Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 20.10. 2016год.
Районен съд гр. Левски , І-ви състав, в публичното
заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева
при секретаря В.Д., като
разгледа докладваното от съдия
Панчева гр. д. №357 по описа за
2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ за отмяна на
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
Постъпила е искова молба от В.Д. Н. ***, в която твърди, че е в трудово
правоотношение с ответника по молбата и заема в дружеството длъжността *. Излага
твърдения в ИМ, че със Заповед №67/12.05.2016г. на Управителя на „М.” ЕООД,
поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, т.7 от КТ
– не изпълнява законните нареждания на работодателя й е било наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”. Излага твърдения, че процесната заповед, с
която и е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, е незаконосъобразна и
неправилна, поради което моли да бъде отменена. Навежда доводи, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, като
обяснения не са й изискани. Твърди, че заповедта не е мотивирана и е в
противоречие с чл.195, ал.1 от КТ и в нея не са посочени конкретните признаци
на нарушението по чл.187, т.7 от КТ. Оспорва факта на извършване на
дисциплинарно нарушение, който бланкетно е посочен в атакуваната заповед –
неизпълнение на законни нареждания на работодателя.
Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени атакуваната заповед, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”, като незаконосъобразна.
Ищцата В.Д. Н. редовно призована по делото се явява
лично. В съдебно заседание поддържа молбата си.
Ответникът „М. „ЕООД редовно
призован по делото, управителят не се явява. В съдебно заседание се представлява от адвокат
К. Я. ***, който оспорва предявеният иск. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
депозира писмен отговор, с който моли искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съдът, след като изслуша
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235, ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №67/12.05.2016г.
на Управителят на „ М.” ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
"Забележка" за неспазване на задълженията и като работник по трудов
договор /да изпълнява законните нареждания на работодателя/ и извършени
нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, т.7 от КТ - не изпълнява
законните нареждания на работодателя.
Видно от приложената от
ищеца по делото на л. 4 от него Заповед № 67/12.05.2016г. е, че същата и е
връчена на 13.05.2016г., предвид което атакуваната Заповед №67/12.05.2016г. на
работодателя е произвела правно действие.
След предявяване на ИМ
от ищцата и след получаване на съобщението по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника,
последният е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК с който е „разяснил„ на
съда задълженията на ищцата по повод
доставката, но не е представил по делото длъжностната характеристика на ищцата,
нито ЛТД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание
"Забележка" е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес
у ищцата от предявяването и поддържането му. Налице е правен интерес у ищцата
от предявения иск по чл.357 от КТ, предмет на делото, и доколкото в КТ, раздел
ІІІ "Дисциплинарна отговорност", не е предвидена правна възможност
работодателят, в качеството му на орган на дисциплинарна власт, сам да отмени
наложено от него на работник или служител дисциплинарно наказание
"Забележка" и "Предупреждение за уволнение". Разпоредбата
на чл.344, ал.2 от КТ предвижда, че работодателят може и по свой почин да
отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или
служителя. От една страна, тази правна норма не може да бъде тълкувана
разширително, доколкото не предвижда правна възможност работодателят по свой
почин да отмени заповед за налагане на дисциплинарно наказание
"Забележка", каквото е процесното, или "Предупреждение за
уволнение", а само възможност по свой почин да отмени заповед за уволнение
/за прекратяване на ТПО или дисциплинарно уволнение/. От друга страна, дори и
нормата на чл.344, ал.2 от КТ да се приложи в настоящия казус по аналогия на
правото или на закона, какъвто правен извод, предвид изложените по-горе правни
доводи, не може да бъде направен, то отмяната по почин на работодателя следва
да е до предявяване на иск от работника или служителя пред съда, а в процесния
случай ответникът - работодател не е отменил наложеното наказание и само в
компетентността на съда, сезиран с правния спор по законосъобразността на
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Забележка", е да го
разреши със СПН. Обстоятелството, че ТПО на ищцата с ответника не е прекратено,
не води до отпадане на правния интерес у ищцата от установяване на незаконосъобразността
на наложеното и дисциплинарно наказание "Забележка" и отмяната му,
предвид моралното съдържание на дисциплинарното наказание
"Забележка", като в настоящия случай практическото значение на
отмяната му като незаконосъобразно от съда за ищцата би било морално. Отмяната
на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците на
наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Заради
обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл.357
от КТ и след прекратяване на ТПО с наложилия наказанието работодател, за да
изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.н. "морално
наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на
налагането му. /Определение №100/20.01.2014г. на ВКС, ІІІ г.о. по
гр.д.№3722/2013г., Определение №1037/23.10.2013г. на ВКС, ІІІ г.о. по
гр.д.№3729/2013г./. Не на последно място, обстоятелството, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание "Забележка" не е вписано в трудовата и
книжка, не означава, че няма правен интерес от настоящия иск по чл.357 от КТ,
доколкото това обстоятелство не е подлежащо на вписване, съгласно чл.349 от КТ.
Разгледан по същество
искът по чл.357 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В тежест на работодателя
е да докаже законността на наложеното на ищцата с атакуваната Заповед №67/12.05.2016г.
на Управителя на „М.” ЕООД дисциплинарно
наказание „Забележка” за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 от
КТ, каквото главно и пълно доказване в хода на процеса не беше проведено,
поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
с което искът за отмяната и се уважи.
На първо място, съобразно
наведения от ищцата довод за неспазване на чл.193, ал.1 от КТ, в хода на
процеса не е доказано от работодателя, в чиято тежест е, че е изпълнил
задължението си по чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание
"Забележка" на ищцата да я изслуша или да приеме писмените и
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, поради което, на
основание чл.193, ал.2 от КТ, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание
на ищцата само на това достатъчно основание, без да разглежда спора по
същество.
Независимо от наличието
на основанието по чл.193, ал.2 от КТ за отмяна на наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание, съдът намира за необходимо да изложи, че атакуваната Заповед №67/12.05.2016г.
на работодателя не съдържа изискуемите от чл.195, ал.1 от КТ реквизити - не е
мотивирана, в нея не е посочено нарушението - липсва негово фактическо описание
с обективните му и субективни признаци, не е посочено кога е извършено, поради
което наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Забележка" се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Ищцата е
наказана за дисциплинарно нарушение по чл.187, т.7 от КТ - за неизпълнение на
законните уреждания на работодателя, като в атакуваната заповед освен бланкетно
посочване на законният текст, въз основа на който й се налага дисциплинарно
наказание, липсва фактическо описание на нарушението и кога е извършено, липсва
посочване кои точно нареждания на
работодателя не е изпълнила и кога, с оглед извършване на преценка и дали
същите са законни, за да е осъществен фактическият състав на нарушение по
чл.187, т.7 от КТ. Липсата на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание води до нейната незаконосъобразност, поради
неспазване на изискването за мотивиране на заповедта, визирано в чл.195, ал.1
от КТ. Липсата на фактическо описание на дисциплинарно нарушение в атакуваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание води до нарушаване на правото на
защита на ищцата, както и до невъзможност да се установи от съда деянието, за
което е наказана, осъществява ли признаците на състав на дисциплинарното
нарушение по чл.187, т.7 от КТ, както и спазени ли са от работодателя сроковете
по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказания.
С оглед изложеното,
атакуваната Заповед №67/12.05.2016г. на Управителя на „М.” ЕООД със седалище ***
за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание „Забележка” се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, с което искът по чл.357, ал.1 от
КТ се уважи.
Ищцата не сезира съда с претенции за разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне.Ответникът
прави искане за разноски , но такива не му се дължат с оглед изхода на
спора.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
дължимата ДТ за производството в размер на 50лв., ведно с 5лв., в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед №67/12.05.2016г.
на Управителя на „М.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с която
на В.Д.Н., с ЕГН**********, за дисциплинарно нарушение по чл.187, т.7 от КТ е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Левски
сума в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща ДТ за производството, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му, пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба от страните
На основание чл.7 от ГПК
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: