РЕШЕНИЕ

№

гр.ЛЕВСКИ, 01.11.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски, І–ви състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател:НАТАША ПАНЧЕВА

Съдебни заседатели:

Членове:

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.дело №570 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.124 от ГПК.

Постъпила е искова молба от М.Д.Г. *** против „МБАЛ-***” ЕООД, в която се твърди, че между ищеца и ответника е сключен трудов договор №121/30.04.2014 г. Твърди се, че работила и по трудов договор за допълнителен труд на длъжност * в ***. Твърди се, че със Заповед №100/15.07.2016 г. бил прекратен основния трудов договор №121. Твърди се, че не са и изплатени тр.възнаграждения за периода м.12.2014 г. до м. юли 2016 г. като ответникът останал задължен към нея със сумата 7510,32 лева. Твърди се, че е защитила правата си по реда на заповедното производство,като предявила пред съда Заявление по чл.410 от ГПК и съдът издал заповед за горните суми, но ответникът (длъжник) възразил. Това породило правният й интерес от предявяване на този иск. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че вземането й за което е издадена заповедта по ч.гр.дело съществува и ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендира запращане на разноски. Прави искане за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение.

Ищецът М.Д.Г. редовно призована по делото, не се явява, представлява се от адвокат Е. Р. ***, която поддържа иска.

Ответникът МБАЛ-*** ЕООД, редовно призован по делото не се явява законния представител и не се представлява по делото, подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че на 09.08.2016 година ищецът по делото е отправил до Районен Съд Левски, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д №521/2016 година по описа на районен съд Левски за налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл.410 от ГПК – вземане на кредитора за парична сума в размер на сумата от 7 510,32лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и е осъществено производството по чл. 410 от ГПК.

Безспорно е, че е издадена Заповед №287/10.08.2016 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №521/2016 г. по описа на РС – Левски за 2016 година.

Спори се по делото съществува ли вземането на ищеца, за което е издадена заповедта по чл.410 от ГПК и дължи ли ответника на ищеца процесната сума?

За да отговори на спорните въпроси съдът събра и обсъди гласни и писмени доказателства, от които се установи следното:

На длъжникът е връчена заповедта на 11.08.2016 г. и в законният срок е подал възражение на 23.08.2016 година срещу издадената заповед за изпълнение което обосновава правния интерес на ищеца да предяви искът за съществуване на вземането си, поради което издадената заповед не е влязла в сила, както и спира заповедното производство.

Заявителят е предявил на 30.08.2016 година иск за съществуване на вземането си в едномесечният срок, за сумата по издадената заповед за изпълнение в размер на от 7510,32 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и е осъществено производството по чл.410 от ГПК. Ответника не е подал в указания му срок отговор на исковата молба, както и в неговия срок ответника не е оспорил права и факти и представените с исковата молба доказателства не е направил искания.

От показанията на разпитания свидетел З.С. се установява, че действително тя е подписала справката за дължими трудови възнаграждения, както и че между страните е съществувало облигационно отношение, породено от задължение на ответника да заплати на ищеца сумите за положения труд и обезщетенията по КТ.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прави следните изводи:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните относно съществуването и дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №521/2016 год. по описа на РС – Левски.

Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Така предявения иск е установителен по своя характер, тъй като заповедта не се обезсилва, а изчаква приключването на исковия процес по който се установява съществуването на вземането и ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила. Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество, същият е основателен.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил сумата от 7 510,32 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатена сума за работни заплати по трудов договор и обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ прекратяването му. Това твърдение за отрицателен факт, го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си, но не е сторил това. Ответникът не представи и доказателства, че е платил сумата от 7 510,32 лева на ищеца по делото. Напротив демонстрира поведение, че тази сума не се дължи, без да представя каквито и да са доказателства по реда на чл. 147 от ГПК. Касае се до суми за трудово възнаграждение, които се дължат по силата на закона. От показанията на св. С. се установи, че действително между страните е възникнало облигационно отношение при което ищецът се е задължил да заплаща на основание чл.128 от КТ трудово възнаграждение и в този смисъл е издадената справка за дължимите суми, като в последната в посочените суми за месец юли са включени и сумите за обезщетенията по чл.221 и чл.224 КТ. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел,като обективни и непротиворечиви, вътрешно логични.

При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства се налага изводът, че положителният установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за сумата от 7510,32 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2016 г. (датата на подаване на заявлението в съда), до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месец 12.2014 г. до м. юли 2016 г., ведно с обезщетенията по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ включени в справката за м. юли 2016 г. за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 521 по описа на РС – Левски за 2016 г. и с допусне предварително възнаграждение. Следва да се допусне предварително изпълнение на решението – касае се до иск за трудово възнаграждение.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 706 лева.

Следва на основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.81 от ГПК на ответника да се възложат сумите за държавна такса в размер на 300,41 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.128 КТ във вр. с чл.221, ал. 1 от КТ и чл. 224 КТ, че вземането на М.Д.Г. *** с ЕГН ********** против „МБАЛ–***” ЕООД, за което е издадена Заповед №287 от 10.08.2016 г по ч.гр.д.№521 по описа на РС – Левски СЪЩЕСТВУВА и „МБАЛ–***” ЕООД с ЕИК-*********, представлявано от управителя ДЪЛЖИ на кредитора М.Д.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 7 510,32 (седем хиляди петстотин и десет лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 12.2014 г. до юли 2016 г., а за месец юли освен трудово възнаграждение и обезщетенията, описани в Заповед 100/15.07.2016 г. като такива по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК (09.08.2016 г.) в съда до окончателното изплащане на същата, и направените разноски в заповедното производство 493,00 лева.

ДОПУСКА на основание чл.242 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК „МБАЛ–***” ЕООД с ЕИК-*********, представлявано от управителя ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 706,00 лева за направени деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в минимален размер за настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК „МБАЛ–***„ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебното ведомство ВСС София – Районен съд Левски сумата 300,12 (триста лева и дванадесет стотинки) лева за държавни такси.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ПЛЕВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: