гр. ЛЕВСКИ, _24.03._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и седми февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _628_ по
описа за _2016_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти на 29.05.1991 г. е
закупил ведомствен апартамент на Затвора гр.Б., който му е продаден в
качеството му на служител на затвора.
Твърди се, че предмет на договора за продажба е бил
апартамент № 17, но в последствие е установил, че в договора е допусната грешка
и е отразено, че става собственик на апартамент № 18. Твърди се, че
действителната воля на страните е била с предмет на договора апартамент № 17,
който от датата на подписване на договора до настоящия момент е владял
спокойно, необезпокоявано и непрекъснато и редовно е заплащал дължимите данъци
и такси. Твърди се, че никой не е имал спорове и претенции към този апартамент.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е собственик на недвижим имот – апартамент № 17, построен през
Ответникът по предявения иск – Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си –
Областен управител на област П. е изразил становище, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен. Твърди се, че към исковата молба не е представена
цитираната в нея Заповед № 98 от 25.05.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС
гр.Б., за установяване кой апартамент е наредено да се продаде и дали
действително е допусната грешка в договора за продажба на държавен недвижим
имот.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.05.1991 г.
е, че на 29.05.1991 г. на И.Б.А. въз основа на заповед № 98 от 29.05.1991 г. на
Председателя на ИК на ОбНС гр.Б. е продаден недвижим имот – апартамент № 18,
построен през
Към делото е представена цялата
преписка във връзка с продажбата на държавен недвижим имот на И.Б.А.. Към
преписката е приложена молба от 29.05.1991 г. от И.Б.А. до председателя на ИК
на ОбНС гр.Б., видно от която е, че със същата е заявил, че е наемател на държавно
жилище, находящо се в гр.Б. на ул.**** и че желае да закупи същото по реда на
глава 15 от Наредбата за държавните имоти. Към преписката е приложена и
заповедта на Председателя на ИКнаОбНС, с която на основание чл. 120 от НДИ е
заповядано държавния недвижим имот, находящ се в гр. Б. на ул. *****,
представляващ апартамент № 18 със застроена площ 30,20 кв.м., състоящ се от
една стая, кухня, клозет при граници: от север на изток – двор, на запад ап. №
17, на юг. – ап. № 19, долу ап. № 14, ведно с припадащите се идеални части от
общите части и от правото на строеж да се продаде на И.Б.А. за сумата от 5001
лв. Към преписката е приложен и оценителен протокол от 29.05.1991 г. от който е
видна определената цена /сумата от 5001 лв/ за продажбата именно на апартамент
№ 18 в гр.Б. на ул. ***, която цена е определена от комисия, след необходимите
измервания и оглед на имота и която цена е вписана в договора за продажба на
НДИ и за която има данни към преписката, че е платена от купувача И.А..
Предвид посочените по-горе писмени доказателства, съдът приема, че още към
момента на продажбата за страните по договора е било ясно, че се извършва
продажба на апартамент № 18 на посочения адрес и И.А. закупува именно този
апартамент.
Този извод на съда се подкрепя и от
представеното от ищеца писмено доказателство за данъчна оценка на имота. Удостоверението
от Община Б. за данъчна оценка на имота е издадено възоснова на декларирани
данни от И.Б.А. и от същото е видно, че с декларация вх. № 5452/26.08.1998 г. е
деклариран недвижим имот – апартамент 18, находящ се в гр. Б. ул. *****. Т.е.
не само към момента на закупуване за А. е било ясно, че купува апартамент № 18,
но и с подадената декларация за имота -
на 26.08.1998 г. той самия е заявил, че е собственик именно на апартамент № 18
на посочения адрес.
В съдебно заседание са разпитани двама
свидетели /по искане на ищеца/ от показанията на които се установява, че в гр.Б.
на ул. ***** има жилищен блок, че на етаж са по 4 апартамента, че свидетелите
са ползвали апартамент в същия блок, че действително И.А. първоначално е
ползвал апартамент под наем в блока, който после е закупил и че до момента си
ползва същия апартамент, както и че е извършвал подобрения в апартамента. И
двамата свидетели заявяват, че по касите на вратите и по самите врати на
апартаментите няма поставени номера на апартаментите, а те просто са си знаели,
кой е техния апартамент.
Предвид посочените по-горе писмени и
гласни доказателства, съдът не приема изложеното в исковата молба, че
непосредствено преди подаването на настоящата искова молба при преглед на
документите ищеца е установил, че в договора за продажба е записан апартамент
18, вместо апартамент 17 и че действителната воля на страните е била грешно
записана, тъй като е била за закупуване на апартамент 17, в който живее. Както
бе посочено по-горе в заповедта за продажбата, в оценителния протокол и в самия
договор за продажба на държавен недвижим имот конкретно е посочен недвижимия
имот, като е изписано, че апартамента е № 18 и са посочени и съседите на имота,
в които също няма разминавания. Самия
ищец е декларирал същия този апартамент под № 18 през
Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Б.А. *** против ДЪРЖАВАТА иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено че е собственик на недвижим имот –
апартамент № 17, построен през
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: