гр. ЛЕВСКИ, _28.12._ 2010 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет
и втори декември_ 2010 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _719_ по
описа за _2010_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК.
В исковата си молба ищцовото предприятие твърди, че на
29.01.2009 г. е сключен договор за отдаване на труд № 47/29.01.2009 г. с изпълнител ищцовото предприятие и
възложител ответното дружество. Твърди се, че в изпълнение на договора ищцовото
предприятие е предоставило на възложителя лишени от свобода лица за извършване
на работа на обекти на ответника, срещу задължението на дружеството да заплати
труда на предоставените лица – по 22 лв. с включен ДДС за отработен ден за
всеки работник, като плащането е следвало да се извършва в 10-дневен срок,
считано от датата на издаване на съответната фактура и е уговорена неустойка за
забава в размер на 0,2% от дължимата сума за всеки ден просрочие от деня на
забавата до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че ищцовото
предприятие е изпълнило всички свои задължения – предоставило е съответния брой
лишени от свобода лица, изпълнението е прието без възражения от ответника,
съставени са и подписани месечни справки и данъчни фактури за извършената работа,
в които е посочен и размерът на дължимите плащания – фактура №
1310000412/31.08.2009 г. за сумата от 1891,99 лв. с включен ДДС и фактура №
1310000466/30.09.2009 г. за сумата от 1144 лв. с включен ДДС. Твърди се, че
договорената неустойка върху сумата по
фактура № 1310000412/31.08.2009 г. възлиза в размер на 1341,90 лв. за времето от 10.09.2009 г. до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2010 г. и в
размер на 744,25 лв. по фактура №
1310000466/30.09.2009 г . за периода от 10.09.2009 г. до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2010 г.
Твърди се, че на 01.09.2010 г. е
подадено в РС Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответното дружество за дължимите суми, че е издадена такава и в срок е подадено
възражение от представляващия ответното дружество.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено вземането на ищцовото предприятие за посочените
по-горе суми – представляващи главница по цитираните фактури и договорена неустойка по същите фактури.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Представляващия ответното дружество е
получил лично съобщението, ведно с копие от исковата молба, доказателствата и
определението на съда, с което са дадени указанията по чл. 131 от ГПК, но не е
представил в срок отговор на исковата молба, не е изразил становище по
предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени
искания. В съдебно заседание представителят на ответното дружество се явява
лично, като заявява, че е закупил предприятието, но не знае същата да има
задължения.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства е,
че действително между страните е сключен договор № 47/29.01.2009 г. в гр.
София, по силата на който ищцовото предприятие за посочения в исковата моллба
период действително е предоставило работници за извършване работа на ответното
дружество. Представени са фактурите, по които се търси плащане, видно от които
е, че представителя на ответното дружество е подписал същите като получател,
следователно същият се е задължил да изплати посочените във фактурите суми.
В тежест на ответника
е да докаже извършените плащания, но по делото няма каквото и да било
доказателства за това.
Видно от представеното по делото заключение на вещо лице,
прието от съда е, че размера на задълженията на ответника към ищеца е в размер
на 1891,99 лв. по фактура от 31.08.2009 г. и в размер на 1144 лв. по фактура от
30.09.2009 г. От заключението на вещото лице се установява, че по процесните
фактури не са извършени плащания. Определен е и размера на неустойката до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.09.2010 г., която сума съвпада с исковата.
Вещото лице е установило, че в ответното дружество няма изобщо
счетоводна документация , че С.А., като нов собственик на дружеството не знае,
че има фирма със задължения, въпреки, че е подписала всички документи по
закупуване на същата. Вещото лице е установило, че на 19.11.2009 г. П.П. е
продал собствените си дялове от дружеството на С.А., че експерта не е намерил
счетоводна документация при П.П., бивш управител на дружеството, който е
заявил, че всичко е предадено на новия собственик С.А..
В съдебно заседание С.А. също заявява, че е закупила
предприятието, но не знае за задължения на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 от ТЗ предприятието се
прехвърля като съвкупност от права и задължения.
Предвид изложеното, съдът приема за установено вземането на
ищеца за посочените от него в исковата молба суми.
По делото е направено искане за присъждане на направените
деловодни разноски. С оглед изхода на делото следва същите да бъдат присъдени
на ищеца. Направените разноски от ищеца са общо в размер на 606 лв., от които 103
лв. внесени като д.т. и 200 лв., внесени като депозит по настоящото дело за
вещо лице, дължи се и сумата от 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение,
сумата 103 лв. заплатени като д.т. по
ч.гр.д. 599/2010 г. на РС Левски и 100 лв. по това дело като възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на
Държавно предприятие „Фонд затворно дело” със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Столична, р.н „Сердика” бул. „Ген. Н. столетов” №
26, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор С.Ч. и „А.”
ЕООД със седалище и адрес на управление *, с ЕИК *, представлявано от С.А.
ВЗЕМАНЕТО
на ДП
„Фонд з.д.” – със сочени по-горе
данни по отношение на „А.” ЕООД – със сочени по-горе данни,
което му дължи сумата 3035,99 лева, представляваща
главница – общ сбор на дължими суми по фактура № 1310000412/31.08.2009 г. за сумата от 1891,99 лв.
с включен ДДС и фактура № 1310000466/30.09.2009 г. за сумата от 1144 лв. с
включен ДДС. сумата
1341,90 лева, представляваща неустойка по фактура №
1310000412/31.08.2009 г., сумата 744,25
лева, представляваща неустойка по фактура №
1310000466/30.09.2009 г.,законната лихва върху
главницата, считано от 01.09.2010 г.
/датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и сумата 606 лева,
представляваща
направените деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: