гр. ЛЕВСКИ, _28.10._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесeт и осми
септември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _362_ по
описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „А.”
ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от С.Х.В., срещу „А.” ООД, с ЕИК: *********,
представлявано от Г.Х.Г. и/или М.Б.М. с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ за
заплащане на пълната цена на доставената стока в размер на 22500 лв. ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното й изплащане и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 01.12.2015 г. до 15.06.2016 г. върху главницата от 22500 лв.
в размер на 1239,97 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът се занимава на едро с
търговия на селскостопанска техника – предимно от ***, а ответникът притежава
магазин в *** и доставя такава техника на крайни потребители в района. Сочи се,
че ищецът е доставил на ответника на 26.11.2015 г. колесен трактор „Б.” с шаси
№******** и двигател №******* на обща стойност от 54 000 лв. и че за
извършената доставка е издадена данъчна фактура от 26.11.2015 г., която е
приета от ответника. Предвид на установените трайни търговски отношения,
практиката между тях е била плащанията да се осъществяват до три дни след
изпълнение на доставката /получаване на техниката/. Твърди се в исковата молба,
че на 30.11.2015 г. ищецът е получил по банков път сумата от 31500 лв., с
основание плащане по посочената фактура. Но независимо от получената стока
съгласно приетата фактура, по силата на която ответникът е следвало да заплати
в 3-дневен срок по банков път изцяло нейната стойност, до момента на подаване
на исковата молба такова плащане е извършено само частично за сумата 31500 лв.
Поради това поведение, въпреки многократните разговори и
обещания, ищецът е образувал производство по реда на чл. 390 от ГПК пред РС
Варна, който съд е издал по ч.гр.д. 6589/2016 г. обезпечителна заповед в полза
на ищеца, чрез запор на банковите сметки на ответника по бъдещите искове с
правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ за заплащане на пълната цена на
доставената стока в размер на 22500 лв., и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в периода 01.12.2015 г. до 09.06.2016 г. в
общ размер на 1202, 40 лв.
Сочи се, че с оглед на горното и на основание чл. 86 от
ЗЗД, молителят има право и да предяви претенция за забавено плащане от страна
на ответника, което плащане е следвало да бъде извършено най – късно до
30.11.2015 г. – три дни, следващи доставката, респ. издаването на фактурата,
както и за сторените разноски в обезпечителното производство.
Претендират се направените в обезпечителното и изпълнителното
производство разноски:
пред РС Варна: - такса плюс банкова комисионна – 42 лв.; - адвокатски
хонорар - 890 лв. пред ЧСИ: - такса
образуване и запорни съобщения – 105, 22 лв. - адвокатски хонорар – 200 лв.,
общо разноски в обезпечителното производство 1237.22 лв., както и направените
пред РС Левски разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, който е признал подадената от ищеца искова молба, отнасяща се до
неплатената част от главницата по процесната фактура №1000000076/26.11.2015 г.
в размер на 22500 лв., доказателство за което било незабавното доброволно
изпълнение на 24.06.2016 г. на целия размер на претендираната от ищеца
главница.
Оспорва
основателността, претендирания размер на обезщетението за забава и началния
момент на периода, за който се претендира задължението за плащане.
Счита, че на основание съществуващите трайни търговски
отношения с ищеца са извършвали търговска дейност, състояща се в съвместно
предлагане на внасяните от него селскостопански машини и техника, че
дългосрочната им работа е изградена на взаимно доверие, за което свидетелствало
и липсата на писмен договор, както и че до завеждане на настоящата искова молба
устните договорки са били закон за страните.
Счита, че поради липса на конкретна договорка за дата на
плащане, то заплащането на фактурната стойност ставало дължимо след изтичане на
14-дневен срок съгласно чл. 303а, ал.3 от Търговския закон и че твърденията на
ищеца, че задължението за плащане възниква в 3–дневен срок от издаване на
фактурата, не отговаря на обективната действителност. Не отговаряло на
обективната действителност и фактът, че са провеждани многократни разговори
между страните. Твърди, че до момента на подаване на отговора ищецът не е
комуникирал с ответника или негов представител, нито са получавали покана за
доброволно изпълнение на задължението, а напротив – ищецът не бил предприел
действия за отмяна на наложеното обезпечение на настоящото исково производство
до датата на изплащане на отговора.
Счита, че кредиторът е създал обективна невъзможност на
ответника да ползва получената стока поради недокомплектованост на
документацията на стоката; че поради спецификата на стоката, която подлежи на специален
регистрационен режим при продажба, следва да се представи специален
регистрационен талон от КТИ, който не е представен от ищеца и до момента на
подаване на отговора и по този начин кредиторът умишлено ограничава правото на
собственост на ответника. Счита, че на основание горното кредиторът е изпаднал
в забава и задължението за плащане на процесната фактура не е възникнало,
поради което ответникът е претърпял вреди в размера на неосъществената печалба
от потенциална сделка.
Счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на
настоящото исково производство и с оглед признанието на иска в частта на
претендираната главница и на основание чл. 78, ал.2 от ГПК моли разноските в
тази част на иска да бъдат присъдени за ищеца.
Счита, че претендираното обезщетение за забава е
неоснователно, тъй като задължението за плащане дори на главницата не е
възникнало и „А.” ООД не е в забава по отношение на него.
В писмена молба – становище ищцовата страна е оспорила
твърденията в писмения отговор, че плащанията следвало да се осъществят в
четиринадесетдневен срок.
Моли да се измени иска в първата му част, като главницата
отпадне, а се начислят върху нея само лихвите за периода на образуване на
делото до реалното плащане - да осъди ответника да заплати сумата от 56.36 лв., представляваща законната лихва за периода от
16.06.2016 г. до 24.06.2016 г. върху главницата в размер на 22500 лв., като в
останалите й части исковата молба остава непроменена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представената фактура е, че
ищецът е доставил на ответника на 26.11.2015 г. колесен трактор „Б.” с шаси №********
и двигател №****** на обща стойност от
54 000 лв., като за доставката е издадена данъчна фактура, приета от
ответника.
Видно от представеното банково
извлечение, на 30.11.2015 г. ищецът е получил по банков път сумата от 31500 лв.
– частично плащане, с посочено основание плащане по посочената фактура №1000000076/26.11.2015
г., като се установява, че към датата на подаване на исковата молба ответникът
не е заплатил остатъка в размер на 22500 лв.
Установява се от представените
писмени доказателства, че съдия при РС Варна е издал обезпечителна заповед, с
която е допуснато обезпечение на бъдещи искове от ищеца срещу ответника, за
заплащане на сумата от 22 500 лв., представляваща разликата между пълната
продажна цена от 54000 лв. и заплатената 31500 лв. на колесния трактор, както и
сумата от 1202.40 лв. , представляваща обезщетение за забава за заплащане на
главницата за периода 01.12.2015 г. до 09.06.2016 г. на основание чл. 86 от
ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка запор на вземанията на длъжника по
банкова сметка *** *** и *** до сумата по исковете.
Ответникът
е признал подадената искова молба относно неплатената част от главницата по
процесната фактура, като пълният размер на претендираната главница е заплатена
на 24.06.2016 г.
Процесуалният представител на
ответника заявява, че фактурата, с падеж 26.11.2015 г. не е подписана от
доверителя й, поради което счита падежа за недоказан.
От представените писмени
доказателства, неоспорени от страна на
ответника е видно, че ответникът е заплатил по банков път сумата от 31500 лв.
на 30.11.2015г., като се е съгласил с начислените в негова тежест задължения,
поради което съдът намира, че плащането е следвало да бъде извършено до
30.11.2015 г.
Ищецът претендира сумата от 56.36
лв., представляваща законната лихва за
периода от 16.06.2016г. до 24.06.2016 г. върху главницата в размер 22500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД обезщетението възлиза в размер на законната лихва от деня на забавата, поради което искът се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата от
22500 лв. за периода от 01.12.2015г. до 15.06.2016 г. в размер на 1239.97 лв.,
тъй като плащането е следвало да бъде извършено най – късно до 30.11.2015 г.,
поради което следва да бъде уважена претенцията в този размер.
С оглед изхода на делото съдът
счита, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него
разноски следва да се уважи.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита, че
претенцията за разноски по чл. 327 от ТЗ е изцяло неоснователна, тъй като
доверителят й не бил дал повод за образуване на настоящото дело, а и в хода на
производството признал претенцията с извършеното плащане, поради което разноски
в тази част на производството не следва да бъдат присъждани. При решаване на
въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът следва да съобрази
и новонастъпилите факти – плащане в хода на процеса, но и дали с поведението си
ответникът е дал повод за завеждането му. Съдът намира, че ответникът следва да
поеме отговорността за сторените от ищеца разноски, тъй като с поведението си е
станал причина за образуване на делото и не може да се освободи от нея,
плащайки сумата след завеждане на иска.
По делото е представен списък за
разноските, които следва да бъдат присъдени. Следва да бъде осъден ответникът
да заплати и направените от ищеца разноски в обезпечителното и изпълнителното
производство в размер на 1237.22 лв.
Ваден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„А.” ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Х.Г. и/или М.Б.М., да
заплати на „А.” ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.В. сумата от 56.36 лв.,
представляваща законната лихва за периода от 16.06.2016 г. до 24.06.2016 г.
върху главницата от 22 500 лв.
ОСЪЖДА
„А.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Г.Х.Г. и/или М.Б.М., да заплати на „А.” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.В. сумата от 1239.97 лв.
на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.12.2015 г. до 15.06.2016 г. върху главницата от 22 500 лв.
ОСЪЖДА
„А.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Г.Х.Г. и/или М.Б.М., да заплати на „А.”
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.В. сумата от 1237.22
лв., представляваща направените от ищеца разноски в обезпечителното и
изпълнителното производство, както и сумата от 2280 лв., представляваща
направените от ищеца разноски в производството пред РС - Левски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: