№
гр. ЛЕВСКИ, _11.05._2018 г.
Районен съд
гр.Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети април_
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _Илияна
Петрова_ и прокурора _Чавдар Мънев, като разгледа докладваното от
съдия Панчева гр. дело №_314_ по описа
за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с по аргумент на
чл.149, ал.5 от АПК за признаване на
нищожно решение №002Д/11.1.2000 г. на Общинска поземлена комисия – Б. за
определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б и чл. 35 ЗСПЗЗ в землището на с.Д..
С
определение № 111/20.10.2017 година състав на ВКС е отказал да образува
производство по чл.307 от ГПК.
С
определение № 1040/26.10.2017 година
съставна РС Левски възобновил производството по гр.д. №314/2014 г.,
прекратено поради договор за спогодба и насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, за произнасяне по постъпилата жалба.
Постъпила е на 28.05.2014 г. в РС – Левски жалба от
Храм „***” с.Д., община Б. представляван от Председателя на църковното настоятелство
отец ***, чрез адвокат ***, в която се
твърди, че с Решение №0002Д от 11.01.200 г. на Общинска поземлена комисия Б. за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в, и
чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на село Д., община Б. материалния закон е
приложен неправилно, а процесуалните
норми са съществено нарушени. Твърди се,
че Решението на Общинската поземлена комисия – Б., с което е определен способ
за обезщетяване „само с поименни компенсаторни бонове / ПКБ/” е издадено въз
основа на Решение на поземлена комисия по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ №0016Д от
14.01.1993 год. Твърди се, че този правопораждащ правото на собственост акт (Решение
на поземлена комисия по чл.18ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ №0016Д от 14.01.1993 год.) Решението представлява Индивидуален
административен акт (ИАА), който за да произведе своето правопораждащо действие
следва да е издаден по процедурата на чл. 11 – 14 от ЗСПЗЗ и да е законосъобразен.
Твърди се, че този ИАА е нищожен акт. Твърди се, че е издаден от компетентен
орган, но при не спазена процедура по провеждане на реституцията на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Твърди
се, че не е издаден в законоустановената форма, изискваща съдържанието
на този ИАА да включва мотивите
относно разпоредителната част
(арг. от чл.59, ал.1 АПК, респ. чл.15, ал. 1 от ЗАП ( отм.) Твърди се, че в
процесното решение безспорно е установен
факта на признато за подлежащо възстановяване на правото на собственост върху 110.800 дка, земеделски земи, трета
категория, в землището на село Д., община Б.. Твърди се, че в това решение е немотивиран
определения способ за обезщетяване „само с поименни компенсаторни бонове/ПКБ/”.
Твърди се, че този способ в конкретния казус е посочен като основен способ, макар и той да е алтернативно
уреден способ, който се прилага заедно с другите способи за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи, и
се прилага само в случай, че са налице
пречките по чл.10б ал. 1 от ЗСПЗЗ Твърди
се, че способът за обезщетяване с ПКБ
се прилага винаги алтернативно, както и кумулативно ведно с обезщетяването
с равностойна земеделска земя от общинския
поземлен 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в стари
реални граници. Твърди се, че способът за обезщетяване с ПКБ се прилага винаги
алтернативно, както и кумулативно ведно с обезщетяването с равностойна
земеделска земя от общинския или държавния поземлен фонд съгласно чл.14, ал.3
от ЗСПЗЗ, но никога като основен способ – прилага се само след изчерпване на всички
други възможности. Твърди се, че
съгласно чл.10б, ал.І от ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на собствеността
е всякакво застрояване на имота, без оглед на неговата законност, за разлика от
хипотезите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ като специална по отношение на ч 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ досежно възстановяване на собствеността на имоти включени в строителните граници на населените места. Само
при тази хипотеза законността на строителството
има значение на пречка за
възстановяване на собствеността , като
визира правата на физически лица построили сграда на основание на законно
отстъпено им право на строеж. Твърди се,
че такъв доклад / анализ на предпоставките, изключващ правото на възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи в реални граници не е правен от Общинската поземлена комисия Б., нито пък
е предоставен и представен към
преписката. Твърди се, че това е съществено процесуално нарушение п издадения
ИАА. Твърди се, че освен, че това решение не е мотивирано, при неясна неизяснена и непрозрачна фактическа
обстановка. Липсват мотиви, а липсата на мотиви е съществен порок касаещ
съдържанието на ИАА, което води до неговата нищожност / чл. 15ал. 1от ЗАП /
отм. / действащ към датата на издаване на процесното решение. Твърди се, че е
налице незавършено административно производство – не е завършен фактическия
състав на земеделската реституция разписан в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Твърди се, че
признатото право на собственост на тези земи нито е възстановено, нито е
обезщетено съгласно законоустановетиге способи. Твърди се, че не е изпълнена
целта на закона от Държавата чрез компетентния орган по отношение на правото на собственост на
Българската православна църква. Твърди се, че решението не е породило правните последици.В заключение моли да се
прогласи нищожността на Решение № 0002Д
от 11.01.
Ищеца Храм „***” с.Д., община Б. представлява се от Председателя на църковното
настоятелство отец *** и адвокат *** от ПлАК, която поддържа предявения иск.
Ответникът Общинска служба по земеделия Левски ИРМ Б.,
редовно призован по делото се явява Началника, представлява се от юк Д., който оспорва предявения иск.
Района прокуратура Левски редовно
призована по делото, явява се в съдебно заседание районния прокурор Чавдар
Мънев, който изразява становище че искането на
ищеца е основателно и следва да
се уважи.
Съдът, като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че
се установява следна фактическа обстановка:
Със заявление
вх.№367Д от 29.11.1992 година до Общинска поземлена комисия Б., Д. Г. К., в качеството си заявител на
Църковно настоятелство при храм „***” с.Д. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в
землището на с.Д., община Б. в размер на 146 декара, от които ниви и ливади. В заявлението са посочени и границите на
всички имоти., а към него са приложени съответните документи за собственост
представил е и нотариален акт№ 274 от 1911 година. По преписката липсва
решение, с което ПК Б. да се е произнесла по отношение на правата на
собственост, които признава в полза на заявителя. Налице е протокол по реда на
чл.18 ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ с № 0016 Д от
14.01.1993 г. Налице е и решение
№72 от 29.05.1998 година, по жалба
подадена в срока по §31 и § 34 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по силата на което на ищеца е
признато правото на собственост върху 110.8 дка по протокол за отчуждаване на
ТПС. Няма данни и за връчването му на заявителя. Към преписката са налице жалби
на ищеца до Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Решение № 002Д за обезщетяване с ПКБ. Няма данни и за
връчването му на заявителя.
Безспорно е, че на Храм „***” с.Д.,
община Б. е признато правото на собственост върху 110.8 дка земи в землището на
с.Д., община Б..
Установява
се по делото (от приложената преписка №367Д,
от извършените констатации по представените в препис регистри, с
оригиналите представени от ответната страна в съдебното заседание, и от
неспорените заключения на вещото лице), че преписката по възстановяване на земеделските зиме на Храма в с.Д. е непълна, води се в регистри, които
не следват хронологична последователност
и проследимост на актовете на собствеността,
регистрите не са прономеровани и прошнуровани.
Установи
се по делото, че процесния ИАА не е редовно връчен на ищеца по делото. От
приложената по делото обратна разписка
остава неясно по делото и за съда на кое лице е
връчено това решение. Ответника не успя да докаже възражението си,
че именно това решение за възстановяване
с ПКБ е връчено на ищеца по делото. Възражението му, че това е същото лице,
което и друг път е получавало решенията остана не доказано. Ответника до приключване
на съдебното дирене не направи доказателствени искания в подкрепа на това си възражение. От представената за виждане в оригинал обратна разписка не можа да се установи подписа на лицето
сочено за получател , то не се чете.
В хода на съдебното производство
ответникът по жалбата бе задължен да представи оригинал на оспорения
административен акт с подписи на членовете на ПК към датата на съставянето му. Не е изпратен по делото
оригинал. Представени са отново преписи.
Представи се препис от регистъра,
а по делото се представи и оригинала на този регистър, от
който се установи, че същия не е хронологичен, не е прономерован и
прошнурован. От заключението на вещото лице, което съдът напълно кредитира като
обективно и безпристрастно се установява, че липсва хронологическа
последователност, че регистрите не са прономеровани и прошнуровани. Установява
се, че е налична единствено обратна разписка за връчване решения за
обезщетяване с ПКБ, но от нея не става ясно дали и от кого е получена.
В оспореното решение – протокол е
посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомлението пред РС. По
делото липсват доказателства за връчването му на жалбоподателите или на
заявителя, ако същото е връчено още при издаването си, което както се твърди е
станало 2000 година. Представена е едно известие-обратна разписка с получател Църковно
настоятелство при „***” с.Д. върху което има пощенски печати, но не е известно
дали, кога и на кого е изпратено и върху което не е отбелязано във връзка с
каква пратка е свързано.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от законен представител на заявителя
по процесната преписка по реда на ЗСПЗЗ, който се явява заинтересован от
постановеното решение.
Производството по оспорване
решенията на общинската служба по земеделие е особено производство, уредено в
специален закон – ЗСПЗЗ, в който е определен реда за обжалване, различен от
предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност
на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията
за това, поради което следва да намерят приложение нормите на АПК. Съгласно чл.149,
ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване
на нищожност без ограничение във времето. Ето защо съдът приема, че жалбата на Църковното
настоятелство при „***” е в
срок.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт, но законодателя е приел критериите на който следва да отговаря един
административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези
критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е
законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административно-производствените
правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на
целта на закона.
За да е законосъобразен административният акт, следва, на първо място, да е издаден от
компетентен орган, оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност.
Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по
степен. На следващо място, за да е законосъобразен административният акт,
следва да е издаден в съответствие с правната норма – материална
законосъобразност; да е мотивиран; да е издаден в предвидената от закона форма;
да са спазени административно-производствените правила и да не е налице порокът
- превратно упражняване на власт. Нарушаването на
административно-производствените правила води до унищожаемост на
административния акт, освен ако е налице такова нарушение, което да доведе до
липса на волеизявление на административния орган, което от своя страна води до
нищожност на административния акт.
Административния акт е
издаден от компетентен орган, но макар и да е издаден от компетентен орган Административния
акт не е
издаден в законноустановената форма, изискваща съдържанието на същия акт да включва и мотивите. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК,
респ. чл.15, ал. 1 от ЗАП / отм./ е
съдържанието на същия да включва и мотиви относно разпоредителната част.
Видно от приложеното по делото копие на това решение, е че в него лисват мотиви
относно разпоредителната част. Немотивиран е останал и определения в решението
способ за обезщетяване само с ПКБ. Обезщетението с ПКБ по закон е
алтернативно уреден способ, ведно с другите способи за възстановяване на собствеността върху земеделската земя, който
се прилага в случай, че са налице
пречките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални
граници. Способът в конкретния казус е посочен като основен способ,
макар и той да е алтернативно уреден способ в закона, който се прилага заедно с
другите способи за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, и се прилага само в
случай, че са налице пречките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. От изслушаното и прието
като неоспорено заключение на вещото лице
не се установиха да са налице са налице пречките по чл.10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Напротив установи
се, че няма строителство, както и че за землището на с.Д. има земя, с която
може да бъде обезщетен заявителя.
На следващо място: способът за
обезщетяване с ПКБ се прилага винаги
алтернативно, както и кумулативно ведно с обезщетяването с равностойна
земеделска земя от общинския поземлен
10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в стари реални
граници. Способът за обезщетяване с ПКБ се прилага винаги алтернативно, както и
кумулативно ведно с обезщетяването с
равностойна земеделска земя от общинския или държавния поземлен фонд съгласно
чл. 14ал. 3 от ЗСПЗЗ, но никога като основен способ – прилага се само след
изчерпване на всички други възможности.Установи се от заключението на ВЛ че в
землището на с.Д. има равностойна земеделска земя , както и че няма
и не са налице пречките по чл.10б, ал. І от ЗСПЗЗ (пречка за
възстановяване на собствеността е всякакво
застрояване на имота, без оглед на неговата законност, за разлика от хипотезите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ като
специална по отношение на чл.10б, ал.1
от ЗСПЗЗ досежно възстановяване
на собствеността на имоти включени
в строителните граници на населените места, само при тази хипотеза
законността на строителството има
значение на пречка за
възстановяване на собствеността , като
визира правата на физически лица построили сграда на основание на законно
отстъпено им право на строеж). Видно от
атакуваното решение е, че в него и с
него такъв доклад /анализ на предпоставките, изключващ правото на
възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи в реални граници/ не е правен от Общинската поземлена
комисия Б., нито пък е предоставен и представен
към преписката. От заключението на вещото лице прието като неоспорено се
установява противното: Процесните 110.8дка земеделска земя към момента на експертизата представляват земи от Държавния
поземлен фонд и не са променили собствеността
си; че процесните земеделски земи
имот №012030 имот №052010, имот №100016,
имот №105015, имот №105016, имот №118053,
имот № 118064 са ниви и съставляват земи от ДПФ и към момента на
експертизата с тези земи не е
извършено оземляване по ред на чл. 26 от ЗСПЗЗ. Липсват мотиви, а
липсата на мотиви е съществен порок касаещ съдържанието на ИАА, което води до
неговата нищожност /чл. 15, ал. 1 от ЗАП / отм. / действащ към датата на
издаване на процесното решение.
Налице
незавършено административно производство – не е завършен фактическия
състав на земеделската реституция
разписан в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Признатото
право на собственост на тези110.98 дка земи нито е възстановено, нито е обезщетено
съгласно законоустановените способи. С неоспореното заключение на вещото лице е
установен и този факт: Експертизата не е установила да е извършена в
цялост процедурата по чл.29, ал.1 от
ЗСПЗЗ, въпреки наличните земи от ДПФ.
При така установеното би могло да
се приеме, че атакуваният акт е нищожен.
Жалбата
се явява основателно и следва да се прогласи нищожността на атакувания акт.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски – д.т и депозит за вещо лице в размер
на 130,00 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Прогласява нищожността на Решение №0002/Д от 11.01.2000
г. на Поземлена комисия гр.Б., /сега ОСЗ –Л., ИРМ ОФИС Б./, постановено по
преписка №367Д/29.11.1991г. със заявител ***** с.Д., община Б. за
обезщетяване само с поименни
компенсаторни бонове ПКБ/ по чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ на 110.800 дка.
ИЗПРАЩА преписката по заявление
вх.№367Д/29.11.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр.Левски ИРМ офис Б. ДА ЗАПЛАТИ на ЦЪРКОВНО
НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ „**/*” с.Д., община Б., представлявано
от отец Т. С., сумата от 130 (сто и тридесет)
лева за направените по делото разноски за държавна такса и вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: