РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _11.02._ 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _дванадесети януари_ 2011 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _776_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба - първа фаза по допускане на делбата.

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, брака между които е прекратен с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че в статут на СИО същите са придобили недвижими имоти ивещи, които не могат доброволно да си поделят след прекратяване на брака. Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба между страните върху посочените имоти и вещи при два равни дяла – по един за всяка от страните.

Ответникът е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по предявения иск. Счита, че искът е основателен само за вещите описани под № 1 и 2 в исковата молба – за УПИ в * и за МПС – ауди с рег. № *, които действително са придобити по време брака.

Счита, че не следва да се допуска делба върху описаните под № 3 и 4 вещи, тъй като формално туристическото ремарке с рег. № * действително е придобито по време на брака, но вещта не е бивша СИО, тъй като ищцата няма никакъв принос в придобиването й, т.к. цялата продажна цена е дарена от неговата майка. По отношение на обектът „Млекосъбирателен пункт, описан в пункт № 4 от исковата молба, твърди, че никога дори и формално не е бил СИО, тъй като обектът е собственост на неговите родители – видно от представените с исковата молба писмени доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото решение № 94/29.06.2010 г. на РС Левски по гр.д. 376/2010 г. е, че със същото е прекратен сключения на * г. граждански брак между страните.

По делото е представено копие от нотариален акт № *, от който е видно, че по време на брака между страните същите са закупили недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот в строителните граници на *, с адрес: *, с площ от 680 кв.м., ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда, трайни насаждения и други подобрения, който съгласно плана на * от 1991 г. е с номер * при граници и съседи: *.

Макар и в нотариалният акт като купувач да е вписан само ответникът по делото, то посоченият имот е придобит по време на брака между страните и същият е придобил статута на СИО и върху него следва да бъде допусната делба при два равни дяла – по един за всеки от съделителите.

Представено е и копие от свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че на 02.04.2003 г. А.П. е придобил собствеността на лек автомобил Ауди *, с рег. № *, с рама № * и двигател № *.

Посоченият автомобил е придобит по време на брака между страните и същият се явява СИО, поради което следва върху него да бъде допусната делба при два равни дяла – по един за всеки от съделителите.

По отношение на имота описан по-горе и посоченият автомобил няма спор между страните, че същите са придобити в резултат на съвместен принос.

Представени са доказателства, че по време на брака между страните е придобита собствеността и върху туристическо ремарке с рег. № *. Видно от представената фактура е, че същото е закупено на 11.01.1994 г. за сумата от 8000 лв.

По отношение на тази вещ, ответникът по делото твърди, че същата не е придобита със съвместни средства на страните по делото. Във връзка с това си твърдение в съдебно заседание ответникът е довел за разпит един свидетел – св. Ф.П., която е негова майка и от показанията на която се установява, че същата през 93-94 г. е получила премия от местоработата си и е дала парите на сина си, за да вземе ремаркето. Категорична е, че ремаркето не е закупено от парите събрани на сватбата на сина й, а са нейни лични.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката. Същата е майка на ответника, поради което може да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото, но по делото няма каквито и да било доказателства, които да противоречат на нейните показания и от които да може да се направи друг извод. Свидетелката дава обяснения и относно произхода на средствата и обясненията й не противоречат на житейската логика и практика родителите да продължат да помагат на своите деца и след навършване на тяхното пълнолетие.

При това положение, съдът приема, че върху тази вещ не следва да бъде допускана делба, тъй като не е придобита в резултат на съвместен принос на страните и същата не е придобила статут на СИО.

Относно претенцията за делба на имота описан в пункт четвърти от исковата молба – обект – млекосъбирателен пункт, находящ се в *: По делото са представени доказателства, че по време на брака си страните са преустроили построен в имота на родителите на ответника гараж, който са оборудвали в пункт за приемане на мляко. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С.А. е, че това помещение вече не е млекопункт. Свидетелите заявяват, че гаража е построен от ответника, за което му е помагал и бащата на ищцата. Видно обаче от писмените доказателства е, че този гараж е построен в имот собственост на родителите на ответника без на същия да е отстъпено право на строеж. Обстоятелството, че на името на ответника е издадено хигиенно становище, становище за въвеждане в експлоатация на обект от „Електроразпределение – Плевен” ЕАД, ветеринарномедицинско разрешение и разрешение за строеж /последното от които на името на Ю.П. и Ф.П./ не променя собствеността върху постройката.

Съдът допуска делба не само върху съсобствени вещи, но и върху съществуващи такива. По делото е безспорно установено, че към момента не съществува обект – млекосъбирателен пункт, находящ се в *, построен в * и няма доказателства такъв да е съсобствен между страните. При това положение делба върху този обект не следва да бъде допускана.

Предвид изложеното предявеният иск е основателен и доказан по първите два пункта от исковата молба и като такъв следва да бъде уважен. В останалата му част следва да бъде отхвърлен.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между Н.М. с ЕГН ********** *** и А.П. с ЕГН ********** *** върху:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в строителните граници на *, с адрес: *, с площ от 680 кв.м., ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда, трайни насаждения и други подобрения, който съгласно плана на * от 1991 г. е с номер * при граници и съседи: *.

ЛЕК АВТОМОБИЛ АУДИ *, с рег. № *, с рама № * и двигател № *.

ОТ ДОПУСНАТИТЕ до делба недвижим имот и лек автомобил да се образуват ДВА равни дяла – по един за всяка от страните.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба на туристическо ремарке, с рег. № * и за делба на обект – млекосъбирателен пункт, находящ се в *, построен в *, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: