гр. ЛЕВСКИ, _09.11._
Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _девети
октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _294_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от К.Х.М., с
постоянен адрес:*** 4, против З.М.О.,***.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2017 г., около 08:00
часа сутринта ищецът се намирал на общински пазар в гр. Левски. Бил спрял
камиона до павилион за закуски. Видял, че към него идва ответникът. Ищецът имал
да му дава 10 лв. и отишъл до камиона, за да вземе пари от горната си дреха, за
да му ги даде. Обръщайки се, видял, че ответникът държи в дясната си ръка
сгъваем нож – автоматик, с извадена режеща част и в един момент замахнал към
ищеца с ножа, като ударът бил насочен към областта на сърцето му.
За да не попадне острието в гърдите му, ищецът подложил лявата
си ръка и в нея ответникът забил ножа. Замахът бил силен и усетил острието да
опира в костта на лявата му ръка в областта на долната трета на предмишницата.
След това ответникът извадил ножа и направил опит да му нанесе още няколко
намушквания, но ищецът се дръпнал назад и избегнал ново намушкване.
В този момент се появили хора. Раната от намушкването кървяла
силно и колегата на ищеца го транспортирал до спешен център в Левски. От там
бил насочен в клиниката по ортопедия и травматология на Университетска
многопрофилна болница – Плевен. Лекували го три дни. Докато бил на лечение
изпитвал силни болки в областта на раната, ръката му изтръпвала. Това
изтръпване продължило дълго, като и сега от време на време чувствал такова,
особено зимно време и когато е студено. Ползвал болнични 93 дни, през което
време имал нужда от помощ и не можел да се обслужва сам. Налагало се да му
помага съпругата му.
Твърди, че за случая било образувано досъдебно производство ЗМ
61/2017 г. по описа на РУ – Левски. Ответникът бил привлечен като обвиняем по
чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК. По – късно признал вината си и по НОХД 484/2017 г. по описа на РС - Левски
му е наложено наказание „пробация” Твърди, че в наказателното производство не е
участвал като граждански ищец, поради което за него бил налице правен интерес
от водене на гражданско дело за обезщетение на вредите, причинени му от
виновното поведение на ответника.
От ищеца е
депозирана молба, с която е конкретизирана и прецизирана исковата претенция.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща неимуществени
вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат от уврежданията,
причинени от ответника, ведно със законната лихва от деня на
увреждането–08.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, адвокатски
хонорар от 700 лв. както и направените съдебни и деловодни разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е
направил доказателствени искания
Прави искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
вещото лице по която да отговори на въпроса какви телесни увреждания е получил
вследствие наръгването му от ответника, може ли те да се получат от начина, по
който описва в исковата молба, какъв е оздравителният им период.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск.
Счита, че ако бъде отстранено противоречието в исковата молба (посочена в
началото на ИМ цена на иска – 10 000.00 лв. и претендирана в петитума
10 000.10 лв.), искът би допустим.
Счита, че относно главницата искът би бил и частично
основателен, защото причинителят на непозволено увреждане дължи обезщетение за
вредите, които е причинил, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, но частично, защото е прекалено завишен по размер и не съответства
на причинените от деянието вреди.
Ответникът счита, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че е осъден по реда на НПК за извършеното от него деяние, а
осъждането е вид възмездяване на част от неимуществените вреди. Счита, че
ищецът е допринесъл за настъпването на
част от твърдяните вреди, поради което, след като съдът определи размера на
обезщетението, което е съответно и
реално на претърпените вреди, същото следва да бъде намалено и съобразно
причиняването.
Твърди, че отделно от това, в разрез с разпоредбата на чл.
127, ал.4 от ГПК, в исковата молба не била посочена банкова сметка ***, което
означавало, че от депозирането на исковата молба ищецът също изпадал в забава и
не би следвало да се начислява лихва до момента, докато не изпълни собственото
си задължение, поради което оспорва иска за присъждане на лихва върху
главницата за периода от време, през който ищецът е в забава.
Оспорва отчасти и изложената фактическа обстановка.
Счита, че неправдоподобността на версията на ищеца личала от
липсата на логика в нея – ако ищецът бил проявил желание да се издължи и се отправил към камиона, за
да вземе от там 10 лв., които да върне, защо точно тогава ответникът ще го
напада. Твърди, че за пореден път ищецът искал да се подиграе с него, мотаейки
го с фалшиви обещания, като проявил и арогантност. Тъй като ищецът блъснал
ответника, той помислил, че ще вземе нещо от кабината, за да го удари, опитал
се да го спре и при съприкосновението между тях, ножът, с който режел кренвирша
за закуска, го промушил.
Твърди, че нараняването
на ищеца от него е факт, но счита, че последвалият по – дълъг оздравителен
процес е в голяма степен поради симулирани от страна на ищеца болки и
ограничения в движението, а и поради собственото му бездействие – видно било от
приложените амбулаторни листи от 10.04. и 10.05.2017 г., приложени към
наказателното дело, на ищеца била предписана рехабилитация, която той не бил
провел.
Ответникът оспорва съдържанието на въпросните амбулаторни
листи като несъответни на обективната истина, в частта им относно описаното
„обективно състояние” „ограничена и болезнена абдукция до 90 градуса в лява
раменна става, болезнена пронация и супинация на лява предмишница” и „абдукция
в лява раменна става възможна до 90 градуса, болезнена външна и вътрешна
ротация”, като счита, че тези констатации съдържат оплакване на ищеца
(несъответни на действителното му състояние), а не обективното му състояние, и
че той е имал интерес да симулира по – силни болки и ограничения в движението
на ръката му, отколкото са били
реалните. Предположението на ответника
е, че ищецът е искал да бъде по – дълъг срок в болнични и за да се опита да
мотивира впоследствие една по – висока
претенция спрямо него.
Посочва, че по наказателното дело се съдържа експертиза,
изготвена от в.л. Д., извършил преглед на ищеца и се позовава на констатациите
му.
Счита, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца
вреди би следвало да е в много по – нисък размер от претендираното, поради
което моли съда да отхвърли иска за главницата за разликата над основателната
претенция, а за лихвата – за времето, през което ищецът е в забава.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че със
споразумение, одобрено от съда по н.о.х.д. №484/2017 г., ответникът е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК за
това, че на 08.03.2017 г. в гр. Левски, обл. Плевен, причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в дълбока прободно – порезна рана в
мускулатурата по долна трета по задна повърхност на мишницата на лявата ръка и
масивен хематом в меките тъкани около раната, от която последвали усложнения на
раната, довели до трайно затруднение на движенията на лявата ръка за срок от
три месеца.
Това
споразумение съгласно трайната съдебна практика има силата на присъда и с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква
облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба
предопределя неговото съдържание.
Касае се за правоотношение, при което
за пострадалия съществува правото да претендира възстановяването или
обезщетяване на вредите, а за деликвента – насрещното задължение да обезщети
вредите.
За да е налице извършен деликт следва
да са налични елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно
обективните елементи: деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността, противоправност – несъответствие на поведението с
императивната правна норма, противоречие с общата забрана да не се вреди
никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби
или пропуснати ползи, или неимуществена, причинна връзка между поведението на
вредата и субективният момент – вината (психическото отношение на деликвента
към извършеното поведение и последиците от него.
В конкретния казус са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Безспорно се установи в процеса извършеното противоправно
деяние от ответника, за което е налице сключено споразумение по реда на НПК.
По силата на чл. 300 от ГПК това споразумение обвързва
настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца – ответник.
Установено е, че ответникът е нанесъл на ищеца средна телесна
повреда.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск–продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства.
По отношение на твърденията на ответника, съдържащи се в
отговора на исковата молба, следва да се посочи, че ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 129 от НК и както вече бе посочено,
споразумението е задължително за съда. Твърденията на ответника, че е бил
блъснат от ищеца, и за да го спре да не вземе нещо от кабината, с което да го
удари, се е опитал да го спре и при съприкосновението с ищеца, ножът, с който
си режел кренвирш за закуска го промушил, не се установиха от събраните по
делото доказателства.
В тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел
Й. И.
От друга страна твърденията в отговора на исковата молба
противоречат на обясненията на ответника, дадени от него в качеството му на
обвиняем по ДПЗМ 61/12017 г. по описа на РУ – Левски, пр.пр. 316/2017г. по
описа на РП – Левски.
От заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза
се установява, че на ищеца е причинена прободно – порезна рана на задната
повърхност на лявата предмишница, придружена с масивен хематом (излив на кръв в
меките тъкани). Не е установена отпадна неврологична и съдова симптоматика.
Раната е обработена хирургично. При извършения на 10.05.2017г. преглед е поставена
диагноза адхезивен капсулит (срастващо възпаление на ставната капсула) на
рамото, съобщавал за болезненост и ограничение на движението в раменната става
– отвеждане на ръката и ротация. При прегледа на 28.08.2017г. ограничението на движението
и болезнеността на ръката са незначителни.
Установява се от заключението, че описаните увреждания са
резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб – възможно удар с
нож, каквито са данните по делото за обстановката на инцидента.
Описаните като усложнения срастващ капсулит, лекото
ограничение и болезненост при движението на ръката не нарушавали съществено
основната функция на ръката, а именно хватателната.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
«неимуществени вреди» се включват всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви на здравословното
му състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата обстановка и др.
Не е без значение и продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Принципът за справедливост изисква в най – пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидим в бъдещето
болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички елементи
от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
Предвид събраните по делото доказателства и като взе предвид
телесните увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания съдът намира, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в
размер на 4000 лв., която сума е справедлив еквивалент за причинените от страна
на ищеца болки и страдания, като за разликата до предявения иск 10 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Установи се наличие на главен дълг.
Разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД предвижда, че при задължения за непозволено
увреждане, длъжникът се смята за забава и без покана. Според чл. 86 от ЗЗД, при забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.03.2017г. до
окончателното погасяване.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху уважение иск в размер на 160 лв.
С оглед на изхода от процеса ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца съответната част от настоящото производство разноски съобразно
уважената част от иска - а именно 360
лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в съответствие с отхвърлената
част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 252 лв.
На основание гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.М.О., ЕГН **********,***, да заплати на К.Х.М., ЕГН **********,***,
сумата от 4000 лв. (четири хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания в резултат от уврежданията, причинени на 08.03.2017 г. от ответника,
ведно със законната лихва, от деня на увреждането – 08.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
10 000 лв. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.М.О., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на РС – Левски сумата от 160 лв., представляваща държавна
такса съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА З.М.О., ЕГН **********,***,
да заплати на К.Х.М., ЕГН **********,***
сумата от 360 лв., представляващи направените деловодни разноски съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Х.М., ЕГН **********,***, да заплати на ОСЪЖДА
З.М.О., ЕГН **********,***, сумата
от 252 лв., представляваща направени разноски по настоящото производство
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: