гр. ЛЕВСКИ, _02.12._
Районен съд гр. Левски в публично съдебно
заседание на _двадесет и първи ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _614_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 245 ал.2 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ, по чл. 221 от КТ и по чл. 224 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при
ответника по трудов договор на длъжността * от 18.06.1996 г. до 03.05.2016 г.
Твърди се, че със заповед на управителя на ответното дружество е прекратено
трудовото правоотношение, считано от 03.05.2016 г., като е следвало да й бъдат
изплатени обезщетения по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово
възнаграждение и на основание чл. 224 ал.1 от КТ обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 8 дни. Твърди се също така, че ищцата не е получавала
пълния размер на трудовите си възнаграждения за м. ХІІ.2014 г. и за периода от
м. VІ.2015 г. до м. ІV.2016 г., че видно
от издадена от ответното дружество справка общо дължимите й се суми са в размер
на 3895,33 лв., че на 17.V.2016 г. е
подписана спогодба между страните за разсрочено изплащане на дължимите й суми,
но ответника е изплатил дължимите такива само през първите три месеца, като е
останала дължима и неизплатена сумата от 1945,33 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 1945,33 лв., представляваща общ сбор от неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ за периода от
м. ХІІ.2014 г. до м. ІV.2016 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените деловодни разноски.
Ответникът в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е
представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск,
не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Представител на същия не се явява в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е представено копие от справка,
изходяща от ответника от 16.05.2016
г., от която се установява, че на З.С.И. – на длъжност * са дължими трудови
възнаграждения общо в размер на 3895,33 лв. – посочени по месеци.
Представен по делото е и договор за спогодба, от който се
установява, че на 17.05.2016 г. ответника е признал извънсъдебно вземанията на И.
общо в размер на 3895,33 лв., които се е задължил да заплати на пет равни
вноски по 650 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 645,33 лв.
В исковата молба ищцата е направила признание, че е
получила първите три вноски по 650 лв. – съгласно споразумението, поради което
са останали да й се дължат суми общо в размер на 1945,33 лв.
По делото не са представени каквито и
да било доказателства от ответника за платени суми на ищцата, въпреки изричното
указание на съда, че в негова тежест е да представи доказателства за евентуално
извършени плащания.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски съгласно
представения списък на разноските, както и на основание чл. 242 ал.1 от ГПК да
постанови предварително изпълнение на решението.
Следва да бъде осъден ответника да
заплати държавна такса в размер на 77,81
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„М.” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ
на З.С.И. ***, ЕГН ********** сумата от 1945,33 лв., главница,
представляваща общ сбор от
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ за
периода от м. ХІІ.2014 г. до м. ІV.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 28.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на З.С.И. ***,
ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 77,81 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: