гр. ЛЕВСКИ, _09.02._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _девети януари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _943_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че по силата на отстъпено право на строеж върху
общинска земя № 181 от 31.03.2005 г. Община Белене е учредила за срок от 2
години на К.П. право на строеж върху поземлен имот УПИ *, понастоящем
представляващ поземлен имот с идентификатор *, актуван с Акт за частна общинска
собственост № *. Твърди се, че срокът на договор № 181 изтича на 31.03.2007 г.,
като на 12.03.2007 г. е сключен договор за покупко-продажба на правото на
строеж, по силата на който К.П., която вече е управител на ответното
дружеството прехвърля правото на строеж, което е придобила като физическо лице
на дружеството си. Твърди се, че ответника от своя страна съзнавайки, че правото
му на строеж изтича подава молба на 26.03.2007 г., с която иска да му бъде
удължен срока на правото на строеж с още две години, по която молба Общински съвет Белене се произнася след
изтичане срока за реализиране на правото на строеж и отказва да продължи срока.
Твърди се, че на 08.06.2010 г. ответникът е направил искане до главен архитект
на Община Белене да издаде виза за проектиране, по което искане е направен
отказ и който отказ е обжалван пред АС гр. Плевен.
Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено че към датата на
отказа на гл.архитект на Община Белене –
16.06.2010 г. за издаване на виза за проектиране ответникът не е носител на правото на строеж,
отстъпено с договор 181 от 31.03.2005 г. на К.П. и придобито от „Б.” ЕООД, с договор за
покупко-продажба с нотариален акт № *.
Ответникът
в представения отговор на исковата молба изразява становище, че предявеният иск
е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли. Твърди, че са налице
обективни пречки за започване на строителството и давността не е започвала да
тече. Твърди, че още към момента на сключване на договора за учредяване на
правото на строеж между Община Белене и първоначалния суперфициар К.П. същото
не е съобразено с действащия регулационен план, че едва през
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Безспорно
установено по делото е, че с договор за отстъпено право на строеж върху
общинска земя № 181/31.03.2005 г. Община
Белене е отстъпила правото на строеж на К.П. за търговски обект на два и три
етажа „за хотел” /до сградата на *, с обща ЗП 277 кв.м. в гр. Белене *. По
силата на същия договор суперфициарът се е задължил да изгради търговския обект
съгласно одобрен архитектурен проект за срок от две години от сключване на
договора.
Между
страните не се спори и относно обстоятелството, че с нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж на 12.03.2007 г. К.П. е продала на „Б.”
ЕООД отстъпеното й право на строеж за търговски обект на два и три етажа „за
хотел”.
Спорен
между страните е въпроса дали към датата
на отказа на гл.архитект на Община
Белене – 16.06.2010 г. за издаване на виза за проектиране ответникът е носител на правото на строеж.
Ищцовата
страна твърди, че правото на строеж се е погасило с изтичане на срока по
договора, което твърдение в последствие е изменено и се твърди, че правото на
строеж се е погасило с изтичане на давността, предвидена в чл. 67 от ЗС.
Основно
възражение на ответника е, че правото на строеж не е погасено по давност, тъй
като той не започва да тече от датата на придобиване на ограниченото вещно
право на строеж, а от момента, в който реализирането на строителството стане
обективно възможно. Твърди се, че именно ищцовата страна е тази, която не е
дала възможност строителството да стане обективно възможно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на пет години. За да се прецени дали възражението е основателно е
необходимо да се изследва от кога започва да тече погасителната давност и до
кога е текла. Относно началото на
давностия срок по чл. 67 ал.1 от ЗС в съдебната практика е утвърдено
становището, че това не е датата на придобиване на ограниченото вещно право на
строеж, а момента, в който реализирането на строителството стане обективно
възможно. В случая от заключението на назначените единична и тройна
инженерно-техническа експертизи се установява, че за ответника практически не е
било възможно започване реализирането на строителството, тъй като е следвало да
се направи поправка на кадастралната карта за процесния поземлен имот, за който
е отстъпено правото на строеж, като е било необходимо ново измерване, защото
отразеното в кадастралната карта не отговаря на действителното положение, което
е следвало да се изясни преди започване на строежа. От заключението на вещото
лице инж. К.А. и от заключението на тройната експертиза се установява, че на
място „няма отложени осови точки, не е открита северната улица и от там не е
материализирана северната граница, даже и западната”, като това не е отразено и
в кадастралната карта, а е трябвало да бъде пренесено от одобрените и действащи
в момента ПУП, което е трябвало да се стори от собственика на имота – Община
Белене. От заключението и на двете експертизи се установява, че реално
реализирането на правото на строеж не е можело да бъде осъществено, тъй като според застроителния план предвиденото застрояване „ляга върху грешно
отразената северна граница на имота”. Установява се, че сградата от съседния
имот е заела част от площта, върху който е било отстъпено правото на строеж и
върху която е следвало да се построи, което от своя страна практически не
позволява реализирането на строежа, че е трябвало да се поправи визата. Този
въпрос е следвало да се реши от собственика на имота, от главния архитект на
общината и да се извърши промяна на застроителния план. Като не е изпълнила това си задължение Община Белене, като собственик на имота,
върху който е отстъпено правото на строеж, реално не е сторила необходимото за
даване фактическа възможност за реализиране на отстъпеното право на строеж,
поради което не може да тече давностен срок.
При
това положение, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника
направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а
именно сумата от 2118,05 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Белене,
обл. Плевен, представлявана от П.И. ***, с ЕИК 000413579 против „Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.Л. иск с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че към
16.06.2010 г. „Б.” ЕООД не е носител на правото на строеж, отстъпено с договор
181 от 31.03.2005 г. на К.П. и придобито
от „Б.” ЕООД, с договор за покупко-продажба с нотариален акт № * като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛЕНЕ със сочени по-горе
данни да заплати на „Б.” ЕООД със
сочени по-горе данни направените
деловодни разноски в размер на 2118,05 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: