гр. ЛЕВСКИ, _17.12._ 2010 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _седемнадесети
ноември_ 2010 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _561_ по
описа за _2010_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовата кооперация чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата е
работила в кооперацията на длъжност магазинер, че при закриване на фурната на
23.08.2007 г. са й извършили инвентаризация в нейно присъствие, при което е
установена липса на 2842 бр. Хляб – бял по 0,60 лв. за 1 бр. – или общо за
сумата от 1705,20 лв. и 77 бр. Хляб – типов по 0,45 лв. за брой – или общо за
сумата от 34,65 лв. Твърди се, че Г. е заявила, че е давала хляб на вересия,
като е показала на проверяващите изготвен от нея списък с имена на хора, че
след проучване хората посочени в списъка отрекли да им е даван хляб на
вересия, че Г. устно е заявила, че дължи
парите на кооперацията и ще ги възстанови, но отказва реално да извърши това.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да заплати на ищцовата кооперация сумата от 1739,85
лв. представляваща равностойност на констатирана след инвентаризация липса на
2842 бр. Хляб – бял и 77 бр. Хляб типов от фурната на ПК „Р.”, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от момента на установяване на липсата – 23.08.2007 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата в представения отговор на исковата молба
твърди, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че действително е работила
в ПК „Р.” на длъжността „закупчик” в пункт за изкупуване на мляко, а не като
магазинер, че действително през последните години е работила като магазинер на
фурната на кооперацията, но без да й е възложено това като трудово задължение,
поради което не може да се ангажира пълната й имуществена отговорност съгласно
чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. Твърди също така, че тъй като не са й възложени
функциите на МОЛ във фурната на кооперацията и такива не фигурират и в
длъжностната й характеристика, предявеният иск срещу нея е изцяло
неоснователен. Твърди също така, че не може да се ангажира и ограничената й
имуществена отговорност, тъй като не е спазена императивната процедура визирана
в чл. 210 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ и заявява, че в този смисъл евентуалното
вземане е погасено по давност. Претендира и направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното по делото копие от трудов договор е,
че Ж.Г. е назначена на 04.01.1996 г. в ищцовата кооперация на длъжността „закупчик” в пункт за изкупуване в *. Макар и
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 27.09.2007 г. да е
посочено, че е прекратено трудовото правоотношение с Ж.Г. с място на работа
„фурна” на длъжност магазинер, то по делото не е представено каквото и да било
писмено доказателство, че действително Ж.Г. е била назначена на длъжността
магазинер на фурна в ищцовата кооперация – няма сключен нов трудов договор от
по-късен период за това /ако евентуално е имало прекъсване на трудовото
правоотношение между страните/ от по-късен момент или сключено допълнително споразумение, с
което да са променени мястото и работата след сключване на цитирания по-горе
трудов договор за длъжността закупчик в пункт за изкупуване.
От представеното копие от трудов договор не може да се
направи извод, че на ответницата е възложено да изпълнява дейност свързана със
съхраняване и разходване на стоково-материални ценности във фурната на ищцовата
кооперация. Наименованието на длъжността закупчик в пункт за изкупуване не се
свързва с дейността магазинер във фурна, каквато се твърди, че фактически е
изпълнявала ответницата. Установеното
наличие на недостиг на хляб не може да се свърже с изпълнението на възложените
на ответницата трудови функции, тъй като намиращите се във фурната стоки не са
й били предоставени за пазене по установения ред.
Липсата е юридическо понятие за щета, основано на
презумпцията за причиняването й от отчетника. От доказателствата по делото не е
установено на ответницата да е възложено
изпълнението на отчетническа дейност във фурната и в това й качество тя
да е приела липсващите хлябове.
Съобразно изложеното, съдът приема, че за периода посочен в
исковата молба ответницата не е имала качеството на материалноотговорно лице и
в това й качество да са й били поверени посочения брой хлябове, за които след
това е установена липса.
При това положение, съдът намира, че не са налице
предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответницата и
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ищцовата
кооперация да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на
400 лв., от които 300 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат и 100
лв. заплатени като депозит за вещо лице.
На
основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 422 ал.1 от
ГПК иск от ПК „Р.” със седалище и адрес на управление: *, представлявана
от З.М., с ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на Ж.Г.
с ЕГН ********** *** вземането на ПК „Р.”1739,85 лв. - главница, представляваща равностойност
на констатирана след инвентаризация липса на 2842 бр. хляб – бял и 77 бр. хляб
типов от фурната на ПК „Р.” *, ведно със законната лихва, върху тази сума,
считано от 23.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ПК „Р.” * със сочени
по-горе данни да заплати на Ж.Г. със сочена по-горе самоличност направените
деловодни разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: