РЕШЕНИЕ

гр. Левски, _05.07._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и пети юни_ 2018 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _50_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 21 ал.4 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, че по време на брака между същите е придобит от Н.Ф.П. недвижим имот подробно описан, за който се твърди, че е придобит по време на трайна фактическа раздяла между страните, довела до пълното прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки помежду им като съпрузи, поради което се явява индивидуална собственост на Н.П., тъй като ответницата М.П. няма никакъв съвместен принос за придобиването му. Твърди се, че бракът с ищцата – макар и прекратен значително по-късно /прекратен по гр.д. 269/2007 г. на РС Л./, е съществувал само формално, че в резултат на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, че в началото на 2001 г. страните окончателно са се разделили, от когато ищеца и Н.М.С. заедно заминали да живеят и работят в чужбина в Р.И. и се установили в гр.Д., и от когато ищеца и ответницата не са поддържали каквито и да било контакти, та дори то и по телефона. Твърди се че през 2002 г. в резултат на съвместното съжителство между ищеца и Н.С. се е родило детето Ц.Н.П. Твърди се, че процесния имот е закупен от ищеца, заедно с Н.С. /с която от раздялата на страните и до сега живее на съпружески начала/ след завръщането им в Б., когато са решили да развиват дейност като земеделски стопани и да отглеждат крави, за което им е била необходима база. Твърди се, че имотът не е придобит с общи между страните средства /липсва какъвто и да било принос от страна на ответницата за това/, нито е придобит за задоволяване на общи между страните нужди. Твърди се, че ответницата не само няма принос, но дори и не е знаела за придобиването на имота, тъй като е разбрала за това едва през 2017 г., когато е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М.М.П., че процесният имот /подробно описан/ е индивидуална собственост на Н.Ф.П. на основание чл. 21 ал.4 от СК. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на предявения срещу нея иск, като е оспорила същия изцяло. Заявила е, че се касае за недвижим имот, придобит по време на брака между страните, който е в режим на СИО. Твърди се, че към момента на придобиване на имота М.П. и Н.П. са били законни съпрузи, че Н.П. е имал извънбрачна връзка с Н.С. и дете от тази връзки, но това говори за противобрачно поведение на П. и не оборва презумпцията по чл. 21 ал.1 от СК, че недвижимият имот е закупен през 2006 г., а развода между страните е от 2008 г., че М.П. е контактувала със съпруга си и му е изпращала пари от чужбина посредством техния син и не се касае за прекъсване на съпружеските отношения напълно и за липса на общи финанси.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото копие от нотариален акт е, че на 19.12.2006 г. ищецът е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния недвижим имот, която покупко-продажба е обективирана в нотариален акт № ************* на нотариус ********* – с рег. № *** на Нот. камара и район на действие – този на РС Л., вписан в службата по вписванията гр. Л. на 19.12.2006 г. Видно от същия нотариален акт е, че покупко-продажбата се осъществява въз основа на влязло в сила решение на общото събрание на член кооператорите в кооперацията /продавач/, проведено на 27.03.2004 г., че подробно описания в нотариалния акт недвижим имот се купува за сумата от 1560 лв., с включен в тази сума ДДС, която сума купувачът е изплатил напълно и в брой на кооперацията-продавач, преди подписването на договора, съобразно фактура № 0000004110/11.10.2005 г. и приходни касови ордери № 207/13.09.2005 г. и № 262/16.09.2995 г., издадени от кооперацията-продавач. В нотариалния акт е отразено също така, че продаваемият недвижим имот е във владението на купувача от 16.09.2005 г.

Към делото е приложено гр.д. 269/2007 г. на РС Л., видно от което е, че с влязло в сила на 24.03.2008 г. решение, съдът е прекратил брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия. От мотивите на същото решение и от показанията на свидетелите М.С., С.М., Н.С., А.Ц. се установява, че страните са в обтегнати отношения от 2000 г., а във фактическа раздяла от 2001 г., когато ищецът и Н.С. заминали на работа в И. и заживели на съпружески начала.

По делото е представено удостоверение за раждане и копие от документ /в заверен превод от английски език/, от които се установява, че на 25.06.2002 г. в гр. Д., И. се е родило детето Ц.Н.П., имащо за свои родители Н.Ф.П. и Н.М.С.

От показанията на свидетелите М.С., С.М., Н.С. и А.Ц. се установява, че през 2004 г. Н.П. и Н.С. се върнали от И. и разполагали с пари в евро, че решили да закупят тракторен стан на бившата кооперация ****** и да го използват за отглеждане на крави. От показанията на свидетеля С. се установява, че през есента на 2005 г. придружил Н.П. и Н.С.до кооперацията за внасяне на депозит от тях във връзка с продажбата. Свидетеля С. /който е в добри отношения със страните по делото/ е категоричен, че по това време ответницата живеела и работила в И., както и че отношенията между Н.П. и М.П. били изключително лоши /до степен да се мразят/ и те не поддържали каквато и да било връзка по между си. Свидетеля С. заявява също така, че след закупуването на имота през 2005 г. П. и Н.С. започнали да отглеждат крави в закупения имот, че Н.П. и синът му К. не са имали общ бизнес, а К. е ходел там инцидентно, както и че отношенията между К.Ф. и неговия баща Н.П. също не са добри /„все скарани бяха”/. От показанията на св.С. се установява също така, че М.П. си идвала от И. за кратко през лятото на 2017 г., когато научила за закупения от Н. имот и изразила недоумение пред свидетеля защо е направил тази инвестиция.

В този смисъл са и показанията на св. С.М. /без родство със страните, в добри отношения с тях и незаинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото/.

В този смисъл са и показанията на св.Н.С., която като живееща на съпружески начала с ищеца и участвала в придобиването на имота /според показанията на посочените по-горе свидетели и св. Ц. – нейна сестра/ е пряко заинтересована от изхода на делото. Съдът, обаче дава вяра на показанията и на тази свидетелка, тъй като същите кореспондират с показанията на свидетелите М.С. и С.М. – без родство със страните по делото и незаинтересовани по какъвто и да било начин от неговия изход, кореспондират и с представените по делото писмени доказателства.

В качеството на свидетел по делото е разпитана и Н.В. – племенница на ответницата. Същата няма лични впечатления от конкретните факти и заявява, че е контактувала само с ответницата, от която са й пресъздадени известните й обстоятелства. Свидетелката не е очевидец на получавани пари, които да са изпратени от ответницата, нито е очевидец кой за какво е харчил парите, за които ответницата й е споделила, че е изпращала.

Като свидетел е разпитан и Л.Р. – без родство със страните. Признава, че е в лоши отношения с ищеца, тъй като последния отказал да лъжесвидетелства в негова полза в наказателно производство. Чувал, че страните са разведени. Не знае кой е платил парите за тази сграда, не е очевидец ответницата да е пращала пари. Заявява, че К. у казвал, че майка му е изпращала пари.

В качеството на свидетел е разпитана и А.С. – без родство със страните. Тя също заявява, че ответницата й е споделяла за изпратени пари от нея на сина й К.Ф., но не е очевидец на изследваните обстоятелства.

Дадени са свидетелски показания и от А.Ц. – сестра на Н.С. /живееща на съпружески начала с ищеца/. Показанията й кореспондират с останалите поделото писмени доказателства и показанията на свидетелите М. С.и С. М. /обсъдени по-горе/.

Като свидетели са разпитани и живеещата на съпружески начала с ищеца Н.С. и синът на страните по делото К.Ф.

От показанията на св. Н.С. се установяват твърденията на ищеца в исковата молба. Последната макар и пряко заинтересована от изхода на делото, дава показания кореспондиращи с показанията на свидетелите М. С. и С.М. – без родство със страните по делото и незаинтересовани от неговия изход, и кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства.

Св. К.Ф. /син на страните и в трайно лоши отношения със своя баща – според показанията на св. М.С. и С.М./ заявява, че е получавал пари от майка си /ответницата/ от И. Същия обаче не заявява да е предавал на ищеца, каквито и да е суми за закупуването на процесния имот. Изключително лошите отношения между св. Ф. и неговия баща се установяват не само от твърденията на св. С. и М., но и от представените по делото писмени доказателства /жалби и сигнали до полицията/.

Предвид обсъдените по-горе свидетелски показанията, съдът приема, че по делото има формирани две групи свидетели, първата от които са водените от ищеца свидетели – М.С., С.М., Н.С. и А.Ц. и втора група свидетели – тези доведени от ответницата – К.Ф., Н.В., Л.Р. и А.С.. Съдът дава вяра на показанията на първата група свидетели, а именно на св. М.С., С.М., Н.С. и А.Ц. От тази група първите двама са без родство със страните по делото, не са заинтересовани по какъвто и да било начин от неговия изход и имат преки и лични впечатления от фактите, за които дават показания. Свидетелката С. – макар и лично заинтересована от изхода на делото и Ц. – като сестра на заинтересованата св. С. – дават показания съответни както на показанията на незаинтересованите и лично имащи впечатления от фактите св. С. и М., но и съответни на представените по делото писмени доказателства.

По отношение на втората група свидетели, съдът приема, че същите имат желание да услужат на ответницата. Свидетелите Н.В. и А.С. – нямат родство със страните, не са заинтересовани от изхода на делото, но препредават единствено твърдения, споделени им от самата ответница и нямат лични възприятия относно релевантните за случая факти. Свидетелят Л.Р. – също без родство със страните по делото, но в лоши отношения с ищеца, поради отказ на последния да лъжесвидетелства в негова полза и също без лични възприятия относно релевантните факти по делото. Св. Р. преразказва твърдения на св. К.П. /син на страните/ и също в изключително лоши отношения с ищеца /което се установява от представените по делото писмени доказателства и незаинтересованите св. С. и св. М./.

Нещо повече, по делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза /заключението по която е прието от страните без възражения, след което е прието и от съда/ и от заключението на която не се установяват твърденията на ответницата, както и това на нейния син св. К.П. за изпращани суми от П. на К.Н.Ф. и Н.Ф.П. чрез системите за международни преводи – ******* и *****. Няма и нито един свидетел – очевидец, който да е възприел предаването на суми от М.П. на К.Ф. или Н.П.. Действително св. К.Ф. твърди, че е получавал пари от ответницата от И., но нито твърди, нито има каквито и да било доказателства Ф. да е предавал същите на своя баща – Н.П., още повече пък те да са използвани за закупуването на процесния имот. Действително от представеното по делото писмо от банка ДСК се установява, че не могат да предоставят информация за наредени преводи по системата ****** за периода 2003-2009 г. от М.П., К.Ф. и Н.П., тъй като няма запазени документи, които съгласно Закона за националния архивен фонд и вътрешнонормативните актове на Банка ДСК, поради изтичане на регламентирания срок за съхранение са унищожени, но е налично и писмо от ЦКБ АД, от което се установява, че за периода 01.08.2003 г. – 31.12.2009 г. М.М.П. не е изпращала парични преводи чрез ******* на К.Н.Ф. и на Н.Ф.П. в клоновата мрежа на ЦКБ АД и при техните подпредставители за **********. В настоящото производство в тежест на ответницата М.П. е било да докаже твърдението си за изпращаните суми, но както бе отразено по-горе – такива доказателства не бяха представени.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин е установено, че процесният имот, макар и придобит по време на брака е закупен по време на дългогодишна фактическа раздяла между страните, с лични средства на ищеца и съжителстващата с него Н.С. и, че липсва какъвто и да било принос на ответницата за придобиването му. Съдът приема за установено и твърдението на ищеца, че към момента на придобиване на имота и значително време преди това страните са преустановили окончателно своите лични и финансови отношения, че ответницата не само няма какъвто и да било принос за придобиване на имота, но и до 2017 г. дори не е знаела за придобиването му. Видно от доказателствата по делото е, че ответницата е разбрала за придобиването на имота през 2017 г. при проведен разговор със св. М.С., в който разговор тя не само се е изненадала от този факт, но и се поинтересувала за каква сума е закупен имота, с какви пари е закупен, изразила недоумение защо е закупен и поискала свидетеля при нужда да каже, че и тя е участвала в закупуването на имота, като е далала част от парите, с които е бил заплатен, но свидетеля отказал /показания на св. М. С./, след което ответницата е декларирала имота на 19.07.2017 г. с подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ - приложена на л. 17 от делото.

Съдът приема за установено и твърдението на ищеца, че имота не е закупен за задоволяване на семейни нужди на страните, а за започване на дейност като земеделски производител /за отглеждане на животни/ и за задоволяване на нуждите на ищеца Н.П. и съжителстващата с него от 2001 г. до настоящия момент св. Н.С. с общото им дете. Това се установява от показанията на свидетелите: М. С., С. М., Н. С. и А. Ц., както и от представеното нал. 12 от делото удостоверение от НСИ ТСБ – П., че Н.Ф.П. е регистриран като земеделски производител на 07.11.2005 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящото производство ищецът Н.П. е оборил презумпцията на чл. 21 ал.1 от СК и по отношение на процесния имот не е налице СИО между Н.Ф.П. и М.М.П..

При този изход на делото, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените деловодни разноски – съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 668,87 лв.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21 ал.4 от СК по отношение на Н.Ф.П. ***, ЕГН ********** и М.М.П. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, че следният недвижим имот: ОБЕКТ „ТРАКТОРЕН СТАН В КРАВЕКОМПЛЕКС” с обща застроена площ 197 кв.м., състоящ се от МОНОЛИТЕН ГАРАЖ, ПОМОЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ, НАВЕС И СКЛАД „ГСМ”, с площ от 21 кв.м., заедно със съответното право на строеж за построяването му, находящи се в землището на ***********, с ЕКАТТЕ 03366, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен имот на Министерство на земеделието и горите, с начин на трайно ползване – стопански двор, с площ от 3745 кв.м., в местността **********, трета категория, съставляващ имот № 000622 по картата на възстановената собственост на същото землище, при граници и съседи на имота: имот № 000879 нива държавна собственост – ДПФ, имот № 000625 – стопански двор – МЗ. -описание на имота съгласно документа за собственост, който имот съгласно КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-58/24.09.2007 г. на Изпълнителния директор на АгКК има следното описание:

СГРАДА с идентификатор 03666.605.622.1, видно от скица № 15-367143-27.07.2016 г. на СГКК – П., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 03666.605.622, със застроена площ: 128 кв.м., брой етажи – един, предназначение – промишлена сграда.

СГРАДА с идентификатор 03666.605.622.2, видно от скица № 15-367146-27.07.2016 г. на СГКК – П., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 03666.605.622, със застроена площ: 69 кв.м., брой етажи – един, предназначение – промишлена сграда.

СГРАДА с идентификатор 03666.605.622.3, видно от скица № 15-367148-27.07.2016 г. на СГКК – П., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 03666.605.622, със застроена площ: 21 кв.м., брой етажи – един, предназначение – промишлена сграда.

Е ИНДИВИДУАЛНА СОБСТВЕНОСТ НА Н.Ф.П..

ОСЪЖДА М.М.П. със сочена по-горе самоличност да заплати на Н.Ф.П. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 668,87 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: