гр. ЛЕВСКИ, _28.04._
Районен
съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети март_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова
гр. дело № _506_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
128, КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 220 от КТ.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Д.В.Г.,
с ЕГН **********,***, против „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр***, представлявано от управителя С. С. С..
В исковата молба се твърди, че с трудов договор от
21.11.2014 г. ищцата заемала при ответника длъжността „технически ръководител в
строителството” с място на работа банка ДСК – Левски. Твърди, че през м. юли
Твърди, че за времето на действие на трудовия договор
работодателят не й е изплатил трудовите възнаграждения, които са общо в размер
на 6080лв. Твърди, че многократно отправяла молби до ответника да й изплати
възнагражденията, които молби се оказали без резултат. Едва на 05.10.2015 г. и
на 12.10.2015 г. й е преведена по банков път сумата 2686.57 лв., като
основанието, посочено в извлечението по сметката е „заплата за периода от м.
януари до м. юли вкл.”
Сочи, че остатъкът от дължимата сума в размер на 3394 лв.
все още не й е изплатена.
Моли съда да постанови решение, с което:
- на основание чл. 128 от КТ да осъди ответника да заплати
на ищеца
сумата от 3394 лв., представляваща неизплатената част от трудовите й
възнаграждения за периода от 21.11.2014 г. до 13.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 224, ал.1 от КТ да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 21.11.2015 г. до 13.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
- на основание чл. 220, ал.1 от КТ да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 760 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел, едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника и не е изразено становище по предявения иск. Не са представени доказателства
и не са направени доказателствени искания.
В РС Левски е постъпило становище от ответника по делото „***,
подадено чрез адв. М., с правно основание чл. 146, ал.3 от ГПК, в което
възразяват по отношение на проекто – доклада по настоящото съдебно
производство, обективиран в определение №1233/16.12.2016 г. в частта, в която е
посочено, че в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от страна на ответника и не е изразено становище по предявения иск, не са представени
доказателства и не са представени доказателствени искания.
Съдът e приел, че следва да измени и допълни проекто – доклада по
настоящото съдебно производство, по – конкретно като в него бъде включен
подадения със становището отговор на исковата молба.
Ответникът чрез упълномощения си представител изразява
становище по иска с правно основание
чл. 128 от КТ, че всички начислени на ищцата нетни трудови
възнаграждения (след приспадане на удържаните и платени от ответното дружество
данъци и осигуровки) за периода от 21.11.2014 г.(датата на сключване на
трудовия договор), са й били заплатени изцяло, като към датата на подаване на
исковата молба няма каквито и да е дължими и непогасени суми от ответника за
трудови възнаграждения по трудов договор №82/21.11.2014 г., поради което
предявеният иск за заплащане на сумата от 3394 лева, представляваща неизплатена
част от трудовите възнаграждения за периода от 21.11.2014 г. – 13.07.2015 г. се
явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
По предявения иск с правно
основание чл. 224, ал.1 от КТ ответната страна счита, че следва да се
има предвид, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
ищцата претендира заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск в
периода 21.11.2015 г. – 13.07.2016 г.,
но трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 13.07.2015 г. , т.е.
повече от четири месеца преди началото на периода, за който се претендира
заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск. Становището на ответника е, че тъй като се претендира заплащане на
обезщетение за неползван годишен отпуск за период, в който между страните не е
съществувало трудово правоотношение, същото се явява изцяло неоснователно.
За пълнота на изложението ответната страна изразява
становище, че що се отнася до неползвания от ищцата платен годишен отпуск за
периода 21.11.2014г.–13.07.2015 г., обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ за
посочения период е начислено и заплатено изцяло от ответника.
По предявения иск с правно
основание чл. 220, ал.1 от КТ становището на ответника е, че трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ,
т.е. без която и да е от страните да
дължи предизвестие, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие съгласно чл. 220, ал.1 от КТ се явява изцяло
неоснователно и недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да
остави изцяло без уважение предявените обективно съединени искове, въз основа
на които е образувано настоящото съдебно производство, като неоснователни и
недоказани.
Претендира направените деловодни разноски, в т.ч. и
заплатеният адвокатски хонорар.
Представени са писмени доказателства.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е представено копие от
трудов договор №82/21.11.2014 г., сключен между ищцата и ответника на основание
чл. 70, ал.1, във вр. с чл. 67, ал.1 от Кодекса на труда, със срок за изпитване
180 дни, при основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., със задължение
служителят да се яви на работа на 22.11.2014 г.
Приложена е и длъжностната характеристика на технически
ръководител в строителството. Представена е и декларация от Д.В.Г., с която
потвърждава, че има издадена трудова книжка от друг работодател и не я е
предала в дружеството при постъпване на работа.
Това обстоятелство се потвърждава и от изготвената и приета
от съда съдебно – счетоводна експертиза, според която „в трудовото досие на
ищцата е намерена декларация, в която е посочено със задраскване трудовата
книжка да бъде съхранявана от работодателя и че не е предала трудовата си
книжка при постъпване на работа” и че „тъй като вещото лице не се е запознало с
трудовата книжка не може да изчисли процента на прослужено време”.
В проведеното съдебно заседание на 02.03.2017 г. ищцата Г.
е потвърдила, че подписът върху декларацията е положен от нея.
Приложена е и молба от ищцата с дата 13.07.2015 г. за
освобождаване от заеманата длъжност. Със заповед №82/13.07.2015 г., считано от
13.07.2015г. по взаимно съгласие е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
Това обстоятелство се установява както от твърденията в
исковата молба, в която ищцата Г. сочи, че е уведомена от работодателя, че през
месец юли
Възражението, направено от страна на ищцата в проведеното
съдебно заседание е, че с управителя С. са договорили по – висока заплата.
Предвид представените писмени доказателства, като съобрази,
че трудовият договор се сключва в писмена форма, съдът намира възражението за
неоснователно.
В съдебно заседание
в качеството на свидетели по искане на ищцата са разпитани С- З. Я. и Т. А. Д..
На поставените от страна на ищцата въпроси кога са
подписвали заповедите за освобождаване, свидетелят Я. не беше категоричен в
показанията си. Заявява, че не е получавал заповед за освобождаване, че след
приключване на работата, си „заминал”, липсва категоричност в показанията му в
частта и дали има подписан договор с фирмата.
Свидетелят Я.твърди, че е работел при ответника, че заплатите
за изплащани от ищцата по настоящото дело с ордер, на който са се подписвали и
срещу подпис са получавали заплатата. Според свидетеля парите за заплата са
получавани, макар и със закъснение.
Свидетелят Д. в показанията си сочи, че е работел при
ответника, като и той свидетелства, че е получавал на ръка заплатата, подписвал
се е на ордер. И този свидетел сочи, че е получил дължимото възнаграждение,
макар и със закъснение.
Изготвена е съдебно – икономическа експертиза, която дава
заключение, че за периода от 21.11.2014 г. до 13.07.2015 г. на ищцата Д.В.Г. се
е полагало нетно трудово възнаграждение в размер на 5028.51 лв., полученото от ищцата Г.
възнаграждение е в размер на 5036.57 лв., а надплатеното възнаграждение е в
размер на 8.08 лв.
Заключението на вещото лице като компетентно,
пълно и неоспорено от страните е прието от съда.
От събраните писмени доказателства – разходни касови ордери
и операционни бележки, както и от заключението на приетата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че всички начислени на ищцата нетни трудови
възнаграждения за периода от 21.11.2014 г. до 13.07.2015 г. както и начисленото
й към 13.07.2015 г. обезщетение за неползван платен годишен отпуск са й
заплатени изцяло. В този смисъл е заключението на назначената съдебно – счетоводна
експертиза, че размерът на полагащото се обезщетение на ищцата за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 316.52 лв. е начислено и изплатено през месец
юли
Предвид изложеното съдът приема, че обективно съединените
искове са неоснователни и недоказани.
От събраните доказателства, както и от заключението на
вещото лице съдът приема, че дължимото от ответника на ищцата за периода, в
който тя се е намирала в трудови правоотношения, е заплатено изцяло,
включително и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.
Установи се, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ
- без която и да е от страните да дължи
предизвестие и без да се дължи обезщетение за неспазване на такова
предизвестие.
Предвид това претенцията за неспазено предизвестие се явява
неснователна и недоказана и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски съгласно
представения списък на разноските в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 200 лв. – депозит за внесената съдебно –
счетоводна експертиза.
Следва ищецът да заплати по сметка на РС – Левски сумата от
67, 62 лв. пътни разноски на вещото лице, изплатени от бюджета на съда, както и
държавна такса по сметка на РС – Левски общо в размер на 235.76 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.Г., с ЕГН **********,***, против „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С. С. С. искове: да бъде осъден ответникът на основание чл. 128, КТ да заплати на ищцата сумата от 3394 лв.,
представляваща неизплатената част от трудовите й възнаграждения за периода от
21.11.2014 г. до 13.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; да бъде
осъден ответникът на основание чл. 224, ал.1 от КТ да заплати на ищцата сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 21.11.2015 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; да бъде осъден ответникът на основание чл. 220, ал.1 от КТ да
заплати на ищцата сумата от 760 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Д.В.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Левски сумата
от 67, 62 лв. пътни разноски на вещото лице, изплатени от бюджета на съда,
както и държавна такса по сметка на РС – Левски общо в размер на 235.76 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр***, представлявано от управителя С.. С. направените
деловодни разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, сумата от
200 лв. – депозит за внесената съдебно – счетоводна експертиза
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: