Районен съд - Левски, ІV състав, в закрито
заседание на _шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
изслуша докладваното от съдия Манолова гр.д.
№_680 по
описа за _2019_г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова
молба от Т.С.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адвокат Ралица Рачева, срещу Главна дирекция „Гранична
полиция” – МВР – София, бул. Мария Луиза №46, с посочено правно основание чл. 179,
ал.1, във вр. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на ответника, който е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В постъпилия писмен отговор, на основание чл. 119, ал.3 от
ГПК ответникът прави възражение за местна неподсъдност на спора пред РС –
Левски, като обосновава същото с мотив, че седалището на ответника е на адрес:
гр. София, бул. Мария Луиза №46, и както сочел ищецът в исковата молба,
обичайното изпълнение на служебните задължения на ищеца се намирало в гр.
Свищов. Счита, че съгласно правилата за местната подсъдност на трудовите дела
(чл. 114 от ГПК) компетентният съд е РС – Свищов, като съгласие делото да бъде
разгледано от този съд се съдържало в исковата молба.
Направеното
възражение за неподсъдност на делото на РС – Левски е заявено своевременно – в
срока по чл. 119, ал.4 от ГПК. Същото е основателно.
Тъй като предявеният от ищеца иск
касае трудов спор, подсъдността на делото се определя по избор от специалното
правило, установено в чл. 114 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба работникът
има право да избере местна подсъдност на делото по предявените искове по място,
където той обичайно е полагал своя труд.
В исковата молба ищецът е посочил, че
служебните си задължения – „мястото, където обичайно полага своя труд” ищецът е
гр. Свищов, като при наличие на възражение за местна подсъдност на правния
спор, същият да се разглежда от гр. Свищов.
При така описаните факти от ищеца в
исковата молба и с оглед отговора на ответника, следва да се приеме, че
работното място, на което ищецът е полагал труда си не попада в съдебния район
на настоящия Районен съд – Левски, поради което възражението на ответника за
неподсъдност на делото на настоящия съд, се намира основателно.
Предвид това и с оглед възражението на
ответника по чл. 119, ал.3 от ГПК настоящият съд не е местно компетентен да
разглежда делото, поради което производството по него следва да бъде
прекратено. Делото следва да се изпрати за разглеждане на РС – Свищов, който е
местно компетентен.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №680/2019 г. по описа РС - Левски.
ИЗПРАЩА гр.д.№680/2019 г. по подсъдност на Районен съд – Свищов.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред
ОС – Плевен с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: