Р ЕШ Е Н И Е

№

гр.Левски, 11.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви състав в публично заседание на двадесет и седми септември, през двехиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА

при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия Панчева гражданско дело №313 по описа за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „М.”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.А.И., чрез Адвокатско Дружество В. и Г. против „Е.” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК:*********, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, в която се твърди, че страните са били в търговски взаимоотношения. Твърди се, че ответникът му дължи сума в общ размер на 5880 лева, представляваща неизплатена цена по Данъчна фактура № №0000024546 от 30.07.2015 г., с падеж уговорен във фактурата на 27.08.2015 г., както и натрупаната законна лихва в размер на сумата от 435.34 лева за посочения период, ведно със законната лихва върху претендираната сума по главницата от датата на завеждане на исковата молба до плащане на сумата и направените по делото разноски. В заключение моли да бъдат призовани на съд и след като се установи истинността на изложеното, да се постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата по исковата молба и направените разноски.

Ищецът „М.”ООД, редовно призован, не се явява законния представител-управителят И.А.И.. Не се представлява в първото съдебно заседание, но е изпратил молба делото да се гледа в негово отсъствие и е направил искане, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК, съдът да се произнесе с неприсъствено решение, тъй като поддържа предявените искове.

Ответникът по делото „Е.” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК:*********, редовно по делото по реда на чл.50, ал.4 от ГПК не се явява законният представител Б.Д.П. – изп. директор, не се представлява. В първото по делото съдебно заседание, редовно призован, ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се разгледа в негово отсъствие.

В законовия едномесечен срок, ответникът по делото „Е.” АД , със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК:*********, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, в срока (11.08.2016 г. до 11.09.2016 г.) по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор и не ангажирал становище по исковите претенции, ответникът, редовно уведомен не е депозирал писмено становище делото да се гледа в негово отсъствие, не е депозирал отговор, не е взел становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.327 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 5880 лева, представляваща неизплатена цена по договори за спедиция отразени във фактура с №0000024546/30.07.2015 г., на стойност 5880лв. с ДДС кумулативно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 435.34лева

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД е да се установи налице ли е търговска сделка между страните, както и дали длъжникът е изпълнил точно задължението си. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата - чл. 79 от ЗЗД, което обуславя наличието на правен интерес у ищеца за завеждане на настоящия иск, налице са предпоставките на чл. 318, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото съществува облигационно отношение, произтичащо от договор за транспортни услуги спедиция на стоки, в изпълнение на което ищецът с помощта на подизпълнители превозвачи е извършил транспортна услуга за доставка на пратки с разтоварен пункт в Дания (от гр. Белене до гр.Копенхаген Дания) за което били изготвени международни товарителници и издадена фактура № 0000024546/30.07.2015 г., на стойност 5880лв. с ДДС лева и до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си и не е заплатил пълния размер на цената на услугата.

В първото по делото съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване срещу ответницата на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Видно от приложените към делото доказателства (л. 26-30 от делото) е, че съобщението е връчено на ответника като в него са му указани, неблагоприятните последици от неспазването на сроковете и неподаването на отговор.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответника, редовно уведомен (11.08.2016 г. до 11.09. 2016 г.), не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани (л.30) последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска, тъй като твърденията на ищеца за наличието на валидни търговски сделки се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства, а твърдението за неплащане е твърдение за отрицателен факт, който го освобождава от доказване и натоварва ответника със задължение да докаже, че е платил в срок и то именно на ищеца по делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до сумата от 5880 лв., като върху главницата следва да бъде начислена и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С исковата си молба ищецът е поискал и присъждането на мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 435.34 лв. (неолихвяема сума). Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца сумата 435.34лева. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1335.34лв. съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.318 от ТЗ, във връзка с чл. 372, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД „Е.” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.А.И., сумата от 5880 лева (пет хиляди осемстотин и осемдесет лева), неизплатена цена по данъчна фактура № 0000024546 от 30.07.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2016 година до окончателното събиране на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „Е.” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, да заплати на „М.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.А.И., сумата от 435.34 лв. (четиристотин тридесети пет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща натрупаната законна лихва за забава върху главницата за периода от 27.08.2015 година до 19.05.2016 година.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Е.” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, да заплати на „М.” ООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.А.И. сумата от 1335.34 лв (хиляди триста тридесет и пет лева тридесет и четири стотинки), представляваща направени деловодни разноски съобразно представения Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Решението на основание чл.7 от ГПК да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: