Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 20.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№655 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, гр.София против С. ***, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1) сума в размер на 700 лв., представляваща главница по договор за кредит; 2) сума в размер на 165,41 лв., представляваща такса за експресно разглеждане по договора за кредит; 3) сума в размер на 763,42 лв., представляваща наказателна лихва по договора за кредит за периода от 06.10.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 05.09.2016г. между "***" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка "***", и ответника С.Ю.С. бил сключен Договор за кредит №9937674005, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен чрез кредите посредник на кредитодателя – „***” ЕООД. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят бил потвърдил, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описания начин – чрез „Изпей”АД. Твърди се, че сключеният между посочените страни договор за кредит бил пети поред по отношение на тях. Отпуснат бил кредит в размер на 700 лв. за период от 30 дни с падежна дата 05.10.2016г. Сумата била преведена от кредитодателя на името на кредитополучателя чрез „Изипей”АД на 05.09.2016г. Съгласно клаузите на договора към датата на падежа – 05.10.2016г. ответникът следвало да плати сума в общ размер на 888,99 лв., от които главица в размер на 700 лв., договорна лихва за периода на ползване на договора в размер на 23,58 лв. и такса за експресно разглеждане заявката на кредитополучателя в размер на 165,41 лв. Твърди се, че към датата на падежа ответникът не бил платил посочените суми и бил изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2. от Общите условия на кредитодателя, съшият започнал да начислява наказателна лихва от деня на забавата – 06.10.2016г., формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,00 % към договорния лихвен процент – в процесния случай 41,00%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. До длъжника били изпратени 3 броя напомнителни писма от кредитодателя на посочения в договора адрес, в които били описани просроченото задължение, начислената наказателна лихва, дните просрочие, но въпреки отправените покани ответникът не погасил вземанията. На 23.11.2018г. между „***” ЕООД, в качеството му на цедент и ищеца „***”ЕООД, в качеството му на цесионер, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който било прехвърлено вземането по посочения договор за кредит, в общ размер на 1628,83 лв., от които 700 лв. главница, 165,41 лв. – такса експресно разглеждане, 23,58 лв. – договорна лихва, 763,42 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2016г. – деня, следващ датата на падежа, до 22.11.2018г. – деня, предхождащ цесията, 30 лв. – такси за събиране, всички вземания подробно описани в Приложение №1 към договора за прехвърляне на вземания. По силата на чл.26 от договора за цесия, цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането. От ищеца до ответника било изпратено уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка чрез „Български пощи” ЕАД, която била върната с отметка – непотърсена. Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба претендираните вземания не са платени. В допълнително „становище” излага твърдения, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение за уреждане на задължението, като в същото в чл.3 във вр. с чл.2, ал.1, ответникът бил признал задължението си, като се бил задължил да го погаси по посочен в споразумението погасителен план. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени, както и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. С допълнителното писмено становище е отправено искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238 ГПК

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. В законоустановения срок по делото не е депозиран отговор на исковата молба. В проведеното по делото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно връчено му лично, на ответника изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съвкупната оценка на представените с исковата молба и приети писмени доказателства, както и допълнително представеното и прието извънсъдебно споразумение между страните, води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявените осъдителни искове са вероятно основателни.

Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лв. – главница по Договор за кредит №9937674005, сумата от 165,41 лв. – такса за експресно разглеждане, сумата от 763,42 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2016г. до 22.11.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в хода на производство, а именно сума в общ размер на 300 лв., от които 150 лв. за заплатена държавна такса на основание чл.78, ал.1 ГПК и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, С.Ю.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от Р. В. - управител, сумата от 700 лв. – главница по Договор за кредит №9937674005, сумата от 165,41 лв. – такса за експресно разглеждане, сумата от 763,42 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК С.Ю.С., ЕГН:*********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****, представляван от Р. В. – управител, сумата от 300,00 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: