Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№479 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „***” АД, гр.София срещу Д.Б.Д. ***, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.107 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, с която се иска да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
сумата от 206,56 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 12.10.2018г. до 11.01.2019г.; сумата 5,80 лв. – законна
лихва за забава, считано от 15.12.2018г. до 10.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
главницата.
Ищецът твърди, че бил в
облигационнo правоотношениe с ответника, коeто се регулиралo от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „***" АД. Последните били общоизвестни, публикувани в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че съгласно ОУ
ищецът бил изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 12.10.2018г. до 11.01.2019г. От своя страна, ответникът не бил изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищцовото
дружество фактури.
Твърди се, че „***" АД било доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение №1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №Л-409-17/01.07.2013г.
Дружеството доставяло на ответника Д.Б.Д., с електроснабден имот, находящ се в ***, с ИТН:*** ел.енергия
за периода от 12.10.2018г. до 11.01.2019г., за което били издадени фактури,
както следва: 1) Фактура № 252134028 от
21.11.2018г. на стойност 104.40 лв.за периода 12.10.2018-10.11.2018г.; 2) Фактура № 253802272 от 20.12.2018г. на
стойност 101.50 лева за периода 11.11.2018-11.12.2018г.; 3) Фактура № 255286491
от 22.01.2019г. на стойност 0.66 лева за периода 12.12.2018-11.01.2019г. Твърди
се, че така посочените задължения по различните фактури били станали изискуеми,
тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „***" АД, абонатът разполагал с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който
период от време, вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането му
ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите
условия изрично постановявали, че неполучаването на съобщението не освобождавало
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди се, че в
съответствие със ЗЕ, ищецът издал справка за възникналите задължения, която
съдържала всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане
от страна на длъжника не било постъпило. Поради забава в плащанията, ищецът
начислил и лихва за процесния период, както следва: 3.37 лева за периода от
15.12.2018 - 10.04.2019г. за фактура № 252134028; 2.42 лева за периода от
15.01.2019 - 10.04.2019г. за фактура № 253802272; 0.01 лева за периода от
15.02.2019 - 20.03.2019г. за фактура № 255286491. Общата стойност на
непогасения паричен дълг на ответника към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, възлизала на 206.56 - главница по
неплатени фактури и 5.80 лева законна лихва за забава, считано от 15.12.2018г.
до 10.04.2019г.
Иска се от съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
посочените суми за главница и лихва за забава, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника, с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение.
В законоустановения срок по делото не е депозиран
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се
явява. Представя писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие. Прави искане в случай, че ответникът не се яви в първото по
делото заседание и са налице предпоставките за това, да бъде постановено
неприсъствено решение на основание чл.238 ГПК.
Ответникът, редовно призован за проведеното съдебно
заседание, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е
направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото
по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно
връчено му на основание чл.46 от ГПК, на ответника изрично са указани
последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с
призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е направил
своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съвкупната оценка на приетите по делото писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, води до извод, че съобразно изложените от ищеца
фактически твърдения, предявеният установителен иск с правно основание чл.422
ГПК е вероятно основателен.
Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца претендираните суми за главница, лихва за забава, както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №154 от 19.04.2019г.
по ч.гр.д. №285/2019г. по описа на РС – Левски.
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№285/2019г. по описа на РС-Левски, а
именно сума в размер на 83,00 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса
и 58 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в хода на
настоящото исково производство, а именно сума в общ размер на 362 лв., от които
75 лв. за заплатена държавна такса, 87 лв. за адвокатско възнаграждение и 200
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.107 от ЗЕ и чл.86 ЗЗД,
в отношенията между страните, че Д.Б.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ****, представляван от ***, сума в размер на 206,56 лева, представляваща главница за ползвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 12.10.2018г. до 11.01.2019г.; сумата
от 5,80 лева, представляваща законната
лихва за забава върху неплатената главница
за периода от 15.12.2018г. до 10.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.04.2019г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №154 от 19.04.2019г. по ч.гр.д. №285/2019г.
по описа на РС – Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Б.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати
на „***” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от ***, сума в размер на 83,00 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д.№285/2019г.
по описа на РС-Левски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и сума в размер на 362,00 лв.,
представляваща направени разноски в хода на настоящото исково производство за
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: