гр. ЛЕВСКИ, _30.05._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _тридесети
май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _242_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответницата е била служител при
ищеца, с място на работа – търговски обект, находящ се в с. П. на ул. *****,
където е заемала длъжността продавач. Твърди се, че на 06.09.2013 г. и на
04.07.2014 г. са извършени ревизии в магазина, при които била констатирана
липса на стока в размер на 14000 лв. Твърди се, че ответницата е признала, че
стоката е присвоена от нея и е обещала да възстанови парите доброволно, поради
което на 09.07.2014 г. подписали нотариално заверено споразумение, в което
уговорили сроковете и размерът на вноските за погасяване на вземането. Твърди
се, че до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК
ответницата не била заплатила нито една вноска от задължението си, поради което
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, но ответницата депозирала възражение, след което бил предявен настоящия
иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ЕТ сумата от 14000
лв, представляваща стойност на присвоена от нея стока от магазин, находящ се в с.П.,
ул. *****, като задължението е обективирано в нотариално заверено споразумение
от 09.07.2014 г.. Претендира се законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 49/16 г.
– 22.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се и направените деловодни разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответницата, която оспорва предявения иск. Твърди се, че ответницата никога не
е била служител на този едноличен търговец, а е работила като продавач
консултант и евентуална имуществена отговорност следва да бъде търсена по чл.
203 от КТ. Твърди се, че никога с нотариална заверка на подписа си не е
потвърждавала съдържанието на какъвто и да било писмен документ, обвързващ я с
изплащане на парично задължение към физическо или юридическо лице. Твърди, че
никога не е имала качеството на материално отговорно лице, че никога не е
подписвала складови разписки, задължаващи я като МОЛ с определени видове и
количества стоки, с определена от ЕТ продажна цена, че в нейно присъствие не са
извършвани ревизии, и че върху нея е упражнявано недопустимо давление/въздействие
върху волята й, за да признае парични задължения към ЕТ на определена стойност,
като такива действия са извършвани и по отношение на нейни близки и роднини.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.
49/2016 г. по описа на РС Л. е, че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на нотариално заверено
споразумение от 09.07.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.01.2016 г., с която е
разпоредено Д.Х.Б. да заплати на ЕТ ***** с. М. сумата от 14000 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2016 г. до пълното изплащане на
вземането, както и сумата от 755 лв. представляваща разноски по делото. В
заповедта е отразено, че документа от който произтича вземането е нотариално
заверено споразумение между страните от 09.07.2014 г. за сумата от 14000 лв.,
представляваща размера на присвоена от длъжника стока от търговски обект, след
извършени финансови ревизии на 06.09.2013 г. и 04.07.2014 г.
Срещу издадената заповед за изпълнение
– в срок е подадено възражение от посочената като длъжник Д.Х.Б., след което е
дадена възможност за предявяване на настоящия иск и същия е предявен в указания
срок.
Видно от представеното по делото
трудово досие на ответницата /л.73-109/ е, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ответницата е била назначена на
длъжността „продавач-консултант” с място на работа „търговия на дребно” в с. П.
Представено е и копие от длъжностната характеристика на ответницата, от която
се установява, че длъжността е свързана с движение, разходване и отчитане на
пари и материални ценности, т.е. същата е била „отчетническа” по смисъла на чл.
207 ал.1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че на
06.09.2013 г. и на 4.07.2014 г. след извършени ревизии в магазина, е
констатирана липса на стока в размер на 14000 лв., поради което между страните
на 09.07.2014 г. е подписано споразумението /послужило като документ за
издаване на заповедта за изпълнение/, което е с нотариално заверени подписи и с
което ответницата е признала, че дължи сумата от 14000 лв. – констатираната
липса и са уговорили реда и сроковете на плащане на сумата от ответницата.
Имуществената отговорност на работника
или служителя е вторична санкционна последица от нарушаване на задължение,
включено в съдържанието на двустранното трудово правоотношение и е специално
уредена в раздел ІІ от Глава десета на Кодекса на труда форма на гражданска
отговорност. Установяването на предпоставките за тази отговорност – нарушение
на трудовите задължения, от което е последвала вреда за работодателя, формата
на вината, причинната връзка на нарушението с вредата /чл. 205 от КТ/, размерът на отговорността
/чл. 206 и чл. 207 КТ/, както и начина на осъществяването й чл. 210
и чл. 211 от КТ/, следва да се извърши съобразно правилата на главата
десета от КТ /чл. 203 ал.1 от КТ/. В нарушение на цитираните императивни
разпоредби с подписаното споразумение
страните са уредили както предпоставките /основанието/ и размера, така и
начина на осъществяването на отговорността на ответницата спрямо работодателя –
търговец, поради което съдът приема същото за нищожно на основание чл. 26 ал.1
пр.1 от ЗЗД. Нищожният договор не е породил целените от страните последици,
поради което основаният на него иск за изпълнение на задължение по договора
/споразумението/, заедно със законната лихва – като обезщетение за забава е
неоснователен. В този смисъл решение № 95/22.05.2011 г. на ВКС по т.д. №
134/2011 г. ІІ т.о., ТК, с което е потвърдено решение № 57 от 13.10.2010 г. на
Апелативен съд – Б., търговско отделение по
в.т. дело № 174/2010 г.
При този изход на делото, следва да
бъдат присъдени на ответницата направените деловодни разноски, съгласно
представеният списък на разноските, а именно сумата от 1104,16 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от ЕТ ********* със седалище и адрес на
управление с.М., обл.П., представляван от П.М.П., с ЕИК ***** срещу Д.Х.Б. ***
ЕГН **********, за сумата от 14 000 лв. – представляваща задължение
обективирано в нотариално заверено споразумение от 09.07.2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 49/16 г. – 22.01.2016
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ ЕТ ********* със седалище и адрес на управление с.М., обл.П.,
представляван от П.М.П., с ЕИК ***** да заплати на Д.Х.Б. *** ЕГН **********
направените деловодни разноски в размер на 1104,16 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: