гр.
ЛЕВСКИ, _26.10._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тринадесети октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №
_119_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 във връзка с чл. 225 от
КТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника по делото на длъжността „директор тръбно производство и слитинг
производство” с място на работа в завода на ***** ЕООД гр.Л., намиращ се в индустриалната
зона на гр. Левски. Твърди се, че на 30.12.2015 г. му е връчена заповед №
090/30.12.2015 г. на управителя на дружеството, в която е посочено, че на
основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ се прекратява трудовото му правоотношение,
считано от 30.12.2015 г. Твърди се, че
въпросното уволнение е незаконосъобразно и с искова молба депозирана в
РС Левски на 26.02.2016 г. е поискал съдът да го признае за такова и да го
отмени. Тъй като считано от датата на уволнението 30.12.2015 г. е останал
безработен, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето
през което е останал без работа поради уволнението в размер на брутното му
трудово възнаграждение за 6 месеца – 27 600 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване на
сумата. Претендира и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск.Изразено е
становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Моли се съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се
направените деловодни разноски. Направено е и възражение за изтекла давност.
Съдът, като прецени, представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело – гр.д. 113/2016
г. на РС Левски е, че с решение на Окръжен съд П. – влязло в законна сила на 27.07.2017
г. е, че на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е признато за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение между ***** ЕООД гр.Л. и Г.М.,
извършено със заповед № 090/30.12.2015 г. издадена от управителя на
дружеството, считано от 30.12.2015 г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ и
заповедта е отменена.
Искът в настоящото производство има акцесорен характер и
зависи от изхода на спора, касаещ законността на уволнението.
Тъй като уволнението на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е
признато за незаконно и е отменено, то на основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ на Г.М.
се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, а съгласно разпоредбата на чл. 225 ал.1 от КТ това обезщетение не
може да бъде за повече от 6 месеца.
По делото е изискана информация от ТД на НАП гр.В.Т., офис
П., дали в НАП има регистрирани трудови договори за Г.М. с посочени адрес и
ЛНЧ, в отговор на което е постъпило писмо
/приложено на л. 54 от делото/, видно от което е, че по данни от ИС на
НАП за лицето няма подавани уведомления за сключени трудови договори по чл. 62
ал.5 от КТ за периода от 30.12.2015 г. до 30.06.2016 г. – т.е. представено е
убедително писмено доказателство, от което се установява, че ищеца по делото е
бил без работа след уволнението на 30.12.2015 г. в продължение на 6 месеца /до
30.06.2016 г./.
По искане на ищцовата
страна е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да определи какъв е
размера на дължимото се обезщетение на ищеца за 6 месеца. От заключението
вещото лице се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на Г.М.,
което следва да се вземе за база при определяне на обезщетението по чл. 225 от
КТ е 4627,60 лв. и полагаемото му се обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за 6
месеца е общо в размер на 27 765,60 лв.
Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните по делото и същото е прието от съда като
компетентно изготвено.
След приемане на
заключението на вещото лице ищцовата страна е направила изменение на предявения
иск в съответствие с даденото заключение.
Изменението на иска не е оспорено от ответната страна и е прието от
съда.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата
от 27 765,60 лв., за която следва да бъде осъден ответника. Сумата следва
да бъде присъдена, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане.
При този изход
на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 958 лв. – съгласно представения списък на
разноските. Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на РС Левски
направените деловодни разноски в размер на 200 лв. заплатени като
възнаграждение на вещото лице, както и да бъде осъден ответника да заплати д.т.
в размер на 1110,62 лв..
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1
т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ
ОСЪЖДА *** ЕООД със седалище и адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М. –
гражданин на Р. П., роден на *** г., ЕГН ***********, с паспорт № ***, със
съдебен адрес:*** – чрез адв.Е.Р., обезщетение за времето от 30.12.2015 г. до 30.06.2016
г. - през което последният е останал без работа в резултат на уволнението, а
именно сумата от 27 765,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на иска – 29.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 242 ал.1
от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която е
присъдено обезщетение.
ОСЪЖДА ***** ЕООД със сочени
по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ на Г.М. със сочени по-горе данни, направените
деловодни разноски в размер на 958 лв.
ОСЪЖДА ***** ЕООД със сочени
по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Левски направените деловодни в размер
на 200 лв.
ОСЪЖДА ***** ЕООД със
сочени по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 1110,62 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок, който срок съгласно
разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК започва да тече от 27.10.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: