РЕШЕНИЕ

 

гр. Л., _11.05._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Л. в публичното съдебно заседание на _eдинадесети април_ 2017 г. в състав:

                                    Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                               Съдебни заседатели:

                                                     Членове:

 

при участието на секретаря _И.П._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № ­­_669_ по описа  за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

         Постъпила е искова молба от Н.Г.Н. *** против Н.И.Г. от с. гр. с посочено правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК, с която се иска да бъде осъден ответника да преустанови всякакви действия,  с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху цялата жилищна сграда, намираща се на адрес: гр. Л., ул. „***” №42, която притежава по силата на нотариален акт от 19.12.1997 г., №*, том * , дело * г. на Районен съд- Л., представляваща обект  №1 с идентификатор *** в поземления имот с идентификатор  *** съгласно скица №*** г. на СГКК гр. П., като се въздържа  занапред от такива и възстанови предишното състояние на обекта,в това число – да зазида отвора, който неправомерно е избил откъм западната част на сградата и да разруши тухления зид,  с който зазидал входа от източната част на сградата – иск по чл. 109 от ЗС – и да бъде установено по отношения на ответника,  че е едноличен собственик на следните сгради, намиращи се в дворното място в гр.Л., ул.***: източен гараж, намиращ се в обект №4 с идентификатор №***.4 по скицата на целия имот и неговата площ; източната част от нежилищната сграда намираща се в обект №6 с  идентификатор №***.6 по скицата на целия имот и нейната площ; магазина с площ от 51 кв.м., представляващ обект №7 с идентификатор №***.7 по скицата на целия имот – искове с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК.  В хода на съдебното производство ищецът е уточнил установителните искове съобразно заключението на вещото лице М.Ч., което уточнение съдът прие и съгласно което е конкретизирана  площта на претендираните сгради: за източния гараж – 24 кв.м., за източната част от нежилищната сграда – 32 кв.м. и за магазина – 50,6 кв.м., а по скица 51 кв.м. Ищецът претендира право на  собственост върху постройките на следните основания: за гаража – по силата на право на собственост върху земята, построяването му лично от него и давностно владение повече от 10 години; за обект №6 – по силата на правото на собственост върху земята, построяването лично от него и давностно владение  повече от 10 години; за магазина – по силата на построяването му въз основа на отстъпено право на строеж от всички съсобственици на земята, като със становището си по доклада и с оглед оспорването, направено от ответника с отговора на ИМ, е допълнил основанието за разликата над 50 кв.м.  и по силата на присъединяване по смисъла на чл.97 от ЗС, а за целия обект – и по силата на давностно владение повече от 10 години.

В срока  по чл. 131 ГПК  по делото  е постъпил отговор от ответника, с който последният е заявил,че исковете са допустими, но ги оспорва изцяло  по основание. Конкретните му възражения по отделните искове са следните: Относно иска с правно основание чл.109 от ЗС – признава, че е избил вход към западната страна на претендираните от ищеца две стаи, но твърди, че те са част от имот, собственост на ответника; относно магазина – с нотариалния акт било учредено право на строеж в полза на ищеца за построяването на магазин с площ 50 кв.м., а ищецът претендира с ИМ 51 кв.м.; ответникът също така твърди, че за нотариалния акт, с който е учредено правото на строеж узнал с получаването на исковата молба и  че подписът от името на баща му И. Г.Н. не е на последния, поради което оспорва истинността на въпросния нотариален акт; относно гаража заявява, че бил построен в границите на имота му, като това важи и за магазина ; относно обект №6 – заявява, че отразения в скицата от СГКК гр.П. обект е построен изцяло от майка му и баща му и се обитава само от тях, а ищецът бил пристроил две стаи в източната част, които ползва и обитава.

Ответникът е  предявил 2 насрещни иска  един по чл. 109 от ЗС, с който иска Н.Г.Н.  да бъде осъден да преустанови всякакви действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху сграда, находяща се на адрес гр.Л. ул. „***” 61 А, представляваща обект №5 с идентификатор №***, по скица №**** г. на СГКК гр. П., и един установителен по чл.124 ал.1от ГПК, с който иска да бъде установено по отношение на Н.Г.Н.,че е едноличен собственик на  жилище – лятна кухня, пристроена източно от жилищната   сграда – обект №3 по скицата на общия имот. Твърди,  че е придобил обект №5 и жилището - лятна кухня, пристроено на изток от обект №3  по силата на НА №* г. на РС-Л., с който баща му И. Н. и чичо му Н.Г.Н. са му  подарили въпросните постройки и други сгради от общия недвижим имот. Твърди също, че в пристройката – лятна кухня – живее повече от 15 години до настоящия момент, извършвал подобрения на спорните две стаи (варова мазилка на стените, поставял алуминиеви дограми – две врати и един прозорец) и до настоящия момент я владее и ползва със знанието и без противопоставянето на ответника. Твърди, че е собственик на пристройката по силата на правото на собственост на земята, построяването и поддържането й лично от него и давностно владение повече от 10 години.

         Н.Г.Н. е депозирал отговор на  насрещната искова молба. Оспорва и двата иска с твърдението, че Н.И.Г. неправилно тълкува нотариалните актове, на които се позовава – според тях са м у   прехвърлени не реални 450 кв.м. дворно място, а 450 кв.метра идеални части от дворно място - поради  което е неправилно и разбирането му, че дадени постройки в общия парцел са в границите на имота му, в негов собствен двор. Относно двете спорни стаи твърди, че тях родителите му ползвали до смъртта си и ответникът нито е живял с баба си до смъртта й, нито живее към настоящия момент в тях. Твърди че по НА, с който заедно с брат си даряват постройки на Н.И.Г. действително има лятна кухня, но тя е обект №2 от скицата на целия имот, и че никъде в този НА не е посочено, че прехвърлят на Н.И.Г. и 2 стаи, които се намират изток от жилищната сграда на последния. Относно обект №5 признава, че  със съгласието на ищеца е ползвал свинарника,  но че към момента на предявяване на насрещния иск  не ползва имота и не са налице никакви действия, с които да пречи на Н.И.Г. да упражнява правото си на собственост.

         Направени са и от двете страни доказателствени искания, които съдът е уважил.

Н.Г.Н. /Н.Н./ редовно призован, не се явява по делото, представлява се от адвокат Е. Р. от ПлАК с редовно пълномощно по делото.

Н.И.Г. /Н.И./, редовно призован – явява се лично и заедно с адвокат А. Антонов от АК Р. с редовно пълномощно по делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

По делото са разпитани две групи свидетели - 4-ма доведени от страна на Н.Н. / И. В., Б.  Б., Н. Н.,  Н.   К. /, които не са в родствена връзка с нито една от страните     2-ма , доведени от Н.И., единият от които е баща на И., брат на Н., а другият С. В. – без родствена връзка със страните. Разпитан е в качеството на свидетел и съдия С.М., която към момента на изповядване на сделката по НА №*, том *, дело №* г. на Районен съд гр.Л. е изпълнявала нотариални функции.

Изслушани са заключенията на вещите лица М.Ч. и К.Б. по допуснатите две съдебни експертизи, които не са оспорени от страните по делото и съдът ги приема като обективни, верни и компетентни.

От показанията на свидетелите и приложените писмени материали се установява, че страните по делото живеят в общо дворно място в гр.Л., което от страната на ул.”***”  е под №*, а от страната на ул.. „***” №*.

От представения по делото НА  *, том *, дело №* г. на Районен съд гр.Л.  /л.9/се установява,че Н.Н. и брат му И. Г.Н. са  закупили 520 кв.м. дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенни сгради. 

От представения по делото НА от 19.12.1997 г., №*, том *, дело *. на Районен съд гр.Л. /л.10/, родителите на Н.Н. – Г. Н.И. и Ж. А. И. – са му прехвърлили 520 кв.метра идеални части от дворното място, цялото от 1040 кв.м., заедно с пълната собственост на построените в източната част на имота на адрес: гр.Л., ул.*** №*, жилищна сграда и лятна кухня, като си запазили правото да обитават две от прехвърлените в неговата част от къщата стаи до тяхната смърт.

От представения по делото  НА от 19.12.1997 г., №*, том *, дело *. на Районен съд гр.Л. /л. 11/, Н.Н. и брат му И. Г.Н. дарили на Н.И.Г. пълната собственост на построените в западната част на имота на адрес: гр.Л., ул.*** №* жилищна сграда, лятна кухня, навеси и западния гараж, заедно с 450 кв.метра идеални части от дворното място (от които 260 кв.м. на И. Г.Н. и 190 кв.м. на Н.Г.Н.), цялото от 1040 кв.м.

От представените по делото удостоверения за наследници на Г. Н.И. - изх.№*** г. и на Ж. А. И. -изх.№*** /1/ от 04.10.2016 г. /л.14 и л.15/ се установява, че Г. И. е починал на 13.05.1999 г. като негови наследници са съпругата му Ж. А. И. и двамата му сина Н.Г.Н. и И. Г.Н., като последните двама са наследници на   Ж. А. И., починала на 10.04.2012 г.

От скица на поземлен имот №*** г. на СГКК гр. П. /л.7/е видно, че Н.Г.Н. и Н.И.Г. са съсобственици по силата на НА №* и №* от 19.12.1997 г. на РС-Л.   на парцел   в гр.Л., ул.”  ***” №*, в който има отразени 7 постройки.

От  удостоверение №*** г. на община Л. /л.13/се установява, че обект №6 по схемата на СГКК гр.П. е търпим строеж.

От приложената към ИМ жалба вх.№*** г. до РУМВР гр.Л. /л.16/се установява, че Н.Н. е депозирал такава на 19.09.2016 г. в РУМВР гр.Л. заради следното: На 18.09.2016г. се прибрал в дома си и установил, че Н.И. е зазидал източния вход на собствения на Н. обект №1, намиращ се в общия им двор, от който вход се  е влизало в двете стаи, които родителите му обитавали до тяхната смърт /и по силата на НА №*** г., са прехвърлени на него/, и е избил вход към тези стаи от западната част на обект №1, в близост до  обект №3 от скицата на целия имот.

Доведените от страна на Н.Н. свидетели са очевидци на твърдяните от тях обстоятелства, те са присъствали на много от строежите и действията, извършвани в общия имот.  Показанията на тези свидетели са незаинтересовани,  логично последователни и съответстващи си едни на други, както и на писмените доказателства по делото и на свидетелските показания на другия незаинтересован свидетел – В., поради което съдът ги приема за верни.   От показанията им се установява, че до смъртта им родителите на Н.Н. /баба и дядо на Н.И./ са живели в тези две стаички, че миналата година Н.И. е зазидал входа към тях е и е избил такъв откъм западната част на сградата /тук конкретни са показанията на св. Н./, а това обстоятелство се признава в отговора на ИМ и от  Н.И.. Показанията на свидетеля И. Г., баща на Н.И. съдът намира за силно пристрастни както с оглед ясно изразения общ интерес, който имат свидетелят   и Н.И. –   изясни се, че те са едната страна на конфликта  между хората, живеещи в общия съсобствен двор, а Н.Н. е другата страна  - и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира само  доколкото са съответни на останалия доказателствен материал и   се твърдят неизгодни за Н.И. обстоятелства.

Нито едни свидетелски показания не подкрепиха твърдението на Н.И. за това, че ползвал спорните две стаи и живял в тях с баба си до нейната смърт. Дори от показанията на свидетеля И. Н. се установява следното: „Малкия живееше при баба си докато стана по-голям и се отдели, до тогава при баба си стоеше  ”. В тази им част показанията на този свидетел следва да се кредитират както защото те доказват неизгодни за сина му факти, така и защото са съответни на показанията на останалите разпитани по делото свидетели (обективни и незаинтересовани от изхода на делото), според които бабата си е живяла сама до смъртта, а двете стаички се ползвали след това само от Н.Н.. Другият свидетел, доведен от страна на Н.И. – С. В. – също не доказа твърденията на И. за  това, че е живял с баба си или пък че тези две стаи са негови /по тези въпроси Владимиров изобщо не е излагал свои знания и възприятия/– по отношение на постройките той не можа да посочи на скицата към коя сграда са двете стаи, и   заяви, че някога покрива бил един вид, после бил преустроен.

От заключението на вещото лице М.Ч. се установява, че спорните две стаички са част от имот №1 по скица на поземлен имот №*** г. на СГКК гр.П., а това е имотът, прехвърлен на Н.Н. от родителите му. Установи се както от показанията на свидетелите, така и от закл. на М.Ч., че обект №2 от скицата е лятна кухня. При това положение съдът счита, че  именно това е постройката, която е прехвърлена под наименованието „лятна кухня”, заедно с жилището под №3 на Н.И. /според становището на Н.И., двете стаички били „лятната кухня”, прехвърлена му по силата на НА/.  От заключението на в.л.К.Б. се установи, че токът от двете стаички се води на партида на Н.Н. ; видно е още от таблицата с отчетената по месеци енергия през последните три години,  че тя е съвсем ниска. Съдът намира  за основателен довода на Н.Н., че тази отчетена   енергия съответства   на ползване на прикачените дворни консуматори, които се отчитат от същия електромер, и точно през летния и есенния сезон, когато се използват последните, консумираната енергия е повече, отколкото през зимния сезон, през който, ако се живееше в тези две стаи, би трябвало да има отчетено много по-голямо количество изразходван ток. Съдът счита също така, че преустройство на покрива не може да доведе    до извод за промяна на собствеността и принадлежността на части от сградите, поради което и с показанията на свидетеля С. В. не се установява твърдяното от Н.И. обстоятелство, че двете стаи са прехвърлени на него.

При анализа на гореописаните писмени доказателства в съвкупност със свидетелските показания и заключенията на вещите лица  се налага извода, ч(е спорните две стаички, за които Н.И. твърди, че са част от неговия имот, са прехвърлени в собственост на Н.Н. и че върху тях   неговите родители са си запазили правото на обитаване до тяхната смърт. Следователно Н.И. не е придобивал по силата на НА спорните стаи. Пак от горния анализ на обсъдените доказателства следва извод, че Н.И. не е придобил стаите и по силата на давностно владение повече от 10 години, защото не се установи по никакъв начин да е владял стаите през какъвто и да било  период от време. Дори и да беше вярно твърдението, че е живял с баба си в тези две стаички до смъртта й, като се има предвид обстоятелството, че тя е била запазила правото да ги ползва и обитава до смъртта си, живеенето в тях не може да се квалифицира като владение по смисъла на ЗС, още повече когато няма ясно заявено намерение за своене спрямо собственика Н.Н., който е бил длъжен да търпи ограничението на правото си на собственост по силата на нотариалния акт. Не само няма доказателство след смъртта на бабата Н.И. да е живял в стаите и да ги е ползвал, а дори се събраха безспорни  доказателства, че Н.И.  е живял и  живее в собственото  си жилище /обект №3/ – и в този смисъл са не само показанията на свидетели, доведени от страна на Н.Н., но и дори на бащата на И. – И. Г.. От приложените към   отговора на ИМ разписки от ЧЕЗ Електро по никакъв начин не се установява твърдението на Н.И., че на партидата на баща му И. Г. се води електромера, който осигурява електричество на спорните две стаи. Отделно от това, въпросното твърдение е оборено от показанията на св.Н. и заключението на вещото лице Б.. Обстоятелството, че дадена партида се води на нечие име, без конкретно да е установено по делото  какъв ток отчита, е неотносимо към предмета на делото, респ. тези разписки не установяват въпроси от значение за правилното решаване на спора. Същите аргументи са приложими и по отношение   на удостоверението за данъчна оценка, на което се позовава Н.И. -  това какво е декларирало дадено лице като собственост   пред данъчните органи и кой плаща данъците за конкретни имоти са въпроси неотносими към признаването или отричането на   правото на собственост – в този смисъл е и установилата се през последните години безпротиворечива съдебна практика.

От гореобсъдените доказателства следва категоричен извод, че  Н.Н. е собственик на спорните две стаи.  С акта на зазиждане през месец септември 2016 г. на входа, който Н.Н. е ползвал към тези две стаички, и избИ.ето на такъв откъм страната на жилището на Н.И. последният неправомерно е накърнил правото на собственост на Н.Н.  и тъй като и към настоящия момент не е възстановено предходното състояние на имота /в какъвто   смисъл е и закл. на в.л.М.Ч./ , съдът счита за основателен и доказан иска  на Н.Н.   по чл.109 от ЗС, поради което следва да бъде уважен, респ. установителният иск на Н.И. е недоказан и неоснователен и следва  да бъде отхвърлен.

По отношение установителните искове, предявени от Н.Г.Н.: с тях той моли съда да бъде установено по отношение на Н.И., че е едноличен собственик на конкретно изброени обекти, намиращи се в общия имот. Като се има предвид заетата от Н.И. най-общо позиция на оспорване на собствеността на Н.Н. върху тези обекти  се установява интересът на Н.Н. да предяви тези установителни искове.

По отношение на частта от обект №6: Макар и да е записал общо, че  оспорва претенциите на Н.Н., при разглеждането на  конкретната позиция на Н.И. за всеки обект е видно, че  той признава, че частта от обект №6, която не е нанесена по скицата, е на Н.Н. – в отговора на ИМ е записал: „Ищецът пристрои две стаи, в източната част на обект №6, които ползва и обитава”. От заключението на вещото лице М.Ч. се установява, че нейната площ е 32 кв.м., а от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че тази част е строена около 2000-та година, т.е. много повече от 10 години, както и че е строена от Н.Н. като негова собствена и той я притежава и владее необезпокоявано повече от 10 години.  Ето защо съдът намира за основателен и доказан иска на Н.Н. за установява собствеността му върху обект №6 и същият следва да бъде уважен.

По отношение на гаража – установява се както от строителните книжа по делото, така и от всички разпитани по делото свидетели, че още при строежа на гаражите са обособени 2 – един източен и един западен, като     източният е на Н.Н., а западният първоначално е бил на брат му И. Г., баща на Н.И.. Установява се още от посочените доказателства, че гаражите са строени преди 1990 г., че Н.Н. е записан в строителните книжа като собственик на източния гараж и го е  ползвал и владял със съзнанието, че е негов собственик и то необезпокоявано, без претенции на другиго повече от 20 години. Самият Н.И.   не твърди, нито представи доказателства за това ,някой да е нарушавал владението на Н.Н. или да е оспорвал собствеността на последния  върху гаража.  Неоснователно е възражението на Н.И., че гаражът на Н.Н. е построен в имот, собствен на И. – видно от строителните книжа и от нотариалните актове за собственост №№ 46 и 47  от 1997 г. /л.10 и л.11 /, и двата гаражи са построени в съсобствен към настоящия момент на страните по делото парцел, като към момента на построяването даже Н.И. не е имал никакви права върху земята.  С оглед доказателствения материал се налага извод за основателност и на този установителен иск, поради което съдът следва да го уважи.

По отношение на  магазина, както строителните книжа, така и показанията на разпитаните свидетели доказват по категоричен начин, че магазинът е собственост на Н.Н., който го е построил по силата на отстъпено право на строеж – видно от НА №*, том *, дело №*** г. на Районен съд гр.Л. /л.12/. Пак от посочените доказателства се установява, че Н.Н.  се е снабдявал със   строителните документи за магазина на собственото си име, плащал е строителните дейности. Установява  се, че магазинът е изграждан въз основа на отстъпеното от съсобствениците на общото дворно място право на строеж в полза на Н.Н. и то по строителните книжа и схеми, одобрени от община Л., според които е трябвало да бъде 50 кв.м. Установи се, че от изграждането на магазина и до момента не му е правено преустройство и че е  в тези параметри, в които е бил построен. От заключението на вещото лице М.Ч. се установява, че реалната площ на магазина е 50,6 кв.м. и   че 0,6 кв.м. са допустимо отклонение при строителството. Дори разпитаните по искане на Н.И. свидетели И. Н. и С.В.  заявиха в показанията си, че магазинът е на К. (Н.Н.).

С оглед обсъдения доказателствен материал съдът счита, че магазинът е собствен на Н.Н. по силата на отстъпеното му право на строеж и   построяването на магазина,  като по отношение на разликата от 0,6 кв.м. , която като част  е владяна общо с останалата площ на магазина  от Н.Н.  със съзнанието, че е  собственик на целия магазин /с реална площ 50,6 кв.м/, необезпокоявано от никого, в продължение на    повече от 10 години, съдът приема, че   за разликата от 0,6 кв.м  Н.Н.  е станал собственик по давност.

Съдът приема за неуспешно оспорването истинността на НА №*, том *, дело №* г. на Районен съд гр.Л. /л.12/   – изявлението от заинтересовяния в полза на сина си Н.И. свидетел И. Г., че не е положил подписа си под учреденото право на строеж в НА, не може да се ползва като доказателство за оспорване истинността на документа, в който оправомощено длъжностно лице е удостоверило обстоятелството, че подписът е на И.Г. Самият съдия, изповядал сделката, е разпитан по делото като свидетел и е категоричен, че няма как И. Г. да не е бил на сделката , и същият или се е подписал лично пред съдията, или е потвърдил подписа си, след което и съдията е завършил нотариалния акт. В съдържанието на НА е отразено от длъжностното лице, че е снело самоличността на лицата, участващи в сделката, и че удостоверява техния подпис, следователно е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ, какъвто се явява НА в частта относно официалното удостоверяване. Като се има предвид и другите гореобсъдени обстоятелства относно заинтересоваността на И. Г. може да се заключи, че твърдението на Н.И., че И. Г.  не е учредявал с НА право на строеж   в полза на брат си Н.Н. , е невярно. Ето защо и този положителен установителен иск на  Н.Н. се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен.

По отношение иска с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от  Н.И.Г.:

От показанията на всички доведени от страните свидетели се изясни по безспорен начин, че преди години братята И. Г. и Н.Н. са отглеждали животни, но през последните години вече не се занимават активно с тази дейност, като конкретно за Н.Н. се изясни, че никой не се е противопоставял през годините да отглежда там прасета, напротив, установи се, че Н.Н. и И. Г. са били направили неформално обособяване на южна и северна част от свинарника, и че Н.Н. е заклал последното прасе за 7.11.2016 г.

 За да направи горните изводи съдът съобрази следните безпротиворечиви доказателства:

Свидетелят Н. К. заяви, че последните 5-6 години двамата братя си отглеждали по 1-2 прасета на година, че миналата година К. /Н.Н./ е заклал последното си прасе за Октомврийската революция (ноторно известно е, че тя се отбелязва на 7.11.) и че няма други прасета. В този смисъл са и показанията на доведения от страна на Н.И.  свидетел С. В., според когото  до ноември месец миналата година двамата братя са имали по 1-2 прасета. Тук  следва да се вземат предвид и показанията на заинтересования в полза на сина си свидетел И. Г., който, макар и първоначално да потвърди версията на Н.И., като каза, че към 29.11.2016 г. брат му отглеждал 2 прасета в свинарника на Н. /Н.И./, на уточняващите въпроси от адв.Р. заяви неизгодни и опровергаващи твърденията на сина си обстоятелства:  „Той двадесет години гледаше животни никой никога не му се е карал. Имаше две прасета миналата година до ноември месец и ги закла, защото са големи, защото подаде жалба и му се скарах за свинарника и той ги закла тогава, защото беше подал жалба в полицията за малкия.” В тази си част показанията на И. Г. най-точно изясняват причината за предявяване на иска по чл.109 от ЗС от страна на Н.И., а именно: И. Г.  и Н.И. се ядосали на Н.Н. заради жалбата на последния  във връзка със зазидания вход на двете стаи, поради което И. Г. му казал да си маха прасетата от тяхната кочина.  Н.Н. се съобразил с волята на брат си и веднага заклал останалото си прасе, като това е станало в началото на ноември 2016 г., според конкретните показания на св.К. В самата писмена   защита на Н.И. също се твърди, че Н.Н. е отглеждал животни /свине/ в имот №5 до м.октомври 2016 г., което обстоятелство било доказано със свидетелските показания. Следователно към 21.11.2016г. – датата на предявяване на иска по чл.109 от ЗС– не е имало прасета на Н.Н.  в собствената на Н.И. сграда, и Н. по никакъв начин не е извършил действие, с което да е накърнил правото на собственост на Н.И. или пък да му е пречил да го упражнява в пълен обем.

Ето защо и този иск на Н.И. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед основателността на исковите претенции на Н.Н. и неоснователността на тези на Н.И., последният следва да бъде осъден да заплати на Н.Г.Н. направените деловодни разноски в размер на 1891,52 лв., съгласно представения в последното съдебно заседание списък за тях, за които са приложени по делото съответните доказателства.  Н.И. следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.77 от ГПК и възнаграждение в размер на 550,00 лева на вещото лице инж.К.Б..

 

Водим от горното, съдът

 

р е ш и :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Н.И.Г., адрес: ***, ЕГН **********, че Н.Г.Н., постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН ********** ,е едноличен собственик на следните сгради, намиращи се в дворното място в гр.Л., ул.”***” №*:

-източен гараж, намиращ се в обект №4 с идентификатор №***.4 по скица  на поземлен имот №*** г. на СГКК гр.П., с площ 24 кв.м.;

-източната част от нежилищната сграда с идентификатор №***.6 по скица  на поземлен имот №*** г. на СГКК гр.П. (при обща площ на целия обект №6 86 кв.м., а по скица – 56 кв.м.), с площ 32 кв.м;

-магазина с площ от 50,6 кв.м. (а по  скица 51 кв.м.), представляващ обект №7 с идентификатор №***  по скица  на поземлен имот №*** г. на СГКК гр.П..

 

ОСЪЖДА на осн. чл.109 от ЗС Н.И.Г., адрес: ***, ЕГН **********, да преустанови всякакви действия, с които пречи на Н.Г.Н., постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН ********** , да упражнява правото си на собственост върху цялата жилищна сграда, намираща се на адрес: гр.Л., ул.”***” №*, която последния притежава по силата на НА от 19.12.1997 г., №*, том *, дело *** на Районен съд гр.Л., представляваща обект №1 с идентификатор *** в поземления имот с идентификатор *** съгласно скица №*** г. на СГКК гр.П., като се въздържа занапред от такива и възстанови предишното състояние на обекта, в това число – да зазида отвора, който неправомерно е избил откъм западната част на сградата и да разруши тухления зид, с който е зазидал входа от източната част на сградата.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от Н.И.Г., адрес: ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК  за установяване по отношение на Н.Г.Н., постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, че Н.И.Г. е едноличен собственик на  жилище – лятна кухня, пристроена източно от жилищната   сграда – обект №3 по скица №*** г. на СГКК гр. П. ,като неоснователен и недоказан.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от Н.И.Г., адрес: ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Н.Г.Н., постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, да преустанови всякакви действия, с които пречи на Н.И.Г.  да упражнява правото си на собственост върху сграда, находяща се на адрес гр.Л. ул. „***„ *, представляваща обект №5 с идентификатор №***.5 по скица №*** г. на СГКК гр. П. , като неоснователен и недоказан.

 

 ОСЪЖДА на осн. чл.78 от ГПК Н.И.Г., адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на Н.Г.Н., постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, направените от последния разноски по делото в размер на 1891,52 лв./хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 52 стотинки /.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.77 от ГПК Н.И.Г., адрес: ***, ЕГН **********, да заплати 550,00лв. /петстотин и петдесет лева/ възнаграждение на вещото лице К.Н.Б., ЕГН **********,*** .

 

решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от днес, с въззивна жалба.

 

 

                                                            районен съдия: