гр. ЛЕВСКИ, _11.02. 2011 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _дванадесети януари_ 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _775_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е от ищеца главен иск е с правно основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск
за претендирани лихви е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищецът като поръчител по банков кредит на ответника
е заплатила сумата от 1000,27 лв. по искане на кредитора. Твърди, че ответника
и до настоящия момент не му е издължил дори частично заплатените средства.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000,27
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва върху главницата до датата на
завеждане на исковата молба в размер на 100 лв. Претендира и направените
деловодни разноски.
В
дадения от съда срок ответникът не е представил отговор и не е взел становище
по иска. В съдебно заседание същият не отрича дължимостта на исковата сума, но
заявява, че ищецът от своя страна му дължи вещи, до връщането на които не желае
да му върне платените от него суми по заема.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства приема за установено
следното:
Видно
от представеното по делото съдебно удостоверение от ЧСИ Т.К. с район на
действие – ОС Плевен е, че срещу Б.П. осъден като поръчител на Д.И. е
образувано изпълнително дело, по което са направени удръжки от трудовото му
възнаграждение и са извършени доброволни плащания, с които Б.П. в качеството си
на поръчител на Д.И. е погасил сумата от 1000,27 лв. получена от Д.И. в качеството
му на кредитополучател по сключен договор за кредит с Банка ДСК.
Предвид
представените писмени доказателства, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан. Представени са доказателства, че ищецът е бил поръчител
на ответника и в качеството си на поръчител е погасил дължимите от ответника
суми към банката кредитор.
По
изложените съображения, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца исковите
суми като главница. Вземанията за лихви са акцесорни и следват съдбата на
главния иск относно главницата. Тъй като главният иск е основателен и доказан,
то основателен се явява и акцесорният иск за претендирани лихви. Що се касае до
размера на лихвата, то по делото не е направено оспорване на същия. При това положение
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца изцяло и исковите суми,
претендирани като лихви – 100 лв. до датата на завеждане на настоящото дело и
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на главницата.
При
този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 291,50 лв., от които 90 лв. заплатени
като държавна такса при завеждане на делото, 200 лв. заплатени като адвокатско
възнаграждение за един адвокат и 1,50 лв – за банков превод.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
На
основание чл.143 от ЗЗД ОСЪЖДА Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 1000,27 лв. – главница, представляваща
изплатените от Б.П., в качеството му на поръчител, към кредитора на Д.И. *** суми по сключен
договор за кредит от 15.06.2006 г., лихва
върху главницата от 1000,27 лв. в
размер на 100 лв. до датата на
завеждане на исковата молба в РС Левски – 09.11.2010 г., законната лихва върху главницата от 1000,27 лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба в РС Левски – 09.11.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и 291,50 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: