гр. ЛЕВСКИ, _28.12._ 2010 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _петнадесети
декември_ 2010 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _839_ по
описа за _2010_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че е
доставило на ответника през периода м. ноември 2009 г. до месец
февруари 2010 г. ветеринарномедицински препарати и инструментариум на обща
стойност 3232,55 лв., че за сключените сделки били изготвени и двустранно
подписани от двете страни данъчни фактури № 9000002582/23.11.2009 г. на обща
стойност 1289,18 лв., № 9000002620/30.11.2009 г. на обща стойност в размер на
354,38 лв., № 9000002701/14.12.2009 г. на обща стойност 37,38 лв., №
9000002806/06.01.2010 г. на обща стойност 296,28 лв. и № 9000003070/22.02.2010
г. на обща стойност 1255,33 лв.
Тъй като съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи и тъй като ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да предаде стоките и да прехвърли собствеността върху тях, в
тежест на ответника е задължението да заплати цената, която не е платена и до
момента на подаване на исковата молба.
Твърди се, че ответника дължи и сумата
от 17,92 лв. представляващи общ размер на обезщетенията за забава в плащането
на фактури с № 9000002620/30.11.2009 г. и № 9000002701/14.12.2009 г., изчислено
по размер на законната лихва върху дължимата сума по съответната фактура, от
деня, следващ деня на издаване на фактурата, до датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че на 12.05.2010 г. на
основание чл. 410 от ГПК ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение пред РС Левски, по което е било
образувано ч.гр.д. 303/2010 г. на РС Левски и е издадена заповед № 210 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която Левченски районен
съд е разпоредил на едноличния търговец да заплати на ищцовото дружество сумата
от 3232,55 лв. представляваща обща стойност на задълженията по посочените
по-горе фактури, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на главните
задължения в общ размер 17,92 лв. до датата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 12.05.2010 г. до окончателното плащане
на главницата. В срока за възражение, длъжникът е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което ищцовото дружество е предявило
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение с което
да приеме за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на
ответника – едноличен търговец за сумата 3232,55 лв. представляваща неплатена
цена на продадената стока по договори за продажби, включваща следните суми по
данъчни фактури:
№ 9000002582/23.11.2009 г. на обща стойност 1289,18 лв.,
№ 9000002620/30.11.2009 г. на обща стойност в размер на
354,38 лв.,
№ 9000002701/14.12.2009 г. на обща стойност 37,38 лв.,
№ 9000002806/06.01.2010 г. на обща стойност 296,28 лв.
и № 9000003070/22.02.2010 г. на обща стойност 1255,33 лв.
Моли съда да приеме за установено и
вземането в размер на 17,92 лв., представляващо законна лихва за забава в
плащането на дължимата сума по фактури с № 9000002620/30.11.2009 г. и №
9000002701/14.12.2009 г., от деня, следващ деня на издаване на фактурите до
10.05.2010 г., законната лихва върху
главницата от 3232,55 лв. до окончателното изплащане на същата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното й издължаване.
Претендира и направените деловодни
разноски .
Ответникът изразява становище в
представения отговор на исковата молба, че от представените фактури не може да
се установи наличието на твърдените договорни отношения и не може да се направи
необходимия извод какви са поетите между страните задължения. Твърди, че
положеният от него подпис върху фактурите не е доказателства, че те са приети
от него и заприходени в счетоводството му. Твърди, че липсват доказателства
свързани с изпълнение на твърдения договор от страна на ищеца. Оспорил е
представените от ищеца фактури.
По отношение искът за присъждане
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД моли съда да отхвърли същия като
неоснователен, тъй като се дължи законната лихва, а не лихва за забава. По
отношение на лихвата за забава твърди, че същата се дължи след писмена покана
от кредитора до длъжника и тъй като няма такава, то не би могло да се
претендира обезщетение за забава.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства е,
че ищцовото дружество за посочения в исковата моллба период действително е
доставило посочените в исковата молба вещи.
В тежест на ответника е да докаже извършените плащания, но
по делото няма каквото и да било доказателства за това.
Видно от представеното по делото заключение на вещо лице,
прието от съда е, че размера на задълженията на ответника към ищеца е 3232,55
лв. – представляваща продажна цена по
представените по делото фактури. Установява се, че размера на лихвата до
10.05.2010 г. върху съответните вземания е общо в размер на 17,92 лв.
Предвид изложеното, съдът приема за установено вземането на
ищеца за посочените от него в исковата молба суми и вещи.
По делото е направено искане за присъждане на направените
деловодни разноски. С оглед изхода на делото следва същите да бъдат присъдени
на ищеца. Направените разноски от ищеца са общо в размер на 2280 лв., от които 65
лв. внесени като д.т., 1250 лв. като
адвокатско възнаграждение и 200 лв., внесени като депозит по настоящото дело и 65
лв. заплатени като д.т. по ч.гр.д. 486/2010 г. на РС Левски и 700 лв., внесени
като адвокатско възнаграждение по същото дело.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на
„Ф.” ООД със седалище и адрес на управление: *, с ЕИК *, представлявано
от управителя В.П. и ЕТ „Г.” със седалище и адрес на управление *, с ЕИК *,
представляван от Г.Г. ВЗЕМАНЕТО на „Ф.” ООД – със сочени
по-горе данни по
отношение на ЕТ „Г.”
– със сочени по-горе данни, който
му дължи сумата 3232,55 лв.
представляваща неплатена цена на продадената стока по договори за продажби,
включваща следните суми по данъчни фактури:№ 9000002582/23.11.2009 г. на обща
стойност 1289,18 лв.,№ 9000002620/30.11.2009 г. на обща стойност в размер на
354,38 лв., № 9000002701/14.12.2009 г. на обща стойност 37,38 лв., №
9000002806/06.01.2010 г. на обща стойност 296,28 лв. и № 9000003070/22.02.2010
г. на обща стойност 1255,33 лв., сумата от 17,92 лв., представляваща
законна лихва за забава в плащането на дължимата сума по фактури с №
9000002620/30.11.2009 г. и № 9000002701/14.12.2009 г., от деня, следващ деня на
издаване на фактурите до 10.05.2010 г., законната
лихва върху главницата от 3232,55 лв. до окончателното изплащане на същата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК -
12.05.2010 г. до окончателното й издължаване, както и направените разноски
от ищеца са общо в размер на 2280 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: