гр. ЛЕВСКИ, _09.11._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _eдинадесeти октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _435_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В РС –
Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, срещу Е.А.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се в исковата молба, че на 30.10.2015 г. между „***"
ООД, като Кредитор и Е.А.Ф. като Кредитополучател, е сключен договор за кредит
„Бяла карта" с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. В последствие към Договора за кредит са подписани Анекс от 18.03.2016г., с който
максималният размер на кредита се променя от 200 лв. на 400 лв. и Анекс
от 14.04.2016г., с който се изменя срока на договора, като се увеличава с още 6
години. Твърди се, че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е
задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 400,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на
тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит,
Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с № ***, издадена от „***" АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата. Страните са подписали
и Приложение № 2 към договора за кредит -
Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване
на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Твърди се, че кредитополучателят предоставил на
кредитополучателя револвиращ потребителски кредит за срок от 2 години с
фисксиран годишен лихвен процент 43.2%. Изброени са усвоените заемни суми по
дати, за обща сума в размер на 1722,98 лв. Твърди се, че страните са
договорили, че върху усвоената сума по
кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора,
която се начислява ежедневно.
На кредитополучателя е начислена
договорна лихва в размер на 162.19 лв.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като погасената сума е в размер
на 1897.00 лв., като сумите, дължими от Е.Ф., са в размер на 738.02 лв., от
които главница 399.09 лв., договорна лихва 62.15 лв., неустойка: 79.82 лв. ,
такса разходи събиране 27.72 лв., такса разход дейност на служител от 120 лв. и
законна лихва за забава в размер на 49.24 лв.
Твърди се, на 12.09.2017 г. е подписано Приложение №1 към договор
за продажба и прехвърляне вземане (цесия) от 07.11.2014 г. между „***"
ООД, ЕИК *** и „***" ООД, ЕИК *** по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта" № *** от дата 30.10.2015 г.
сключен между „***" ООД и Е.А.Ф. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***" АД /сега
„***" ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „***" ООД, ЕИК ***. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „***" ООД с Уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне.
Твърди, че съгласно законовите разпоредби и пълномощно от
цедента, новият кредитор „***" ЕАД съобщил на длъжника за извършената
цесия чрез изпращане на уведомително писмо от дата 15.09.2017г, изпратено на посочения
в договора постоянен адрес на длъжника, което обаче е върнато в цялост с
отбелязване, че такъв адрес не съществува. В случай, че съдът не счете за
релевантни опитите на Агенция за събиране на вземания ЕАД да уведоми длъжника
за станалата цесия, моли той да се счита уведомен за нея с получаване
копие на исковата
молба, заедно с прилежащите
й документи, съгласно константната
съдебна практика и решение на ВКС №123/24.06.2009 г. по т. д. № ***г.
Моли съдът да счете
получаването на исковата молба заедно с приложените документи за факт, настъпил
след подаване на исковата молба, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
Твърди, че в
качеството на цесионер ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, уважено от съда.
Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Е.А.Ф.,
като кредитополучател по договор за бяла карта № ***,
сключен на 30.10.2015 г., че същия дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сума в общ размер на 738.02 лв. от които главница: 399,09 лв., договорна лихва:
62,15 лв., неустойка: 79,82 лв., такса разходи събиране: 27,72
лв., такса разходи за дейност на служител: 120,00 лв. и законна лихва за забава
в размер на 49,24 лв., както и законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените по делото
разноски по ч.гр. д. 296/2018 г., както и за исковото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не са представени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
Ответникът се явява в съдебно заседание. Оспорва, че дължи
сумата от 400 лв. От друга страна сочи, че е ползвал овърдрафт 200 лв.,
впоследствие са увеличили сумата на 400 лв., но той не е плащал нищо.
Видно от приложеното ч.гр.д.№296/2018 г. по описа на РС –
Левски, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№149/02.05.2018г., с която е разпоредил длъжникът Е.А.Ф. да заплати на
кредитора „***” ЕАД София сумата от 399.09 лв. главница, 62.15 лв. договорна
лихва за периода от 29.09.2016 г. до 06.02.2017г., сумата от 79.82 лв.
неустойка за периода от 07.01.2017г. до 06.02.2017г., 27.72 лв. такса разходи
за събиране за периода от 26.01.2017г. до 06.02.2017г., 120 лв. такса разходи и обезщетение за забава
за периода 08.04.2017 г. до 30.04.2018 г. до пълното изплащане на вземането,
което произтича от неизпълнение на задължението по договор за кредит „Бяла
карта” №***.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от
длъжника Е.А.Ф., което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане, в срока
по чл. 415 от ГПК на настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Видно от представения Договор за кредит „Бяла карта”, сключен
на 30.10.2015 г. между „***” ООД - София и ответника по делото, „***” ООД се е
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер 200
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
Страните са подписали и Приложение
№ 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта
Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Кредитополучателят е
предоставил на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит за срок от 2
години с фисксиран годишен лихвен процент 43.2%.
Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи
договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява
ежедневно.
Представен е анекс към договор за кредит „Бяла карта” от
18.03.2016г., по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на
кредитополучателя Е.Ф. револвиращ кредит в максимален размер 400 лв. под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa.
От анекс към Договора за кредит „Бяла карта” от 14.04.2016г.
се установява, че кредитодателят е предал, а кредитополучателят е приел преиздадената кредитна карта №*** и с който
анекс изменят срока на договора с още 6 години.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 07.11.2014 г. „***” ООД са прехвърлил на „***” ООД – ищец по настоящото
производство всички вземания, дължими на продавача от неговите неизправни
длъжници суми, по станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за заем и договори за потребителски кредити, които са
индивидуализирани в приложение №1, неразделна част от договора. Приложено е и
потвърждение за сключената цесия.
Видно от приложение №1 към договора за цесия от 07.11.2014г.,
в списъка на длъжниците фигурира вземането на ответника по настоящото дело за
главница 400 лв., представляваща задължение по договор за кредит №***.
До длъжника с известие за доставяне е било изпратено
уведомление за цесията, като обратната разписка е върната, с посочване, че няма
такъв адрес.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.
В конкретния случай вземането на процесния договор за кредит е
прехвърлено чрез цесия, поради което в тежест на ищеца е по пътя на главното и
пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната
сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор
за цесия, по силата на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора
за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
наличие на валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ответника да престира определена
парична сума по договора за кредит „Бяла карта” №***, настъпила изискуемост на
задължението и неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване.
Ищецът претендира да е носител на процесното вземане,
придобито от „***” ООД чрез сключен договор за цесия.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането.
По делото не са представени безспорни доказателства за
извършено надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на
вземането. Видно от доказателствата, уведомлението за това не е връчено.
Към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление
на цедента до длъжника за извършената цесия, поради което същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Депозирането на исковата молба от цесионера, придружена с
документи, обективиращи цесията, следва да се счита за съдебна форма на
предявяване на цесията спрямо длъжника. Налице е валидно съобщаване на цесията.
В случая възникналото облигационно отношение между страните е
на основание договор за кредит, съобразно който цедентът е изпълнил
задължението си по договора за предоставяне на револвиращ кредит с кредитен
лимит 400 лв., както и за издаване на международна кредитна карта на името на
ответника, срещу задължението на последния да върне кредита по реда и
условията, уговорени в договора.
По делото липсват доказателства, от които да се установява, че
ответникът е погасил задължението си по процесния договор, поради което съдът
приема, че за ответника възниква задължение за връщане на сумата.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи изцяло следва
да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането
на ищеца по процесния договор за кредит.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е
да докаже погасяването на дълга.
Съдът счита, че е наличен главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на револвиращ кредит скредитен
лимит 400 лв., прехвърлено на ищеца по договор за цесия. Ответникът не е
доказал плащането на паричните суми по фактурите в договорения срок, поради което
е изпаднал в забава.
Предвид изложеното искът по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 125
лв.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с ТР
№4/2013 г.ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 75 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Ф.,
С ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, сума в общ
размер на 738.02 лв. от които: главница
399,09 лв., договорна лихва 62,15 лв., неустойка 79,82 лв.такса разходи за
събиране 27,72 лв., такса разходи за дейност на служител 120 лв. и законна лихва
за забава в размер на 49,24 лв.
ОСЪЖДА Е.А.Ф., с ЕГН**********,
с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, направените в настоящото дело деловодни разноски в размер
на 125 лв., както и направените в заповедното производство деловодни разноски в
размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: