Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 30.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№129 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „***” АД, гр.София против Д.Д.Г. *** с правно основание
чл.422 от ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5 950,00 лв., на
основание издаден в полза на ищеца запис на заповед, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №727/2016г. по описа на Районен съд
– Левски.
Ищецът твърди, че претендираната от него сума в размер
на 5 950,00 лв. представлява частична претенция от вземане в общ размер на
6 957,26 лв., основавано на Запис на заповед, издаден на 16.01.2015г. в
гр.София от Д.Д.Г. в полза на „***“АД, за сума
в размер на 6 957,26 лв. Твърди, че записът на заповед е предявен за
плащане с Нотариална покана, връчена чрез Нотариус ***, рег. №* в НК, с
изтичането на двуседмичен срок за получаването й на основание чл.47, ал.2 ГПК,
считано от 31.08.2016г.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на задължения по Договор за кредит
№002667 и Общи условия за потребителски кредити на ***, подписани между същите страни на 16.01.2015г.
Съгласно посочения договор, „***“АД било
предоставило на ответника потребителски кредит за текущи нужди, целият в размер
на 5000 лв., който следвало да бъде погасен, ведно с възнаградителна лихва,
уговорена в договора, на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, а при
забава на плащанията, да плати на кредитора законната лихва върху просрочените
суми за периода на забавата. Срокът на кредита бил 60 месеца, с падеж на първа
вноска на 19.02.2015г. и последна – 19.01.2020г. Между страните бил договорен
годишен лихвен процент: 13,850 %, променлива лихва, формирана от 6-М Sofibor +
фиксирана надбавка в размер на 12,499 %, както и годишен процент на разходите –
15,38 %.
Твърди се, че кредитът бил усвоен и договорът бил
изпълняван от страните до изпадането на кредитополучателя в забава на
19.04.2015г. Поради допусната забава в плащанията, продължила над 180 дни,
съгласно Общите условия към договора, считано от 17.10.2015г. настъпила
договорената между страните автоматична предсрочна изискуемост на кредита. За
настъпилата предсрочна изискуемост и подлежащите на заплащане задължения
длъжникът бил уведомен с посочената нотариалната покана, връчена по настоящ и
постоянен адрес на длъжника. След настъпването на предсрочната изискуемост на кредита,
вземането по него било олихвявано със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост същото възлизало на сума в
размер на 5 283,31 лв., от които 4 882,85 лв. – главница, 379,78 лв.
– договорна възнаградителна лихва и 20,68 лв. – лихва за забава. Твърди се, че
към датата на подаване на исковата молба задължението на ответника не било
погасено.
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи процесното вземане, както и в полза
на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски в хода на исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв.А.А.,
в който се излагат съображения за недължимост на вземането. Наведен е довод, че
сумата по процесния запис на заповед не била изискуема, тъй като ценната книга
не била предявена за плащане и в нея не бил посочен срок за плащане.
Нотариалната покана не била връчена на ответника, тъй като същият не бил
намерен на адреса, както и друго лице, съгласно да я получи. Макар и формално
да била спазена процедурата по чл.47 ГПК длъжникът не знаел, че ищцовото
дружество претендира сумата по издадения запис на заповед. Навежда довод, че
недопустимо било предявяването на записа на заповед и чрез назначения особен
представител. Иска се производството по делото да бъде прекратено, при
условията на евентуалност, предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №727/2016г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №404/14.11.2016г.
в полза на „***“ АД срещу ответника в
настоящото производство Д.Д.Г., с която е разпоредено заплащане на главница в
размер на 5950,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на
вземането, както и направените в хода на производството разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист за
претендираното вземане, на основание незабавното изпълнение на заповедта по
чл.417 ГПК.
Установява се от приложения към заявлението запис на
заповед, че същият е издаден от ответника Д.Д.Г. ***, като с него се е задължил
неотменимо и безусловно, при предявяването на записа на заповед, без протест и
разноски, да заплати на ищеца „***” АД, или на
негова заповед, сума в размер на 6957,26 лв., платима в ***. Посочен е
падеж на предявяване и срок за предявяване на ценната книга за плащане – десет
години от датата на издаването на записа.
Установява се от договор за кредит №002667 от
16.01.2015г., че „***” АД, в качеството му на кредитор
е отпуснал на Д.Д.Г., в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит
за текущи нужди в размер на 5000 лв., при лихвен процент, ГПР, срок, подробно
посочени в договора. Видно от клаузата на чл.14 от договора, страните са постигнали
съгласие за обезпечаването му да бъде издаден запис на заповед.
По делото е представена Нотариална покана от „***”АД до ответника Д.Д.Г., връчена чрез Нотариус ****, с район на действие РС-Левски. Видно от съдържанието
на нотариалната покана, с нея ответникът е бил уведомен, че поради забава в плащанията по посочения
договор за кредит, същият е станал предсрочно изискуем, като към 25.07.2016г.
задълженията по него са в общ размер на 5 869,60 лв. Отправена е покана за
доброволно заплащане на посочените суми в седемдневен срок от връчване на
нотариалната покана.
Със същата нотариална покана, на ответника Д.Г. е
предявен за плащане и издаденият от него в полза на ищеца на „***”АД запис на заповед.
Видно от удостовереното в съставения от Нотариус *** протокол към нотариалната покана, същата е връчена
при условията на чл.47 от ГПК. Отразено е, че адресатът е посетен на
27.07.2016г., 15.08.2016г. и 31.08.2016г., като не е бил открит, нито е било
намерено лице, съгласно да получи поканата. На 31.08.2016г. на основание чл.47,
ал.1 от ГПК е било залепено уведомление на входната врата, като с изтичане на
двуседмичния срок, адресатът не се е явил в канцеларията на нотариуса за получаването
й. В протоколът нотариусът е отразил и се установява от приложените към него
удостоверения на Община Левски, че адресът, на който ответникът е бил търсен и
на който е било залепено съобщението по чл.47 от ГПК, е регистрираният му
постоянен и настоящ адрес.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ, за установяване дължимостта на
вземане, материализирано в издаден от ответника запис на заповед.
Установителният иск е процесуално ДОПУСТИМ. Същият е
предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед връчване на заповедта
за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е подаден в
законоустановения едномесечен срок.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Основателността на претендираното от ищеца вземане се
обуславя от наличието на следните материално-правни предпоставки: редовен от външна
страна запис на заповед, материализиращ претендираното в исковата молба вземане
и настъпване изискуемостта на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният
запис на заповед обезпечава сключена между страните каузална сделка – договор
за потребителски кредит. Въпреки това, ищецът не дължи при условията на пълно и
главно доказване да установи твърдяното каузално правоотношение между страните
и основателността на иска в процесния случай не е обусловена от доказването й.
Съдебната практика е константна, че ищецът - кредитор
доказва само вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на
релативно възражение от ответника, свързано с каузално правоотношение, ищецът -
поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение, включително в случаите на разкрита в исковата молба
обезпечителна функция на менителничния ефект /в този смисъл Решение № 38 от 7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014
г., I т. о., ТК, Решение № 248 от 23.01.2015 г. по търг. д. № 3437/2013 г. на
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В същия смисъл са и
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т.17 от
ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, съгласно които при
редовен от външна страна менителничен ефект, и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника - издател по повод на което е издаден записът на заповед.
В процесния случай възраженията на ответника не се
основават на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записа на
заповед, а са свързани с ненадлежно предявяване на ценната книга за плащане. Предвид
на това, в конкретния случай, макар в исковата молба да са изложени твърдения
за кауза, уважаването на предявения иск не е обусловено от тяхното доказване.
Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед,
който като едностранна абстрактна сделка е едновременно доказателство и
основание за поетото менителнично задължение.
Безспорно се установява от доказателствата по делото,
че страните по делото са обвързани от действително менителнично правоотношение,
въз основа на издадения от ответника запис на заповед, по силата на който Д.Д.Г.
се е задължил безусловно да заплати на ищеца сумата от 6957,26 лв.
Представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа
всички изискуеми съгласно чл.535 ТЗ реквизити. От съдържанието му се
установява, че същият материализира вземането, предмет на иска, претендирано
частично от ищеца.
Неоснователни са наведените от особения представител
на ответника доводи за отхвърляне на исковата претенция, поради ненадлежно
предявяване на записа на заповед за плащане.
Установява се, че същият е с падеж на предявяване, като на основание
чл.487, ал.1 ТЗ е уговорен по-дълъг от законоустановения срок за предявяване, а
именно десет години от датата на издаване на записа. Записът на заповед е
издаден с клауза без протест и разноски, поради което е допустимо предявяването
му за плащане чрез нотариална покана. С връчената при условията на чл.47 от ГПК
такава, ценната книга е предявена за плащане, в рамките установения с нея срок,
който изтича на 16.01.2025г.
Налице е надлежно предявяване на запис на заповед
посредством изпращането на нотариална покана, включително в случаите, когато
нотариалната покана е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК - при
спазване на разписаната в ГПК процедура от страна на нотариуса, неявяване на
адресата в нотариалната кантората за получаването й след изтичане на
четиринадесетдневния срок и липсата на обективни причини за това – в този
смисъл Определение №517 от 05.07.2011 г.
по ч.пр. д. № 187/2011 г. на ВКС, Определение №593 от 06.12.2016 г. по т.д. №
61276/
По силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса
на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК. В процесния
случай, от удостовереното в съставения от нотариуса констативен протокол се
установява спазване на предвидената в чл.47 ГПК процедура. Удостоверено е, че
адресатът е търсен три пъти, на различни дати, в рамките на повече от един
месец, на адресът, посочен в записа на заповед – гр.Л., ул.”***” №*, като адресатът не е бил открит за получаване на
поканата. Не е било намерено и друго лице, което да я получи със задължението
да я предаде на ответника. При спазване на законовите изисквания нотариусът е
извършил проверка и е приложил доказателства за това, че посетеният адрес е и
регистрираният постоянен и настоящ адрес на издателя на записа на заповед.
Поради това законосъобразно е залепил уведомление на входната врата.
Удостоверено е неявяването на адресата в указания му срок в нотариалната
кантора за получаване на книжата. Нотариалното удостоверяване има характер на
официален свидетелстващ документ, поради което на основание чл.179 ГПК се
ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените
в протокола факти. При тези фактически констатации се налага изводът, че с
изтичане на двуседмичния срок, т. е. на 15.09.2016г. съобщението следва се
счита връчено и следователно към посочената дата е настъпила изискуемостта на
вземането.
Предвид на изложеното, съдът намира за безспорно
установено по делото, че ответникът дължи процесната сума, основана на
действително менителнично правоотношение между страните, възникнало от
представения запис на заповед, изискуемостта на която е настъпила. Исковата
претенция следва да бъде уважена, като основателна и доказана, като бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5 950,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на
правния спор в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по ч.гр.д №727/2016г.
по описа на РС-Левски, в общ размер на 219,00 лв., от които 119,00 лв. –
държавна такса и 100 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сторените от
ищеца разноски в хода на настоящото производство в общ размер на 219,00 лв., от
които 119 лв. – държавна такса и на основание чл.78, ал.8 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. във вр. с чл.535 ТЗ в отношенията между страните, че ответникът Д.Д.Г. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца “***” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, сума в
размер на 5 950,00 лв.,
представляваща частична претенция от вземане в общ размер на 6957,26 лв.,
материализирано в издаден на 16.01.2015г. от Д.Д.Г. в полза на „***” АД запис на заповед, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.417 ГПК –
11.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№727/2016г. по описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Д.Д.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление***, направените по ч.гр.д №727/2016г. по описа на
РС-Левски разноски в общ размер на 219,00
лв. за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и
сторените в хода на исковото производство разноски в общ размер на 219,00 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: