гр.
ЛЕВСКИ, _06.07._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _втори
юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №
_278_
по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че ищцата работи в затвора гр. Б. на длъжност технически
изпълнител. Твърди се, че със заповед №
363/29.03.2018 г. на Началника на Затвора гр. Б. й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка”. Счита, че заповедта е неоснователна, незаконосъобразна и
издадена при допускане на нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е
нарушена процедурата по чл. 193 и чл. 194 ал.1 от КТ, че при вземане на
обяснения, не са спазени сроковете при издаването на заповедта. Твърди също
така, че заповедта не посочва на кого се налага описаното дисциплинарно наказание,
с посочване на пълното име на работника или служителя, ЕГН, адрес, че това е
сторено само в диспозитива, а в мотивите
не става ясно за кое лице става въпрос. Твърди се също така, че в
заповедта са посочени само две имена на началника на затвора, което е крайно
недостатъчно и съществено препятства правата на санкционираното лице, тъй като
в заповедта следва да се посочи името на лицето издало заповедта, длъжност и
основанието от което той черпи правата си за налагане на дисциплинарни
наказания. Твърди се, че фактите по случая не са установени правилно, че
мотивите на административния ръководител са едностранчиви и с тях не се
разкрива обективната истина, а се аргументира налагане на дисциплинарно
наказание. Твърди се също така, че не е установена формата на вината и че
реално няма извършено виновно нарушение, както и че правните норми послужили
като основание за наложеното наказание са изписани само цифрово и не става ясно
кой точно текст от правната норма е нарушен, че не се обсъждат дадените писмени
обяснения от санкционираното лице.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №363 от
29.03.2018 г. на Началника на затвора гр. Б. като неоснователна и
незаконосъобразна.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила отговор
на исковата молба и е изразила становище по предявения иск. Твърди се, че
заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, че
същата е законосъобразна и е мотивирана. Твърди се, че заповедта е издадена в
съответствие със законовите процедури, след пълно и всестранно изясняване на
фактите и преценяване на релевантните обстоятелства. Моли се съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваната заповед като правилна и
законосъобразна.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно
между страните е, че същите са в трудово правоотношение, по силата на което
ищцата работи в Затвора гр. Б. на длъжност „технически изпълнител” в затвора
гр. Б., втора категория.
Видно
от представената заповед № 363 от 29.03.2018 г., е че със същата Началника на
Затвора гр. Б. старшикомисар П.К. е наложил дисциплинарно наказание „забележка”
на М.Ц.Г., затова, че дава взаимно противоречиви сведения пред началника на
затвора Б. ІІ категория и свидетели, както и пред комисията по дисциплинарната
проверка, което е в разрез с принципите, прогласени в чл. 2 Етичния кодекс на
служителите в Министерството на правосъдието, утвърден със заповед №
ЛС-04-200/13.03.2007 г. на Министъра на правосъдието, с който е запозната на
12.11.2012 г. и в частност с разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЕКСМП.
С
определение № 683/15.06.2018 г. по чл. 140 от ГПК, с което съдът е съставил
проект на доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест изрично е
указал на страните, че в тежест на
работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна
власт и след като е преценил всички събрани доказателства и данни, изискал е
обяснения от работника, правилно е установил, че именно този работник е извършил
конкретното нарушение и действията му представляват виновно нарушение на
служебната/трудовата дисциплина, заради което му е наложено наказание,
съответстващо на тежестта на нарушението. Със същото определение, съдът е дал
възможност на страните да представят доказателства в първото по делото съдебно
заседание.
В
съдебно заседание ответната страна не е представила каквито и да било
доказателства във връзка с дадените указания.
Към
отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, относно спазената
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, а именно, че от ищцата са
поискани обяснения, преди да се пристъпи към налагане на дисциплинарно
наказание. Видно обаче, както от поканата за даване на писмени обяснения, така
и от самата заповед за налагане на същото е, че от тях не става ясно кои именно
правила от Етичния кодекс ищцата е нарушила. Видно от отразеното в същите е, че
комисията извършвала проверка на постъпили данни с доклад на З. А. е
констатирала, че в дадените по случая устни обяснения пред началника на
затвора, в присъствието на други лица и в тези дадени пред комисията има
констатирани противоречия и е прието, че
с това ищцата е нарушила правилата на Етичния кодекс.
Както
бе посочено по-горе по делото няма каквито и да било доказателства установяващи
какви именно правила на Етичния кодекс е нарушила ищцата. Следва да бъде
отбелязано, че даването на обяснения при образувано дисциплинарно производство
срещу работник или служител не може да се тълкува в негова вреда, още повече,
че всеки по отношение на който има образувано такова производство има право на
защита, при която да изгради и изложи своята защитна теза, та дори и тя да е в
противоречие с вижданията и разбиранията за морал, етика и други нравствени
категория на извършващите проверката, като това в никакъв случай не може да се
тълкува във вреда на защитаващия се.
Видно
от поканата за даване на обяснения в дисциплинарното производство /л.69 от
делото/ и от оспорената заповед е, че в същите се твърди, че комисията извършваща
проверката е констатирала противоречия с устно дадени обяснения и описаното в
докладна записка, но по делото няма направено искане и не са разпитани
свидетели, които да установяват в какво именно се състоят тези устни обяснения,
които да са в противоречие с каквото и да било, и които от своя страна да са
дотам съществени, че да водят до реализиране на дисциплинарна отговорност.
Както
бе посочено по-горе в тежест на работодателя е да докаже, че работникът е
извършил нарушенията, послужили за налагане на дисциплинарно наказание. В този
смисъл е и трайната съдебна практика. В настоящия случай работодателят не е
ангажирал такива доказателства и заповедта като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №
363 от 29.03.2018 г. на Началника на
затвора гр.Б., с която на М.Ц.Г. ***, ЕГН ********** е наложено дисциплинарно
наказание „забележка”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙНОНЕ
СЪДИЯ: