РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _19.12._ 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи ноември_ 2011 г. в състав:

                          Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_599_ по описа  за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

          В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е изработило за ответника машинни части, които са доставени на ответника. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да заплати изработените му и доставени машинни части, въпреки извършеноторазсрочване на дължимите плащания. В резултат на неизплатените задължения от ответника към ищеца, се твърди, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, но ответникът е направил възражение в дадения му срок. Предвид направеното възражение, ищцовата страна е предявила настоящия иск, като моли съда да признае за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответника за главницата от 22369,20 лв., представляваща дължими суми по договор за изработка на машинни части по конкретно посочени фактури, както и за сумата от 575,87 лв, представляваща лихва за забава, считано от датата на падежите на всяка една от посочените фактури, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира се и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.

          Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който оспорва размера на главницата и претендираната лихва.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представеното по делото писмо – заявка от 08.02.2011 г. /приложено на л. 9/, е че ответникът е поискал от ищеца да му бъдат изработени възли за ГТЛ по оферта 1 комплект.

          Представена е покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответника от 26.04.2011 г., с която ответникът е уведомен, че за изработването и предаването на поръчаните за изработка части подробно описани в посочени 3 броя данъчни фактури дължи общо сума в размер на 26 414 лв., която следвада заплати в 7 дн. Срок от получаване на поканата. /Поканата е приложена на л. 19-20 от делото/.

          С писмо /приложено на л. 23 от делото/ ответникът е изпратил до ищеца спогодба от 5.V.2011 г., с предложение същата да бъде подписана и да бъде върнат 1 екземпляр.

          Подписаната от двете страни спогодба е приложена на л. 21-22 от делото и видно от същата е, че ответника е признал задължението си към ищеца, възлизащо общо в размер на 26416 лв. – главница, по подробно описани фактури, които съвпадат с описаните фактури от ищеца в поканата за доброволно изпълнение. Със същата спогодба ответникът по настоящото дело, в качеството му на длъжник се е задължил да платил дължимите суми в срок до 20.VІ.2011 г.

          Предвид посочените по-горе писмени доказателства, съдът приема, че по делото е установено по един беспорен и категоричен начин, че между страните през месец февруари 2011 г. е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да изработи на ответника конкретно договорени машинни елементи, съгласно поръчката на ответника, а той е следвало да заплати цената на изработените му машинни елементи.

          От представената и цитирана по-горе спогодба сеустановява, че  ищецът е изпълнил задължението си да изработи и предаде на ответника договорените машинни елементи, които са получени от ответника, а той от своя страна е признал, че за изработката дължи сумата от 26416 лв.

          Тъй като съгласно твърдението на страните е извършено частично плащане, по искане на страните е назначена съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ответника дължи на ищеца сумата от 22369,20 лв. по цитираните в исковата молба фактури, както и че размера на лихвата върху главницата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 575,87 лв.

          Предвид изложеното, съдът приема за установено вземането на ищеца по отношение на ответника така, както е предявено.

          При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които по настоящото дело са в размер на 1667,80 лв., от които 458,90 лв. внесени като д.т.при завеждане на настоящото дело, 908,90 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. внесени като възнаграждение, пътни и дневни разноски на вещото лице по назначената експертиза.

          На основание изложеното, съдът

                                                Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вземането на „З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.С. – изпълнителен директор и от К.Д. – член на Съвета на директорите, по отношение на „С.” ДЗЗД със седалище и адрес на управление: ***, представляван от А.К. с ЕГН ********** за сумата от 22369,20 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за изработка, представляваща неизплатена част от дължими суми по фактура № 0005000487/14.02.2011 г., фактура №0005000517/11.03.2011 г., фактура № 0005900188/31.03.2011 г. и  фактура № 0005000598/22.06.2011 г.; за сумата от 575,87 лв., представляваща лихва до датата на подаване на заявлението в РС Левски за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2011 г.; за законната лихва върху главницата от 22 369,20 лв., считано от датата на подаване на заявлението в РС Левски – 30.06.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, както и за направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 513/2011 г. общо в размер на 1138,90 лв.

          ОСЪЖДА „С.” ДЗЗД със седалище и адрес на управление: ***, представляван от А.К. с ЕГН ********** да заплати на „З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.С. – изпълнителен директор и от К.Д. – член на Съвета на директорите, направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1667,80 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: