Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ЛЕВСКИ, _22.11._ 2016 г.

 

В   ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски, І-ви състав в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:         

                                                                  

                                   Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                       Съдебни заседатели:    

                            

при участието на секретаря _И.П._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело №_612_ по описа  за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Д.П.М. *** с ЕГН ********** против „М.” ЕООД, в която се твърди, че между ищеца и ответника е сключен трудов договор №216/17.09.2013 г. като работила при ответника като *  като с ДП  от 27.02.2015 година било изменено наименованието на заеманата длъжност *. Твърди се, че със Заповед №41/1.03.2016 г. бил прекратен трудовия договор Твърди се, че не са и изплатени тр.възнаграждения за периода м.12.2014 г. до м. 02.2016 г. като ответникът останал задължен към нея със сумата 4170,42 лева, а ответникът платил 390 лева и останал задължен за сумата 3780,42 лева. Поканила го доброволно да плати и той извършил доброволно плащате за 495 лева и при подписана спогодба. След подписването й заплатили доброволно още 3 вноски по 550 лева или 1650 лв. и преустанови плащането. Депозирала покана по чл.87 от ЗЗД дала срок от две седмици за изпълнение. Ответника не платил. В заключение моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 1635,42 лева, представляваща неизплатени заплати, съгласно разбивките, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата  и направените разноски. Прави искане по чл.242,  ал.1 от ГПК. Претендира заплащане на разноски.

Ищцата Д.П.М. редовно призована по делото, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от адвокат Е. Р. с редовно пълномощно към  исковата молба.

Ответникът ”М. ЕООД”   редовно призован управителя , не се явява и не се представлява . В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Установено е по делото, че между страните е бил сключен валиден трудов договор  № 216 / 17.09 2013 година, като ищцата  е заемала длъжността *  до 01.03.2016 година когато със Заповед №41 от същата дата трудовият й договор бел прекратен на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ Твърдения за неизплатени трудови възнаграждения  за периода м. 12. 2014 г. м. 02.2016 г. включително.

Установява се  от приложената по делото на л.5  Справка №124 от 10.03.2016 година издадена от ответника носеща подписите на управител, главният счетоводител  и подпечатана с печата на дружеството, че ответника  дължи на ищцата  суми за  трудови възнаграждения в общ размер на 4170,42 лева. Това доказателство не бе оспорено от ответника по начините, реда и сроковете на ГПК и съдът го кредитира.  

От признанието на ищцата за неизгоден за нея факт, че е получила от общо дължимата сума от 4170,42 лева сумата 390 лева и покана за доброволно изпълнение ведно с обратна разписка към нея от 12.04.2016 г. (на л.6 и л.7 от делото)  се установява, че към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение дължимата към ищцата сума от рана на ответника е била в размер на 3780,42 лева.  

От приложения  по делото и неоспорен от ответника по реда, начините и сроковете на ГПК (л.8) Договор спогодба от 10.05.2016 г. се установява, че ответника е направил извънсъдебно признание на дълга си към ищцата по делото за сума в размер на 3780,42 лева.

 От признанието на ищцата за неизгоден за нея факт, че е получила от общо дължимата сума от 3780.42 лева сумата 1640 лева се установява, че ответника като страна по Договор- спогодба от 10.05.2016 г. е бил изправна страна по този договор до месец август 2016 г., след която дата преустановил плащането си  към ищцата, изпаднал в забава.

От приложената  по делото и неоспорена от ответника по реда, начините и сроковете на ГПК (л.6 и л.9) Покана за  предупреждение №437 от 02.09.2016 година се доброволно изпълнение се установява, че след преустановяване на плащанията от страна на ответника към ищеца същата е депозирала покана предупреждение, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от поканата ще счита договора за развален.  

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира за установено следното

 Договора спогодба от 10.05.2016 година по силата на свободата на договаряне  чл.9 от ЗЗД представлява двустранен договор. Договорите имат силата на закон за тези които са ги сключили, съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД. Така с подписването на 10.05.2016 година на Договор спогодба за ответника се е породило задължение да изпати на ищцата сумата от 3285,42 лева на пет равни вноски п 550 лева и  последна шеста  изравнителна вноска в размер на 535,42 лева. Този договор не е оспорен от ответника  по реда начините и сроковете на ГПК и е породил действие между тях , като ответника се е задължил да заплати на 6 вноски, пет равни и една изравнителна сумите дължими на ищцата за  трудово възнаграждение. С преустановяване на плащането по договора от 10.05.2016 година ответника е станал неизправна страна по двустранния договор между  страните    и е изпаднал в забава. От неоспорената по делото покана – предупреждение с номер 437 от 02.09.2016 година  ищеца установи по ясен и безспорен начин, че е изпълнил задълженията си по чл.87 от ЗЗД – дал е срок за изпълнение с предупреждението , че след изтичане на срока  ще смята договора за развален Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.79  ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на сумите представляващо неизплатени трудови възнаграждения по неизпълнено  задължение  по Договор-Спогодба  от 10.05.2016 г . Основанието на един договор е онова, което е целта на страните: оправданието да бъде сключен, за да се постигне чрез него желан  от тях правен резултат, в конкретния случай за ищеца да получи сумите за трудови възнаграждения, за ответника да избегне чрез договора- спогодба съдебна намеса за времетраенето на договора. В хода на съдебното дирене ответникът не е представи надлежни доказателства, установяващи погасяването на задължението му за плащане на цената по визираните по-горе клаузи а договора- спогодба.

         При така събраните доказателства съдът намира че предявения иск е основателен и доказан, поради което същия следва да бъде уважен. Като се допусне предварително изпълнение

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 345,00 лв. Страната е останала задължена към съда за разноски  за държавна такса в размер на сумата от 65.42 лева, но при този изход на делото  следва те да се възложат на ответника като последния бъде осъден  да заплати  на съдебното ведомство ВСС- РС Левски  сумата 65,42 лева , като на основание чл.77 от ГПК се постанови принудителното им събиране.

 Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА  на основание чл. 79 от ЗЗД „М.” ЕООД с ЕИН *********, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя *** Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.М. *** с ЕГН **********   сумата 1635,42 (хиляда шестстотин тридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща  неизплатени заплати, както законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (27.09.2016 г.) до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИН *********, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя *** Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.М. *** с ЕГН ********** сумата 345,00 лева (триста четиридесет и пет лева) представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя *** Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебното ведомство ВСС-РС ЛЕВСКИ сумата 65,42  лева ( шестдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки )представляващи държавна такса, като на основание чл. 77 от ГПК  постановява  принудителното й събиране.

 

Решението може да  бъде обжалвано пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: