РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.10._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и четвърти октомври_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _572_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 327 ал.1 от ТЗ – за заплащане стойността на продадените вещи по сключената търговска продажба.

В исковата молба ищецът твърди, че между „М.” ЕООД и ответника са съществували многогодишни търговски отношения, по силата на които ищецът е продавал на ответника лекарствени средства, че поради забава при заплащане на доставките на 19.07.2012 г. двете дружества са подписали споразумение, с което са установени и са приети за съществуващи задълженията на МБАЛ „***” ЕООД към „М.” ЕООД, към онзи момент, като е договорено погасяването им да бъде разсрочено до 10.07.2013 г. съгласно изготвен погасителен план за неизплатените лекарствени средства общо в размер на 18 108,20 лв., че в същото са описани и фактурите по които купувачът не е платил продажната цена, като поради грешка не е включена фактура № 70/08.06.2011 г. за сумата от 972 лв.

Твърди се също така, че след подписаното споразумение, купувачът е погасил по-голямата част от задълженията си, като са останали неразплатени суми по фактури № 8355/14.03.2011 г., № 8613/20.04.2001 г. и № 8870/08.06.2011 г..

Твърди се също така, че на 24.08.2016 г. между „М.” ЕООД и „П.”ЕООД е сключен договор за цесия по силата на който „М.” ЕООД е прехвърлило вземанията си по отношение на МБАЛ „***” ЕООД, обективирани във фактури № 8355/14.03.2011 г., № 8613/20.04.2001 г. и № 8870/08.06.2011 г. на ищцовото дружество, като към исковата молба е приложено уведомление от цедента до длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД и е направено искане да му се връчи заедно с преписа от исковата молба.

Твърди се, че и до момента на подаване на исковата молба задълженията по описаните три фактури не са изплатени нито на продавача „М.” ЕООД, нито на ищцовото дружество – в качеството му на цесионер.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1608,20 лв. главница представляваща доставени от „М.” ЕООД и получени, но неизплатени от МБАЛ „***” ЕООД лекарствени средства съгласно фактури № фактури № 8355/14.03.2011 г. и № 8613/20.04.2001 г. /с общ размер по двете фактури от 1944 лв./ и съгласно споразумение между цедента и длъжника от 09.07.2012 г., както и сумата от 514,10 лв. лихва за забава, считано от 31.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до погасяване на дълга. Моли се съда да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 972 лв., представляваща главница – за доставени от цедента и получени, но неизплатени от МБАЛ „***” ЕООД лекарствени средства, съгласно фактура № 8870/08.06.2011 г. с падеж на 08.09.2011 г., сумата от 494,08 лв. – представляваща лихва за забава, считано от 31.08.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до погасяване на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът, в дадения му едномесечен срок не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото споразумение от 09.07.2012 г. е, че между „М.” ЕООД *** и „МБАЛ ***” ЕООД *** е сключено споразумение, с което МБАЛ *** ЕООД се е задължило да погаси дължимата на M. сума от 18 108,20 лв. на единадесет равни вноски по 1500 лв. и една вноска от 1608,20 лв. по банкова сметка до 10-то число на всеки календарен месец, като общата сума в размер на 18 108,20 лв. представлява сбор от дължими суми за извършени доставки на медикаменти през периода 03.01.2007 г. – 20.04.2011 г. съгласно фактури: 6/03.01.2007 г., 1058/13.09.2007 г., 1134/03.10.2007 г., 4574/01.09.2009 г., 4877/16.10.2009 г., 4964/29.10.2009 г., 5330/14.12.2009 г., 5526/12.01.2010 г., 5971/17.03.2010 г., 6887/04.08.2010 г. , 7659/ 06.12.2010 г., 8355/14.03.2011 г. и 8513/20.04.2011 г.

По делото е представено и уведомително писмо с изх. № 143/05.01.2016 г. от „М.” ЕООД до МБАЛ *** ЕООД, с което ищцовото дружество уведомява ответното дружество, че последното има просрочени задължения за периода м. ХІІ.2010 г. – м. VІ.2011 г. за медикаменти на обща стойност 4080,20 лв. и е поканено ответното дружество да заплати сумата в 30 дневен срок.

Представен е и договор за цесия от 24.08.2016 г. сключен между „М.” ЕООД и „П.” ЕООД по силата на който „М.” ЕООД е прехвърлило изискуемите си и непогасени парични вземания от „МБАЛ ***” ЕООД, произтичащи от доставени и неплатени лекарствени средства, за които „М.” ЕООД е издал фактури и същите са приети от „МБАЛ ***” ЕООД, а именно фактура № 100008255/14.03.2011 г. с падеж 12.06.2011 г. и непогасен остатък от главницата на вземането 636,20 лв. и фактура № 100008613/20.04.2011 г. с падеж 19.07.2011 г. и непогасен остатък от главницата на вземането 972 лв., както и фактура № 100008870/08.06.2011 г. с падеж 08.09.2011 г. с непогасен остатък от главницата на вземането в размер на 972 лв. За извършената цесия ответника е уведомен, като му е изпратено приложеното към исковата молба уведомление.

Като доказателства по делото са представени и копия от фактурите предмет на договора за цесия.

По делото не са представени каквито и да било доказателства за извършени плащания по посочените по-горе фактури, въпреки изрично дадените указания за това с определение № 901/6.10.2016 г. – получено от главния счетоводител на ответното дружество на 10.10.2016 г., поради което съдът приема, че такива не са извършени.

Ответника не само не е представил доказателства за извършени плащания, но не е и оспорил вземанията - претендирани като главница и лихва. Вземанията на ищцовото дружество се установяват по безспорен и категоричен начин от представените по делото /и посочени по-горе/ писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 964,33 лв., от които 750 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат и 214,33 лв. – заплатени като д.т. при завеждане на делото.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „МБАЛ ***” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н.И.К. сумата от 1608,20 лв. – главница, представляваща остатък от дължима сума за доставени от „М.” ЕООД и получени, но неизплатени от „МБАЛ ***” ЕООД лекарствени средства по фактура № 8355/14.03.2011 г. и по фактура № 8613/20.04.2011 г., /с общ размер по двете фактури от 1944 лв./ и съгласно споразумение между „М.” ЕООД и „МБАЛ ***” ЕООД от 09.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 31.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 514,10 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата от 1608,20 лв. за периода от 31.08.2013 г. до датата на завеждане на иска – 31.08.2016 г..

ОСЪЖДА „МБАЛ ***” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н.И.К. сумата от 972 лв. – главница, представляваща дължима сума за доставени от „М.” ЕООД и получени, но неизплатени от „МБАЛ ***” ЕООД лекарствени средства по фактура № 8870/08.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 31.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 494,08 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата от 972 лв. за периода от 31.08.2013 г. до датата на завеждане на иска – 31.08.2016 г..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: