РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.02._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _девети януари_ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_943_ по описа  за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

          В исковата молба се твърди, че по силата на отстъпено право на строеж върху общинска земя № 181 от 31.03.2005 г. Община Белене е учредила за срок от 2 години на К.П. право на строеж върху поземлен имот УПИ *, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор  *, актуван с Акт за частна общинска собственост № *. Твърди се, че срокът на договор № 181 изтича на 31.03.2007 г., като на 12.03.2007 г. е сключен договор за покупко-продажба на правото на строеж, по силата на който К.П., която вече е управител на ответното дружеството прехвърля правото на строеж, което е придобила като физическо лице на дружеството си. Твърди се, че ответника от своя страна съзнавайки, че правото му на строеж изтича подава молба на 26.03.2007 г., с която иска да му бъде удължен срока на правото на строеж с още две години, по която молба  Общински съвет Белене се произнася след изтичане срока за реализиране на правото на строеж и отказва да продължи срока. Твърди се, че на 08.06.2010 г. ответникът е направил искане до главен архитект на Община Белене да издаде виза за проектиране, по което искане е направен отказ и който отказ е обжалван пред АС гр. Плевен.

          Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено че към датата на отказа  на гл.архитект на Община Белене – 16.06.2010 г. за издаване на виза за проектиране  ответникът не е носител на правото на строеж, отстъпено с договор 181 от 31.03.2005 г.  на К.П. и придобито от „Б.” ЕООД, с договор за покупко-продажба с нотариален акт № *.

          Ответникът в представения отговор на исковата молба изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли. Твърди, че са налице обективни пречки за започване на строителството и давността не е започвала да тече. Твърди, че още към момента на сключване на договора за учредяване на правото на строеж между Община Белене и първоначалния суперфициар К.П. същото не е съобразено с действащия регулационен план, че едва през 2010 г. е изготвена геодезическа снимка на поземленеия имот, върху който е учредено процесното право на строеж и от същата е видно, че съседната сграда от съседния имот навлиза най-малко с половината от силуета си в имота с процесното право на строеж.  Твърди, че съществуват и други обективни пречки, които препятстват реализирането на правото на строеж, както и, че ако съдът не приеме, че давностен срок не е започнал да тече, то давността е прекъсната  от 13.04.2007 г.  – датата на която е подадено искане пред административния орган и е отказано издаване на виза проектиране, която е от съществено значение за започване на строителството, тъй като изработването на инвестиционни проекти трябва да бъде съобразено именно с извадката от действащия подробен устройствен план.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

          Безспорно установено по делото е, че с договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя № 181/31.03.2005 г.  Община Белене е отстъпила правото на строеж на К.П. за търговски обект на два и три етажа „за хотел” /до сградата на *, с обща ЗП 277 кв.м. в гр. Белене *. По силата на същия договор суперфициарът се е задължил да изгради търговския обект съгласно одобрен архитектурен проект за срок от две години от сключване на договора.

          Между страните не се спори и относно обстоятелството, че с нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на 12.03.2007 г. К.П. е продала на „Б.” ЕООД отстъпеното й право на строеж за търговски обект на два и три етажа „за хотел”.

          Спорен между страните е въпроса дали към  датата на отказа  на гл.архитект на Община Белене – 16.06.2010 г. за издаване на виза за проектиране  ответникът е носител на правото на строеж.

          Ищцовата страна твърди, че правото на строеж се е погасило с изтичане на срока по договора, което твърдение в последствие е изменено и се твърди, че правото на строеж се е погасило с изтичане на давността, предвидена в чл. 67 от ЗС.

          Основно възражение на ответника е, че правото на строеж не е погасено по давност, тъй като той не започва да тече от датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а от момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. Твърди се, че именно ищцовата страна е тази, която не е дала възможност строителството да стане обективно възможно.

          Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. За да се прецени дали възражението е основателно е необходимо да се изследва от кога започва да тече погасителната давност и до кога е текла.  Относно началото на давностия срок по чл. 67 ал.1 от ЗС в съдебната практика е утвърдено становището, че това не е датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. В случая от заключението на назначените единична и тройна инженерно-техническа експертизи се установява, че за ответника практически не е било възможно започване реализирането на строителството, тъй като е следвало да се направи поправка на кадастралната карта за процесния поземлен имот, за който е отстъпено правото на строеж, като е било необходимо ново измерване, защото отразеното в кадастралната карта не отговаря на действителното положение, което е следвало да се изясни преди започване на строежа. От заключението на вещото лице инж. К.А. и от заключението на тройната експертиза се установява, че на място „няма отложени осови точки, не е открита северната улица и от там не е материализирана северната граница, даже и западната”, като това не е отразено и в кадастралната карта, а е трябвало да бъде пренесено от одобрените и действащи в момента ПУП, което е трябвало да се стори от собственика на имота – Община Белене. От заключението и на двете експертизи се установява,  че реално  реализирането на правото на строеж не е можело да бъде осъществено,  тъй като според застроителния план  предвиденото застрояване „ляга върху грешно отразената северна граница на имота”. Установява се, че сградата от съседния имот е заела част от площта, върху който е било отстъпено правото на строеж и върху която е следвало да се построи, което от своя страна практически не позволява реализирането на строежа, че е трябвало да се поправи визата. Този въпрос е следвало да се реши от собственика на имота, от главния архитект на общината и да се извърши промяна на застроителния план.  Като не е изпълнила това си задължение   Община Белене, като собственик на имота, върху който е отстъпено правото на строеж, реално не е сторила необходимото за даване фактическа възможност за реализиране на отстъпеното право на строеж, поради което не може да тече давностен срок.

          При това положение, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

          При този изход на делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 2118,05 лв.

          Водим от горното, съдът

                                                Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Белене, обл. Плевен, представлявана от П.И. ***, с ЕИК 000413579 против „Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Л. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че към 16.06.2010 г. „Б.” ЕООД не е носител на правото на строеж, отстъпено с договор 181 от 31.03.2005 г.  на К.П. и придобито от „Б.” ЕООД, с договор за покупко-продажба с нотариален акт № *  като неоснователен.

          ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛЕНЕ със сочени по-горе данни да заплати на „Б.” ЕООД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в размер на 2118,05 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: