от
възможността по административен ред да реализира исканата от нея защита по чл.
52 от ЗС, но тъй като до заповед на кмета на общината не се стигнало , същата е насочена от Община *** към реализиране на правата си по съдебен ред,
на основание чл. 26 от Наредба №1/93г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, каквото всъщност е сторила ищцата с предявяването
на настоящия иск.
При положение, че ищцата е използвала
предвидената възможност да реализира правата си по административен ред и не е
успяла да получи целената от нея защита с указания за предявяване на
претенцията си по съдебен ред, ако съдът приеме, че искът й е недопустим, тъй
като е неподведомствен на съдилищата, то настоящият състав на съда счита, че по
този начин ще бъде осъществен отказ от правосъдие, а съгласно чл. 14 от ГПК, на
съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото несъмнено е
настоящото и тъй като съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на
разглеждане от него, то настоящият състав намира, че това дело му е
подведомствено.
По основателността на иска:
Съгласно
чл.109 от ЗС: „Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право”.
Искът, основан на чл.109 от ЗС,
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно използване на вещта /имота/ според нейното предназначение,
отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е
да отрече във всичките тези и др. аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване
на последиците от тях.
В настоящия случай се претендира
премахване чрез отсичане или изкореняване на находящите се в имота на ответниците
дървета – декоративно дърво и лозови
насаждения, засадени на разстояния, по-малки от нормативно установените, тъй
като, според ищцата, листата им падат
неприкъснато и замърсяват имотът й.
За да бъде уважен такъв иск, ищецът
следва да докаже пълно и главно, че ответниците, с неоснователните си действия,
й пречат да упражнява пълноценно правото
си на собственост, създава й неудобства, по-големи от обикновените или
застрашава по някакъв начин имота й, каквото доказване съдът приема, че не беше проведено в
настоящия процес.
На първо място, в случая искането е за отсичане на декоративно
дърво и изкореняване на лозовите
насаждения.
Установено по делото, от признанията на ответниците,че
процесното декоративно дърво и лозичките са били засадени в имот собственост на
ответниците, но впоследствие в резултат на регулационни промени, земята върху които
били засадени тези насаждения са се оказали в
имот собственост на ищцата, който тя (праводателят й) е заградила,
въпреки че регулацията не била приложена, тъй като последната не е платена на собствениците
на отчужденото място. От признанията на ответниците се установява, че след завземането
на придаваемата част от имота им тези
насаждения са се оказали засадени на разстояния, по-малки от установените чл.52
от ЗС и в Наредба № 7/2003г. минимални разстояния на декоративните и овощните
насаждения до границите на съседните имоти. Това обстоятелство обаче, само по
себе си не обуславя основателността на предявения иск. Единственото неудобство
за ищцата според съда, се изразява в падането на листа от дърветата, но на
широколистните дървета, каквото било процесното декоративно дърво – листата
падат всяка година веднъж в годината на есен, а също така и на
лозите Съдът приема, че по никакъв начин
ищцата не доказа в настоящия процес, че процесното дърво и лозовите насаждения нарушават правото на собственост върху имота
й, че го застрашават, както и че й създават пречки да упражнява в пълен обем
своето право на собственост. Освен това общо известно е, че дървета не
застрашават имота на ищцата, като й създават неудобство и грижи само през
есента, по време на листопада. Съдът приема, че падането на листа в имота на
ищцата от процесното дърво и лозовите насаждения не е такова посегателство,
което да пречи на същата да упражнява пълноценно правото си на собственост и
което да обуславя уважаването на иска за отсичане на дървото и изкореняване на
лозичките.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът по чл.
109 във вр. чл. 52 от ЗС не е доказан по отношение на процесното дърво, поради
което и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че
съгласно чл. 63 от ЗУТ, кметът на общината организира съставянето и
актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните
декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Алинея 2
на същата разпоредба посочва, че дълготрайни декоративни дървета и дървета с
историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение
след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна
експертиза за състоянието на дървото.
Съгласно чл. 15, ал.1 от Наредба №1/93г. за опазване
на озеленените площи и декоративната растителност, картотекират се всички
намиращи се в регулационните граници на населените места дълготрайни
декоративни дървета на възраст над 20 години, дърветата с историческо значение,
както и отделни ценни и редки дървета и храсти независимо от възрастта им.
От признанията на ответниците бе установено, че
декоративното дърво и лозичките в дворът им са на повече от 20 години.
Съгласно чл.19 от Наредба 1/93г., общинската
дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в
частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа
на писмено разрешение от кмета на общината. А в чл. 165,ал.1 от ППЗТСУ /отм./
примерно са изброени дълготрайните декоративни дървета.
Съгласно § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, разпоредбата на чл.
165,ал.1 от ППЗТСУ и разпоредбите на Наредба № 1/093 се прилагат до издаването на съответните нови
подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на ЗУТ, т.е. на чл. 63
и сл. ЗУТ.
В настоящия случай, се установи, че в Община *** не се извършва картотекиране на дълготрайна
декоративна растителност и не се води регистър съгласно Наредба № 1/93г. Независимо от това обаче, съдът приема, че
тъй като декоративното дърво е дълготрайно декоративно дърво, за премахването му
чрез отсичане или изкореняване, е необходимо да бъде спазена разпоредбата на
чл. 63,ал.2 от ЗУТ, т.е. за това да има надлежно разрешение на кмета на
общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на
дървото.В конкретния случай, такова разрешение не е налице. Нито пред общината
с жалбите си, нито в съдебната фаза по делото ищцата е правила искане за
допускане на експертиза, такава изобщо не е правена или искана поради което и
на това основание съдът счита, че искът е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, разноски на ищцата не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от
Т.Ц.А. *** с ЕГН ********** против Р.Г.К.
и Г.Р.К. *** ИСК с правна квалификация – чл. 109 във
вр. чл. 52 от ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат чрез отсичане или изкореняване находящите се
дърво и лозови насаждения в имота им в ***, засадени на границата с имота на
ищцата в ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: