РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.10._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и осми септември _ 2016 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _367_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 224 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2014 г. трудовото правоотношение с ищеца на длъжност * в ***, блок на МБАЛ «***» ЕООД е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2 – съкращение в щата.

Твърди се, че при съкращението му е изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск само за текущата календарна година. Тъй като ищецът е бил в продължителен отпуск по болест, не е могъл да използва 10 дни от платения годишен отпуск за 2012 г. и целия платен годишен отпуск от 38 дни за 2013 г. и че на основание чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение е следвало да му бъде изплатено обезщетение за неизползвания отпуск.

Моли съда да постанови решение, с което:

- на основание чл. 224, ал.1 от КТ да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г. в размер на 361,30 лв., а за 2013 г. в размер на 1372,94 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;

-да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 372 лв., представляваща лихва за забава върху сбора от горните суми, считано от 08.2014 г. до датата на завеждане на делото;

- да бъдат заплатени на ищеца направените по делото разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявените искове. Възразил е спрямо иска, предвид това, че ищецът не го е прецизирал: от една страна – фактите, касаещи размера на базисното си възнаграждение за последния отработен от него месец, а така също и методиката за изчисление и формиране на претенцията си и съответно – на заявената лихва за забава. Настоява да се задължи ищеца да обоснове чрез уточнение претенцията си, като въведе данни и факти в т.ч. аритметични, за това как е формиран петитумът му и за размера на заплатата, служеща за база по реда на чл. 177 от КТ и затова как е определен и неизползваният от него отпуск като дни, а дори и за дължимата от него справка по изчисляване заявената лихва за забава от 372 лв.

Отчита, че в отговор на тези въпроси вероятно ищецът ще се позове на заключението на изисканата експертиза, но фактите за обосноваване на ищцовата претенция налагали те да бъдат заявени още с исковата молба.

Моли съда да остави без движение исковата молба до нейното надлежно уточнение и да се задължи ищеца да ги изправи. А дори да отхвърли искането за уточнение на ИМ, то изисква допълнителни задачи на експертизата, която да отговори на поставените въпроси:

1. Каква е определимата база за изчисление по реда на чл. 177 КТ и респ. да се изчисли върху тази основа претенцията за действително неизползвания отпуск.

2. Колко е остатъкът на неизползвания от ищеца отпуск за 2012 г. и съответно – и колко е и неизползваният отпуск за 2013 г.

Счита, че при аритметични изчислявания на претенцията на ищеца се оказва, че същият неоправдано е включил в брутното трудово възнаграждение и пътните разходи и разположението, които не са с постоянен характер.

Отделно от това прави възражение за погасителна давност на правото на обезщетение, поради изтекла давност за ползване правото на отпуск.

Моли да се допуснат и приемат за разглеждане приложените писмени доказателства в заверени преписи.

Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и с последиците от това, претендира и направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представената заповед №129/07.05.2014 г. е трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 07.05.2014 г., като на основание чл. 220 от КТ следва да му се заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието и на основание чл. 224 от КТ – парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

В съдебно заседание ищцовата страна е направила уточнение на претенцията по исковата молба, като същата следва да се счита не за 361.30 лв., а за сумата от 315.60 лв. за обезщетение за неизползван отпуск за 2012 г.; обезщетението за 38 дни платен отпуск уточнява в размер не на 1372.94 лв. на 1199.28 лв.; лихвата за забава от 08.05.2014 г. - деня, следващ прекратяване на трудовото правоотношение, когато възниква основанието за парично компенсиране от 372 лв. на 325.51 лв. – сбор от обезщетенията за лихва върху двете суми.

Назначена е съдебно–икономическа експертиза от заключението на която се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван отпуск от 10 работни дни за 2012 г. и 40 дни за 2013 г. Според заключението ищецът не е подал молба за прехвърляне на ползване на отпуск за друг период и действителният остатък е 10 дни.

Съдът като съобрази доказателствата по делото,намира,че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл. 224, ал.1 от КТ, тъй като безспорно се установява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено. В случая е правно ирелевантно обстоятелство на какво основание трудовото правоотношение е било прекратено и по какви причини ползуването на годишния отпуск е било отложено.

 Съдът кредитира заключение на вещото лице като добросъвестно и компетентно дадено съобразно поставените задачи, в което е посочено че е налице и втората предпоставка - обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ не е изплатено на ищеца при прекратяване на трудовия му договор, както и не е ползвал платен годишен отпуск за процесния период, през които е бил в трудовоправни отношения с ответника.
 От заключението на вещото лице се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван отпуск 10 работни дни за 2012 г. и 40 дни за 2013 г. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение разпоредбата на чл. 176.ал.4 от КТ е предвиждала, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.
 От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице се установи, че ищецът е бил в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което не е имал възможност да използва отпуска си през 2013 г.

Предвид изложеното по-горе съдът намира предявеният иск с основание чл. 224, ал.1 от ГПК за основателен и доказан, като същият следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.

Основателна,с оглед уважаване на горните искове, е и акцесорната претенция с основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради което ответникът следва д абъде осъден да заплати сумата от 325.51 лв., представляваща лихва за забава върху сбора от сумата от 315.60 лв. и 1199.28 лв., считано от 08.05.2014 г. до датата на завеждане на делото.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на 400.00 лв.за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото,ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на 110.60 лв

Отделно ответникът ще следва да заплати и 150.00 лв. за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ, "МБАЛ – ***” ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д- р Д.М. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Д. ***, ЕГН********** сумата от 315.60 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г., сумата от 1199.28 лв. обезщетение за неизползван отпуск за 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ - 17.06.2016 г.до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "МБАЛ – ***” ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Д-р Д.М. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Д. ***, ЕГН**********, сумата от 325.51 лв., представляваща лихва за забава върху сбора от сумата от 315.60 лв. и 1199.28 лв., считано от 08.05.2014 г. до датата на завеждане на делото.

ОСЪЖДА "МБАЛ – ***” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Д-р Д.М. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Д. ***, ЕГН**********, разноски по делото в общ размер на 400.00 лева.

ОСЪЖДА "МБАЛ – ***” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Д-р Д.М. - управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Левски държавна такса върху уважените искове в общ размер на 110.60 лв., както и 150 лв. деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Плевен в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: