РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _11.11._ 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври 2011 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _439_ по описа на съда за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени от ищеца са искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника на ищеца на договорени суми по договор за комплексни производствени услуги и по договор за наем на земеделска земя и по чл. 86 от ЗЗД за претендираните лихви.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за засяване на част от собствените ниви на ищеца с пшеница и ечемик, за което е заплатил такса за обработката, съгласно определената от УС. Твърди се, че след приключване на жътвата на ечемика и пшеницата е получил около 350 кг. пшеница за собствени нужди и му е била изплатена авансово определена от кооперацията парична сума за продадено ечемично зърно.

Твърди, че през есента, след окончателното уточняване на добивите от посочените култури, от счетоводството на кооперацията е изготвена ведомост, в която са вписани имената на кооператорите, на които следвало да се изплатят суми за неполучени количества, продадено от кооперацията.

Твърди, че по сведение на Председателя на кооперацията Й.Х. в посочената ведомост е включен и ищецът да получи паричната сума за повече от 1 тон пшенично зърно, като точното количество зърно и сумата били отразени във ведомостта.

Твърди, че в продължение на повече от 10 години на многократните му устни и писмени молби да му се изплати дължимата парична сума, отразена във ведомостта и му се предаде препис от същата, му било отказано.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да му заплати сумата от 540 лв., определена във ведомостта сума и законната лихва за времето от изготвяне на ведомостта до подаване на исковата молба, както и да му се заплатят направените съдебни разходи.

Производството по делото е било оставено без движение и е било указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни с допълнителна молба от какво произтича претендираната сума от 540 лв., да уточни какъв е размерът на сумата, която се твърди, че е определена във ведомостта, която не е конкретизирана в подадената искова молба, какъв е периодът , за който се претендира лихва, както и какъв е размерът на претендираната лихва; да внесе дължимата държавна такса.

В дадения от съда срок ищецът е представил молба, наименована „уточняваща молба”, с която е заявил, че претендираната сума от 540 лв. произтича от неполучено и неизплатено около 1500 кг. пшеничено зърно, като цената на пшеницата се търгувала по 350 – 400 лв. на тон, което установил от направена справка в кооперацията. При цена 360 лв. за тон, посоченото количество – 1500 кг. струвало 540 лв. Сочи, че след като му се предаде копие от посочената в исковата молба ведомост, ще посочи точното количество зърно и сумата1, вписана във ведомостта.

Уточнява, че периодът за който се претендира лихвата е посочен в исковата молба и в експертната банкова справка, приложена към исковата молба – от 01.10.1996г. до 31.05.2011г. и е в размер на 1719.51 лв.

В представения отговор на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове и е изразила становище, че предявените от П. искове са неоснователни. Твърди се, че кооперацията не дължи заплащане на търсената сума за продадена пшеница от лично ползване, нито претендираната лихва за забавено плащане. Сочи се, че не е ясно как ищецът е определил периода на забава, след като в обстоятелствената част на иска не е уточнено кога е трябвало да се заплатят претендираните суми, за да се твърди откога е в забава.

Отделно от това твърдят, че не дължат и не са дължали суми на ищеца на посоченото от него основание. Алтернативно поддържат становището, че правото на ищеца да търси сумите: главница и лихва са погасени по давност и че същият не е предприемал действия по прекъсване на давността.

Твърдят, че не са в състояние да представят исканите с исковата молба писмени документи по причини, че за периода 1994/1995г. и 1995/1996г. кооперацията не е сключвала договори за наем на земеделска земя и за комплексни производствени услуги. Ведомостта, по която ищецът твърдял, че не е изплатено пшеничното зърно на кооператорите след продажбата на пшеницата не са се намирали в кооперацията. Сочат, че съгласно Закона за архивите подобни документи се съхранявали максимум 5 години, които са изтекли и вероятно ако е имало такива документи, същите са унищожени.

Молят съда да отхвърли предявените искове и да им присъда и направените пред Районен съд разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

В съдебно заседание ответникът заявява, че в кооперацията не са в състояние да намерят документи, че през първата година когато кооперацията е започнала своята дейност, пшеница останала от лично ползване е била продадена от предшественика му. Твърди, че колегата му – председател на кооперацията към онзи момент е бил измамен, като са изплащани дължими суми, но не на всички кооператори.

Заявява, че през 1996г. не са били сключвани договори с кооператорите, като през 2000г. е започнало сключването на договори с член – кооператорите. Категоричен е, че в кооперацията не са открити списъци за изплатеното количество лично ползване на кооператорите, че на същия му е известно, че в кооперацията е имало хора, които не са си получили парите, но не е в състояние да уточни кои са.

В исковата молба ищецът твърди, че през стопанската 1995/1996г. сключил договор със ЗК „Н.” за засяване на част от собствената му земя с пшеница и ечемик.

На същия е указано, че следва да докаже твърденията в исковата молба и допълнителната такава.

Ищецът не представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В депозираните в РС – Левски молби ищецът е приложил две писмени молби, адресирани до кооперация ЗК „Н.” като съдът счита, че същите са неотносими към предмета на спора. Първата молба е за сключен с ответника договор през 2000г., а втората – за такъв сключен с кооперацията през 2007г.

Претенцията на ищеца е за неизплатено 1500 кг. пшеничено зърно на стойност 540 лв. С.П. не представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че е сключил договор с кооперацията за стопанската 1995/1996г. Становището на ответника е, че за този период не са сключвани договори.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице твърдяното в исковата молба вземане на ищеца от кооперацията за 1995/1996 г.

Искът за лихви е акцесорен и същият следва съдбата на главния иск. Тъй като главният иск се явява неоснователен, съдът приема, че акцесорният иск за лихва за сумата 1719.51 за периода от 01.10.1996 г. – до 31.05.2011 г. съгласно исковата претенция на ищеца е също неоснователен.

Предвид изложеното и всички събраните по делото доказателства, съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П. ***, ЕГН ********** против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „Н.” *, представлявана от председателя М.Д., с ЕГН ********** искове: за заплащане на сумата от 540 лв. стойност на 1500 кг. пшеница, оставени за продажба от П. на ЗК „Н.” през стопанската 1995/1996 г., както и за лихва в/у главницата от 540 лв. в размер на 1719.51 за периода от 01.10.1996 г. – до 31.05.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: