РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _01.12._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _двадесет и първи ноември_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _611_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 245 ал.2 във връзка с чл. 128 т.2 от КТ – за неизплатено трудово възнаграждение и по чл. 221 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № 92/16.03.2015 г. на длъжността * с работно време от 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение 250 лв. и по трудов договор за допълнителен труд № 93/16.03.2015 г. на длъжността * с работно време от 4 часа и основно месечно възнаграждение 250 лв.

Твърди се, че със заповеди № 42 и 43 от 01.03.2016 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ са прекратени, считано от 01.03.2016 г. посочените трудови договори, поради неизплащане в срок на трудовото й възнаграждение, че по време на действие на договорите не й е изплащан целият размер на полагащите й се възнаграждения, както и че работодателят я е снабдил със справка по чл. 128а от КТ, според която й дължи неизплатени суми като трудово възнаграждение за длъжността * общо в размер на 1518,52 лв. за периода от месец май 2015 г. до месец февруари 2016 г. вкл. и неизплатени суми като трудово възнаграждение за длъжността * общо в размер на 2028,27 лв. – за периода м. ХІІ.2014 г. и от месец май 2015 г. до м. февруари 2016 г. вкл. – или общо трудови възнаграждения в размер на 3546,79 лв. за посочените периоди. Твърди се също така, че работодателят й дължи и обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 670 лв. и тъй като е извършил частично плащане по дълга, след приспадане на изплатените суми, остава да й дължи сума към 26.04.2016 г. в размер на 3876,79 лв.. Твърди се също така, че на 10.05.2016 г. между страните е сключен договор за спогодба, с който договор страните са се съгласили, че общо дължимата сума от ответника към ищцата за неизплатени трудови възнаграждения за посочените периоди и обезщетение по чл. 221 от КТ е в размер на 3876,79 лв., като ответника се е задължил да й изплати тази сума на седем равни вноски по 485 лв. и последна осма изравнителна вноска в размер на 481,79 лв., като плащанията е трябвало да се извършват в края на всеки месец до пълното погасяване на сумата. Твърди се, че след сключване на спогодбата ответника й изплатил три вноски от по 485 лв. – общо в размер на 1455 лв., но в края на месец август 2016 г. не изпълнил задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2421,79 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 221 от КТ за периода от м. ХІІ.2014 г. до м. ІІ.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението.

Претендира направените деловодни разноски.

Ответникът в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Представител на същия не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представено копие от справка, изходяща от ответника от 10.03.2016 г., от която се установява, че на В.И.Г. – на длъжности * и * са дължими трудови възнаграждения общо в размер на 3546,79 лв. – посочени по месеци и конкретно за съответния вид длъжност.

Представено е и заявление от ищцата до ответника /л.6 от делото/, с което същата на 19.04.2016 г. е поискала да й бъде изплатено и полагащото й се обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, както и покана за доброволно изпълнение /подадена до ответника на 26.04.2016 г. – приложена на л. 7 от делото/ за дължимите й се суми като неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. ХІІ.2014 г. до м. ІІ.2016 г. и обезщетение по чл. 221 от КТ общо в размер на 3876,79 лв.

След постъпване на поканата за доброволно изпълнение при ответника между страните е сключен договор за спогодба /приложен на л. 8 от делото/, от който се установява, че на 10.05.2016 г. ответника е признал извънсъдебно вземанията на В.И.Г. общо в размер на 3876,79 лв., които се е задължил да заплати на седем равни вноски по 485 лв. и последна осма изравнителна вноска в размер на 481,79 лв. , трудовата книжка на ищеца от която се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на 01.10.2011 г.

Към материалите по делото ищцовата страна е представила и покана /л.9/, с която на 01.09.2016 г. е уведомила ответника, че не й е заплатена дължимата вноска за месец август 2016 г. и е дала двуседмичен срок на ответника да изпълни задълженията си по сключения договор за спогодба, и го е уведомила, че в случай на неизпълнение ще счита договора за развален.

По делото не са представени каквито и да било доказателства от ответника за платени суми на ищцата, въпреки изричното указание на съда, че в негова тежест е да представи доказателства за евентуално извършени плащания.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, както и на основание чл. 242 ал.1 от ГПК да постанови предварително изпълнение на решението.

Следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса в размер на 96,87 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 2421,79 лв., представляваща главница, включваща неизплатено и дължимо се трудово възнаграждение за периода от м. 12.2014 г. до м. 02.2016 г. включително и обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.09.2016 г. до окончателното им изплащане.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Г. ***, ЕГН **********направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 96,87 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: