гр. ЛЕВСКИ, _10.06._ 2011 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _осемнадесети май_ 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _776_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск за делба – втора фаза след
допускане на делбата.
С решение № 12 от 11.02.2011 г. съдът е допуснал делба между
страните по делото при два равни дяла – по един за всяка от страните върху
недвижим имот и автомобил. Съдът е постановил делбата да се извърши с помощта
на вещи лица, които да се произнесат по поделяемостта на имота и пазарната
стойност на имота и автомобила.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
В съдебно
заседание е изслушано вещо лице – инженер К.А., от заключението на което се установява,
че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем. Вещото лице е определило и
пазарната стойност на имота, като е посочило, че същата е в размер на 21200
лв. Недоволен от заключението на вещото
лице е останал ответника, който счита, че тази оценка е занижена. Същият е
предложил на ищцата спогодба, по силата на която да се приеме, че стойността на
имота е 30000 лв., като е съгласен той да получи в дял имота и да й заплати
сумата от 15000 лв. за уравнение на дяловете, както и в обратния вариант, тя да
получи имота, като му заплати на него тази сума. Ищцата не се е съгласила на
така предложената й спогодба в нито един от двата варианта. Очевидно е, че
същата не би останала доволна да получи
за уравнение на дела сумата от 15000 лв. и да остане без имот, тъй като
реално преценява, че на практика не би имала възможност с тази сума да
удовлетвори жилищните си нужди и тя е крайно недостатъчна за закупуване на
самостоятелно жилище. Същата не е доволна и от обратния вариант, тъй като сумата,
която трябва да заплати за уравнение би засегнала в по-голяма степен
притежаваните от нея средства, от колкото, ако цената на имота е по-ниска. По
делото е назначена повторна експертиза, по която в заключението си новото вещо
лице е определило по-висока пазарна стойност на имота, а именно сумата от 33727
лв. Макар и вещото лице по тази експертиза да не е удовлетворило искането на
страните за извършване на огледна имота в тяхно присъствие, същото е мотивирало
подробно заключението си, направило е сравнителен анализ на цените на други
такива имоти, съобразило е пазарната обстановка и е определило крайната цена. По
изложеното по-горе, че е направен сравнителен анализ на цените на други имоти и
е съобразена пазарната обстановка, което е отразено и в самото заключение на
вещото лице арх. К., съдът счита, че следва да приеме, че имота действително
има за своя цена сумата от 33727 лв. Заключението на първата експертиза касаещо
пазарната цена на имота не е направено след съобразяване на пазарните цени на
имотите, а след направена справка в Общината – според заявеното от самото вещо
лице.
По делото е
назначена и автотехническа експертиза за определяне стойността на автомобила.
Вещото лице
инж. В. П. е определил, че пазарната цена на автомобила е в размер на 2500 лв. Съобразил
е пазара на автомобили от този вид, съобразил е амортизираната заместителна
стойност и пазарните аналози. В съдебно заседание обяснява, че автомобила е
застрахован за сумата от 2800 лв. и застрахователя не би си позволил да
застрахова по-евтин автомобил за по-висока стойност, предвид собствената си
икономическа изгода. Недоволен от така определената пазарна стойност на
автомобила, ответникът е направил искане за назначаване на повторна експертиза.
Такава е назначена по делото. Според заключението на вещото лице от повторната
експертиза стойността на автомобила е по-ниска от тази по първото заключение, а
именно сумата от 1472 лв. И това вещо лице е направило подробно проучване на
пазара, извършило е оглед на автомобила и е определило неговата пазарна стойност
като е посочил използваните методики. Съдът, обаче приема, че заключението по
повторната експертиза значително е занижило пазарната стойност на автомобила. И
двете вещи лица в заключението си са отразили, че автомобила е в добро състояние, и двете вещи лица са проучили
пазара и са установили, че същия е в определени граници. Съдът съобразявайки
заключенията на вещите лица и предвид обстоятелството, че застрахователите с
оглед собствената си икономическа изгода не биха застраховали един автомобил като
посочат за негова стойност сума значително, над действителната му, приема, че
реалната пазарна стойност точно на този автомобил е посочена от вещото лице
инж. В. П. и тя е в размер на 2500 лв.
Ищцата е направила искане за поставяне в
неив дял на недвижимия имот. Същата е декларирала, че не притежава друг
недвижим имот, а видно от решението на съда по бракоразводния процес е, че
родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете са
предоставени за упражняване на ищцата.
При това положение, съдът приема, че същата отговаря на законовите
изисквания и следва в неин дял да се постави недвижимия имот, допуснат до
делба, а тя да заплати на ответника за уравнение на дяловете сума съответстваща
на ½ от възприетата от съда реална пазарна стойност на имота, а именно
сумата от 16863,50 лв.
Следва да бъде поставен в дял на
ответника лекия автомобил, като съответно за уравнение на дяловете, същия
следва да заплати на ищцата сума съответствата на ½ от възприетата от
съда реална пазарна стойност на автомобила, а именно сумата от 1250 лв. Тъй
като и двамата съделители си дължат суми за уравнение на дяловете съответно
върху стойността на имота и на автомобила, то следва да бъде приспадната
по-малката сума от по-голямата и следва да бъде осъдена ищцата да заплати
сумата от 15613,50 лв. /получена като разлика между дължимите от нея 16863,50
лв. на ответника и дължимите й се на нея от ответника 1250 лв./.
При този изход на делото следва да бъдат
осъдени страните да заплатят д.т. – 4 % върху стойността на дяловете си, а
именно всеки един от тях да заплати д.т. в размер на 724,54 лв.
На страните не следва да бъдат присъждани
разноски. Всяка от тях е поела собствените си разноски, за защита на
собствената си теза, като съответно всяка една от страните е заплатила суми по
за един адвокат и е поела разноски по назначените експертизи.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
В
ДЯЛ на Н.М. с ЕГН ********** *** се поставя и тя получава:
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в
строителните граници на ***, с площ от 680 кв.м., ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда, трайни насаждения и
други подобрения, който съгласно плана на * е с номер * при граници и съседи: *
на стойност 33727 лв.
В
ДЯЛ на А.П. с ЕГН ********** ***
се поставя и той получава:
ЛЕК
АВТОМОБИЛ АУДИ *, с
рег. № *, с рама № * и двигател № * на
стойност 2500 лв.
ЗА
УРАВНЕНИЕ на дяловете
ОСЪЖДА Н.М. със сочена по-горе
самоличност да заплати на А.П. със
сочена по-горе самоличност сумата от 15613,50 лв.
ОСЪЖДА Н.М. със сочена по-горе самоличност да
заплати д.т. в размер на 724,54 лв.
ОСЪЖДА А.П. със сочена по-горе самоличност да
заплати д.т. в размер на 724,54 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване копие от решението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: