РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _27.10._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и четвърти октомври_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _531_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата си молба ищеца твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, че към момента същия му дължи сума в размер на 5247,12 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 ал.1 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ за конкретизирани периоди. Твърди, че е подал заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, поради което е предявил настоящия иск в дадения й от съда срок.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането му срещу ответника за посочените суми, представляващо неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС Левски до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен срок. Заявил е, че с исковата молба се претендират суми по КТ, а в заповедта за изпълнение е посочено, че сумите представляват неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от НК, като на места са посочени и чл. 221 и чл. 224 от КТ, поради което за ответника е създадена неяснота за какво дължи изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да му се присъдят направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 496/2016 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил настоящия иск.

Видно от представената по делото заповед № 91/11.07.2016 г. е, че със същата на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение с Д.Г.В., считано от 11.07.2016 г. В заповедта е отразено, че работодателят дължи обезщетение на основание чл. 221 ал.1 от КТ и обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ.

Към исковата молба е представена и справка, издадена от работодателя на Д.В., в която са посочени дължимите й се трудови възнаграждения за м. декември 2014 г. и за периода от м. юни 2015 г. до м. юли 2016 г.

С отговора на исковата молба, ответникът е представил като доказателство фиш за начислени и изплатени суми за м. юли 2016 г. /който не е оспорен от ищцовата страна и е приет като доказателство/, от който се установява, че през м. юли ищцата има отработени 6 дни, че на същата са начислени през месец юли 2016 г. освен трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 221 и по чл. 224 от КТ, като е посочено, че общата сума за получаване е в размер на 1555.04 лв., която сума съвпада и с отразеното в издадената от ответника и представена от ищцата с исковата молба справка.

Предвид представените по делото писмени доказателства /изходящи от ответника/, съдът приема, че за посочените по-горе периоди ответното дружество дължи на ищцата сумата от 5567,12 лв.

След съобразяване на направеното признание от ищцовата страна в исковата молба, че на 28.07.2016 г. ответникът й е превел сумата от 320 лв., съдът приема, че тази сума следва да се приспадне от общо дължимата от 5567,12 лв., в резултат на което остава дължима сума в размер на 5247,12 лв.

По делото не са представени каквито и да било доказателства ответникът да е заплатил дължимите се на ищцата суми като трудови възнаграждения и обезщетения за посочените месеци, въпреки изричното указание, че в тежест на длъжника е да докаже извършените плащания.

При това положение, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По направеното искане с правно основание чл. 242 от ГПК – за постановяване на предварително изпълнение на решението, съдът приема, че следва същото да бъде оставено без уважение. Настоящият исков процес е иницииран по реда на заповедното производство. Предмет на този иск е установяване на съществуването на вземането. Чл. 242 ал.1 от ГПК задължава съда да постанови предварително изпълнение на решението си когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Употребеният израз сочи на постановено осъдително решение, каквото в случая няма. Не може да има предварително изпълнение на установително решение.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата правените деловодни разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното производство. Разноските се дължат в размера посочен в представения от ищцата списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д.Г.В.,***, ЕГН ********** и „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И., че „М.” дължи на Д.Г.В. сумата от 5247,12 лв. – главница, представляваща общ сбор от: неизплатено трудово възнаграждение за м. ХІІ.2014 г., неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. VІ.2015 г. до м. VІІ.2016 г. и обезщетения с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 5247,12 лв., считано от 02.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ без уважение искането с правно основание чл. 242 ал.1 от ГПК за допускане на предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. да заплати на Д.Г.В.,***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 496/2016 г. в размер на 414 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 592 лв.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. да заплати д.т. в размер на 209,88 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: