РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _02.12._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи ноември_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _596_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата си молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, че към момента последния й дължи сума в размер на 5908,77 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 ал.1 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ за конкретизирани периоди, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до изплащането й, както и сумата от 331,25 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.01.2015 г. до15.08.2016 г. . Твърди, че е подала заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, поради което е предявила настоящия иск в дадения й от съда срок.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането й срещу ответника за посочените суми, представляващо неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, лихва за посочения период и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС Левски до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен срок. Не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Представител на ответника не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 537/2016 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил настоящия иск.

Видно от представената по делото заповед № 110/29.07.2016 г. е, че със същата на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ е прекратено на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 28.07.2016 г. В заповедта е отразено, че работодателят дължи обезщетение на основание чл. 221 ал.1 от КТ и обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ.

Към исковата молба е представена и справка, издадена от работодателя на Л.М., в която са посочени дължимите й се трудови възнаграждения за м. декември 2014 г. и за периода от м. юни 2015 г. до м. юли 2016 г. вкл.

Предвид представените по делото писмени доказателства /изходящи от ответника/, съдът приема, че за посочените по-горе периоди ответното дружество дължи на ищцата сумата от 5908,77 лв.

По делото не са представени каквито и да било доказателства ответникът да е заплатил дължимите се на ищцата суми като трудови възнаграждения и обезщетения за посочените месеци, въпреки изричното указание, че в тежест на длъжника е да докаже извършените плащания.

При това положение, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното производство. Разноските се дължат в размера посочен в представения от ищцата списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Л.В.М. ***, ЕГН ********** и „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И., че „М.” дължи на Л.В.М. сумата от 5908,78 лв. – главница, представляваща общ сбор от: неизплатено трудово възнаграждение за м. ХІІ.2014 г., неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. VІ.2015 г. до м. VІІ.2016 г. и обезщетения с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ, лихва в размер на 331,25 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 15.08.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 5908,78 лв., считано от 16.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. да заплати на Л.В.М. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 537/2016 г. в размер на 650 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 700 лв.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. да заплати д.т. в размер на 124,80 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: