РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _13.11._ 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _четиринадесети октомври_ 2009 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _20094410100350_ по описа за _2009_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 03366.601.1264, находяща се в гр. Белене на ул. „Трайчо Костов” № 19, с посочена площ по скица № 3257/16.06.2008 г. – 1468 кв.м., а в действителност 1590 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ и с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: 03366.601.1116, 03366.601.1115, 03366.601.1118, 03366.601.1120, 03366.601.1122 и 03366.601.1191 /стар идентификатор 2039, кв. 112, парцел ХІ и ХІІ/, като в имота има 5 сгради – жилищна – еднофамилна с № 03366.601.1264.1 със застроена площ от 93 кв.м., друг вид сграда за обитаване № 03366.601.1264.2, на един етаж със застроена площ от 17 кв.м., хангар, депо, гараж на един етаж с № 03366.601.1264.3 със застроена площ от 27 кв.м. и две постройки на допълващо застрояване, всяка от тях на един етаж – първата с № 03366.601.1264.4

Със застроена площ от 41 кв.м. и втората с № 03366.601.1264.5 със застроена площ от 31 кв.м.

Твърди се, че с протокол № 48 и 53 от 1942 г. са дадени строителна линия и ниво на наследодателя им Мариян Иванов М. ***, починал през 1963/ за построяване на две от постройките в имота, че през 1962 г. – по силата на покупко-продажба на недвижим имот № 13, том ІІ, дело 497/1962 г. на Нотариус при Плевенски народен съд наследодателят им Михаил Мариянов М. е придобил недвижим имот от 1590 кв.м., ведно с къща в него, че през 1964 г. по силата на протокол № 9/29.03.1964 г. е дадена строителна линия и ниво за построяване на едноетажното жилище на техния наследодател б.ж. на гр. Белене, починал на 20.05.2005 г. – син на Мариян Иванов М., че по силата на нотариален акт № 51 том 2, рег. № 734, дело 149/2004 г. на нотариус Хр. Кулев – гр. Левски, П.П.М. – вторият от ищците е придобил недвижим имот /преди да сключи гр. брак с първата от ищците/ с площ от 930 кв.м. по този нотариален акт и по скица № 96/05.03.2004 г., а общият парцел е с площ от 1590 кв.м. Твърди се, че в последствие на скица № 1985/07.05.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Плевен имота е с идентификатор № 03366.601.1121 и вече е с площ от 918 кв.м.

Твърди се, че на 7.V.2008 г. под № 1984 г. е издадена скица от Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен, в която е отразено, че наследодателят им Михаил Мариянов М. е едноличен собственик на поземлен имот, представляващ такъв с идентификатор № 03366.601.1117 на ул. „Трайчо Костов” № 19 с площ от 550 кв.м. /стар идентификатор 2039, квартал 112, парцел ХІ/, като съгласно скица № 96/05.03.2004 г. на техническа служба при Община Белене имота е с площ 660 кв.м., ведно с три сгради, които попадат върху имота, а именно: сграда № 03366.601.1117.1 – със застроена площ от 27 кв.м., на един етаж – представляваща хангар, депо, гараж, сграда № 03366.601.1117.2 – със застроена площ от 41 кв.м., на един етаж – постройка на допълващо застрояване и сграда № 03366.601.1117.3 – постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 31 кв.м., на един етаж, като е посочено, че се притежава по силата на нотариален акт 13, т.2 дело № 497/01.03.1962 г., но в действителност на място продължава да съществува построената съгласно Протокол № 48/1942 г. сграда – кирпичена, долепена по линията на новопостроените три сгради, посочени на скица № 96/2004 г., като две масивни постройки и гараж в парцел ХІ-2039 в кв. 112 с площ от 660 кв.м. Предполагат, че това обстоятелство е довело до допускане на грешка в кадастралната карта и е отразена линията на сградите като граница, което е неправилно, тъй като сградата е построена на три метра от границата – съгласно протокол № 48/1942 г., което е видно и от скица № 651/05.06.2942 г. на Община Свищов.

Твърди се също така, че наследодателят на ищците Михаил Мариянов М. е починал на 20.V.2005 г., неговата съпруга - Павлина Карлева М. е починала на 18.04.2009 г., а третият от ищците е техен единствен син и наследник, че през 2008 г. – на 04.06.2008 г. с нотариален акт № 167 том 8, с рег. № 5327, дело № 938/2008 г. на Нотариус Хр. Кулев, П.М.М. – третият от ищците, заедно с неговата майка Павлина Карлева М. са продали на първите двама ищци поземлен имот с площ от 550 кв.м., с идентификатор № 03366.601.1117 /стар идентификатор 2039, кв. 112, парцел ХІ/, ведно с трите сгради в него, както и две сгради, находящи се поземлен имот с идентификатор № 03366.601.1121 с площ по кадастрална скица – 918 кв.м. Твърдят, че действителната воля на продавачите по тази сделка е продажбата не само на тези 550 кв.м., а цялата площ на имота от 660 кв.м. – колкото е по данъчна оценка, по нотариален акт от 1962 г. и съгласно скица от 2004 г. на Техническа служба – Белене, но поради невярното отразяване на данните в скица на службата по геодезия, картография и кадастър – Плевен обективно не е било възможно да се прехвърли и останалата част от земята. Твърди се, че в последствие по реда на ЗКИР били установени непълноти и грешки, че съгласно скица-проект на Службата по геодезия, картография и кадастър – Плевен – за промяна на кадастъра на поземлен имот № 03366.601.1264, № 03366.601.1120 и № 03366.601.1118 – имотите, собственост на страните по делото са с площи по кадастралната карта, както следва: поземлен имот с № 03366.601.1264 с площ от 1468 кв.м., а като новообразуван – 1584 кв.м., имот с № 03366.601.1120 с площ 472 кв.м., а като новообразуван – 412 кв.м. и имот с № 03366.601.1118 е с площ от 1060 кв.м., а като новообразуван 1005 кв.м.

Твърди се, че ответниците са отказали да подпишат акта за установени непълноти и грешки, издаден от Служба по геодезия, картография и кадастър, което е обусловило издаването на заповед за отказ за изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белене, което е мотивирало правния им интерес от завеждане на настоящото дело.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици и на 110 кв.м., находящи се на граница с имотите на ответниците, както и това, че правата на страните по делото съответстват на отразените в акта за непълноти и грешки № 15/11.06.2009 г. констатации по отношение на границата на имоти с идентификатори № 03366.601.1264, № 03366.601.1118 и № 03366.601.1120 в границите на гр. Белене, обл. Плевен.

С допълнителна молба /приложена на л. 151 от делото/ след представяне на заключение на вещото лице – инженер, ищцовата страна е направила уточнение на исковата си претенция съобразно заключението на вещото лице, а именно, че исковата претенция по отношение на ответника Л.А.М. в качеството му на собственик на ПИ 03366.601.1120 е за 60 кв.м., а по отношение на другите трима ответници – А.С.М., Н.М.В. и А.М.М. – съсобственици на ПИ 03366.601.1118 е за 56 кв.м.

Претендират и направените деловодни разноски.

Ответниците са представили отговори в дадения им от съда срок в които изразяват становище, че предявения иск е неоснователен и като такъв молят съда да го отхвърли. Заявяват, че няма допусната грешка в кадастралната карта, че от 1962 г. до момента имотната граница между имота на ищците и имотите на ответниците минава по северните стени на построените в северната част на ищците стопански сгради и стара кирпичена къща, че повече от 40 години първо техните праводатели, а след това и ответниците владеят имотите си в границите, в които са очертани в кадастралната карта и че те, а не ищците са собственици на спорните 60 кв.м. от ПИ 03366.601.1283 и 56 кв. От ПИ 03366.601.1118. Представили са писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Също претендират направените от тях деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели Мариета Лоринкова, Пламен Лоринков, Никифор Василев, Вивиана М., Роза Първанова, от показанията на които се установява, че ответниците, а преди това и техните праводатели владеят имотите по съществуващите в момента граници, като никога не е имало спор между страните, респ. Техните праводатели по този въпрос. Повече от 25-30 години /а според свидетелката Роза Първанова „вече 40 години”/ имотите се владеят от страните в настоящите им граници, които са видимо очертани, като минават по северните стени на построените в имота на ищците гараж, стопански сгради, стара кирпичена къща и портичка между тях, че няма друга някаква ограда, разделяща дворовете и че от двора на ищците не може директно да се достигне до терена зад стопанските им сгради, за да се достигне до малините, за които твърдят ищците, че са техни и за да се стигне до там /тъй като те се намират в двора на Л.М./ трябва да се мине или през портичката, като се премине през имота на ответниците А.М., Н.В. и А.М., или като се мине през улицата, през входната врата на имота на Л.М., тъй като имота на М. е ограден с трайна масивна ограда и достига до построените в северната част на имота на ищците сгради. От тук следва, че претендираните от ищците 60 кв.м. от имота на ответника Л.М. не само не са владени и ползвани от ищците, но на практика за тях те са недостъпни, поради наличието на плътна стена от собствените им постройки, без каквото и да било разстояние между тях или наличие на врата, което да им осигурява свободен достъп до този терен. Що се касае до претендираните 56 кв.м. от имота на ответниците А.М., Н.В. и А.М., видно от показанията на разпитаните по делото свидетели е, че към техния имот има порта, през която страните са осъществявали пряк достъп от единия имот до другия, както и че тази порта се намира на линията на построените в имота на ищците гараж, стопански сгради, стара кирпичена къща, което от своя страна показва, че именно там е границата между имотите, в противен случай би се обезслило наличието на тази порта.

От заключението на вещото лице се установява, че действително е имало период, през който границата между процесните имоти е отстояла на три метра на север от постройките на ищците – съгласно дворишно-регулационния план, одобрен със заповед № 7410/14.09.1945 г., но към този момент трите имота са били собственост на общия праводател на страните Мариян Иванов М., който през 1962 г. се е разпоредил с имотите. От заключението на вещото лице се установява също така, че с дворищно регулационния план от 1968 г. е изменена вътрешната дворищно-регулационна линия между трите парцела, като същата по този план преминава вече по северните стени на построените в северната част на имота на ищците кирпичена къща и стопански сгради.

Към момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план от 1968 г. е бил в сила Закон за планово изграждане на населените места и съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 3 от този закон „собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Следователно собствеността върху придадените от п. VІ към п. І и п. VІІ части е придобита от собствениците на п.І и п. VІІ още към 1968 г.

Както бе посочено по-горе от показанията на разпитаните свидетели се установява, че имотите се владеят в този им вид повече от 25-30 години, като едната свидетелка заявява, че това е така „вече 40 години”. От тук следва и извода, че още от влизане в сила на дворищно-регурлационни план от 1968 г. владението на място е според този план, праводателите на ответниците са владели придадените към имотите им места и това владеене продължава по този начин и до момента в лицето на техните правоприемници и наследници. Тъй като от завземането на придадените части от имота на ищците към имотите на ответниците е изтекъл срок по-дълъг от 10 години, то парцелните граници са станали имотни и същите са отразени като такива при следващия дворищно-регулационен план от 1979 г. Към този момент е бил в сила ЗТСУ и според чл. 33 ал.1 изр. 2 от ЗТСУ „ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници”.

По отношение на направеното от ищците оспорване на всички представени от ответниците писмени доказателства, съдът приема, че не е осъществено успешно доказване от тях. Както бе посочено по-горе видно от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещото лице е, че от 1968 г. имотите на страните са владяни от тях и техните праводатели в сегашните им граници, а отразената в кадастралния план под № 3 стопанска постройка в имота на ответниците А.М., Н.В. и А.М. е съществувала и е била отразена в плана от 1968 г., а в последствие през 1980 г. е била съборена и на същото място и върху същите основи е построена съществуващата в момента постройка.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е допусната грешка или непълнота в одобрената кадастрална карта на гр. Белене, касаеща границата между процесните имоти и предявеният от М.Б. Игнатова – М. и П.П.М. установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответниците направените от тях деловодни разноски, съгласно представените списъци на разноските, а именно на ответника Л.а.М. сумата от 300 лв. – представляваща заплатено възнаграждение за 1 адвокат, а на ответниците А.М.,*** сумата от 300 лв. – представляваща заплатеното от тях възнаграждение за един адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б. ИГНАТОВА – М. ***, ЕГН **********, П.П.М. *** адрес, с ЕГН ********** и П.М.М. *** адрес, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Л.А.М. ***, с ЕГН **********, А.С.М. ***, ЕГН **********, Н.М.В. ***, ЕГН ********** и А.М.М. ***, ЕГН **********, че М.Б. Игнатова – М., П.П.М. и П.М.М. ***, неправилно отразени като част от поземлен имот № 03366.601.1283 – собственост на Л.А.М. ***, неправилно отразени като част от поземлен имот № 03366.601.1118 – собственост на А.С.М., Н.М.В. и А.М.М. в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.Б. ИГНАТОВА – М. ***, ЕГН **********, П.П.М. *** адрес, с ЕГН ********** и П.М.М. *** адрес, с ЕГН ********** да заплатят на Л.А.М. ***, с ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА М.Б. ИГНАТОВА – М. ***, ЕГН **********, П.П.М. *** адрес, с ЕГН ********** и П.М.М. *** адрес, с ЕГН ********** да заплатят на А.С.М. ***, ЕГН **********, Н.М.В. ***, ЕГН ********** и А.М.М. ***, ЕГН ********** направените от тях деловодни разноски общо в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: