РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _01.03._ 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и трети февруари_ 2011 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _923_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищцовото предприятие твърди, че на 31.01.2005 г. е извършена услуга в зърносушилнята от ДП „Фонд затворно дело” поделение Белене на ответника, че за извършената услуга е издадена фактура с № 1000001755/31.01.2005 г. съгласно протокол № 77/26.10.2004 г. на стойност 2500 лв., че ответникът дължи лихва в размер на 1874,17 лв. за периода от падежа на вземането 01.02.2005 г. до датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 10.11.2010 г.

Твърди се, че от ищцовото предприятие е подадено в РС Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за дължимите суми, че е издадена такава и в срок е подадено възражение.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищцовото предприятие за посочените по-горе суми. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът заявява, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като погасен по давност и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от твърденията в исковата молба е, че на 31.01.2005 г. е извършена услуга на ответника, за която услуга е издадена фактура на 31.01.2005 г. съгласно протокол от 26.10.2004 г. на стойност 2500 лв.

Ответникът в представения отговор по делото не отрича факта на извършената услуга и факта на издадената фактура, но твърди, че ищцовото предприятие не е потърсило вземането си повече от пет години, поради което същото се е погасило по давност.

Действително от момента на издаване на фактурата – 31.01.2005 г. до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2010 г. е изтекъл срок по-дълъг от пет години, поради което вземането на ищцовото предприетие се е погасило по давност предвид разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.

При това положение следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК. При този изход на делото и предвид направеното искане, следва да бъдат присъдени направените от ответника деловодни разноски – съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 350 лв. – заплатена като възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавно предприятие „Фонд затворно дело” гр. София установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК против И.Ч. ***, ЕГН ********** за признаване за установено вземането на ДП „Фонд затворно дело” по отношение на И.Ч. по фактура № 1000001755/31.01.2005 г. за сумата от 2500 лв., както и за сумата от 1874,17 лв. представляваща лихва върху главницата от 2500 лв. за периода от 01.02.2005 г. до 10.11.2010 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на същата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО”, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, р-н „Сердика”, бул. „Ген. Н. Столетов” № 26, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор С.Ч. да заплати на И.Ч. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 350 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: