РЕШЕНИЕ
гр.ЛЕВСКИ, _22.11._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Левски, І-ви състав в публичното
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _И.П._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело №_615 по описа за _2016_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от И.М. С.- Д. против „М.” ЕООД със седалище и адрес на управление в ***
с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2562,27 лв.,
представляваща общ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.12.2014 г. и за периода от месец
Ищцата И.М. С.- Д.
редовно призована по делото, не се явява. Представлява се в съдебно заседание
от адвокат А. А. ***, с редовно пълномощно към исковата молба.
Ответникът ”М.” ЕООД редовно призован управителя, не се
явява и не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установено е по делото, че страните са били в
трудовоправни отношения, като за периода
м.12.2014 г. и от м.
Установява се по делото, което е
видно и от приложената по делото Справка №242 от 16.05.2016 година издадена от
ответника носеща подписите на управител,
главният счетоводител и подпечатана с
печата на дружеството, че ответника дължи на ищеца посочените в справката суми в размер на 4482,27 лева за дължими на ищеца от ответника
суми за неизплатени трудови
възнаграждения.
Установено е по делото, че към
момента на издаване на справката (16.05.2016 г.) между страните е съществувала
връзка по неизпълнение на задължения на работодателя за изплащане на суми
за трудово възнаграждение.
Установено е по делото, че с подписване на 17.05.
Установено е по делото, което е видно и от
приложения по делото Договор за спогодба, че е договорено между страните по
Договора за спогодба от 17.05.
Установено е по делото, чрез признание за неизгодни
за ищеца факти, че ответника е плащал дължимите суми до месец юли 2016 година това
признание за неизрядни факти задължава ответника да докаже че е платил лично на
ищеца или по сметката на ищеца, за което съдът с доклади си му е указал, но той
не е представил доказателства до приключване на съдебното дирене.
Установено е по делото, че ищеца е отправил до ответника за
покана за доброволно изпълнение по извънсъдебната спогодба и даден
срок за изпълнение, което се установява от представената в първото по
делото съдебно заседание Покана с вх. №446 от 23.09.2016 г., която не е
оспорена от ответника по реда, начините и сроковете на ГПК и в която се сочи за
неизпълнение на задълженията от ответника като страна по Договор за спогодба за
сумата от 2562,27лева за вноските от м.
август 2016 година.
От приложения
по делото и неоспорен от ответника по реда, начините и сроковете на ГПК (л.6
на гърба) Договор спогодба от 17.05.2016 г. се установява, че ответника е направил извънсъдебно признание на дълга си
към ищцата по делото за сума в размер на 4 482,27 лева.
От признанието на ищцата за неизгоден за нея
факт, че е получила от общо дължимата сума от 4482,27 сумата 1920 лева се установява, че ответника като страна по Договор-
спогодба от 17.05.2016 г. е бил изправна страна по този договор до месец юли
От
приложената по делото и неоспорена от ответника по реда, начините и сроковете
на ГПК Покана за предупреждение № 446 от
23.09.2016 година се доброволно изпълнение се установява, че след
преустановяване на плащанията от страна на ответника към ищеца същата е депозирала
покана предупреждение, че ако не изпълни задължението си в седмичен срок от поканата
ще счита договора за развален.
При така установеното от фактическа страна от
правна страна съдът намира за установено следното
Договора спогодба
от 17.05.2016 година по силата на свободата на договаряне чл.9 от ЗЗД представлява двустранен договор. Договорите
имат силата на закон за тези които са ги сключили, съгласно разпоредбата на чл.
20а от ЗЗД. Така с подписването на 17.05.2016 година на Договор спогодба за
ответника се е породило задължение да изпати на ищцата сумата от 4482,27 лева
на шест равни вноски по 640 лева и
последна седма изравнителна вноска в размер на 642.27 лева. Този договор
не е оспорен от ответника по реда
начините и сроковете на ГПК и е породил действие между тях, като ответника се е
задължил да заплати на 6 вноски, пет равни и една изравнителна сумите дължими
на ищцата за трудово възнаграждение. С преустановяване на плащането по договора
от 17.05.2016 година ответника е станал неизправна страна по двустранния договор
между страните и е изпаднал в забава. От
неоспорената по делото покана – предупреждение с номер 446 от 23.09.2016
година ищеца установи по ясен и
безспорен начин, че е изпълнил задълженията си по чл.87 от ЗЗД – дал е срок за
изпълнение с предупреждението, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Претенцията на
ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.79 ЗЗД. Налице е спор
между страните относно дължимостта на сумите представляващо неизплатени трудови
възнаграждения по неизпълнено
задължение по Договор -Спогодба от 17.05.2016 г . Основанието на един
договор е онова, което е целта на
страните: оправданието да бъде сключен, за да се постигне чрез него желан от тях правен резултат, в конкретния случай
за ищеца да получи сумите за трудови възнаграждения, за ответника да избегне
чрез договора- спогодба съдебна намеса за времетраенето на договора . В хода на
съдебното дирене ответникът не е представи надлежни доказателства, установяващи
погасяването на задължението му за плащане на цената по визираните по-горе
клаузи а договора- спогодба.
При така събраните доказателства съдът
намира че предявения иск е основателен и доказан, поради което същия следва да
бъде уважен. Като се допусне предварително изпълнение.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 450 лв. Страната е останала задължена към съда за
разноски за държавна такса в размер на
сумата от 102,50, но при този изход на делото
следва те да се възложат на ответника като последния бъде осъден да заплати на съдебното ведомство ВСС- РС Левски сумата 102,50, като на основание чл.77 от ГПК
се постанови принудителното им събиране.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.79 от ЗЗД „М.” ЕООД с ЕИН *********, със
седалище и адрес ***, представлявано от управителя *** Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на И.М.С. *** с ЕГН **********
сумата 2562,27 ( две хиляди петстотин
шестдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща неизплатени заплати, както законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (28.09.2016 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя *** Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на И.М.С. *** с ЕГН **********
сумата 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева) представляваща направени
деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя *** Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебното
ведомство ВСС-РС ЛЕВСКИ сумата 102,50
лева (сто и два лева и петдесет
стотинки) представляващи държавна такса, като на основание чл.77 от ГПК постановява
принудителното й събиране.
Решението
може да бъде обжалвано пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: