РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _24.06. 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и пети май_ 2011 г. в състав:

 

                         Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                  Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_907_ по описа  за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД във връзка с  чл. 51 от ЗА.

          І. В исковата молба и уточнението на същата се твърди, че ищцовата кооперация е сключила с адвокат Б.П. договор за правна защита и съдействие на 20.08.2007 г., с който той е поел задължение да образува и води гражданско дело против Н.И., който не е изпълнил задълженията си по сключен договор за кредит с кооперацията № 534/19.09.2001 г. за сумата 3000 лв. Твърди се, че на адв. П. е заплатено възнаграждение в размер на 270 лв., че е внесена д.т. в размер на 158 лв. върху претендирания материален интерес и са му предадени необходимите за делото документи. Твърди се, че към датата на сключване на договора – 20.08.2007 г. Н.И. е имал сключен договор за кредит с кооперацията с № 534/19.09.2001 г. за сумата 3000 лв., усвоени на 20.09.2001 г., с падеж на 20.09.2002 г., че към 20.08.2007 г. остатъкът от главницата по договора за кредит е в размер на 1720 лв., наказателната лихва върху просрочената главница е в размер на 2225 лв. за периода 20.09.2002 г. до 20.08.2007 г., законната лихва върху остатъка от главницата 1720 лв. след прехвърлянето й в съдебни за периода от 20.08.2007 г. до 31.12.2009 г. е в размер на 573,98 лв. Твърди се, че поетото задължение от адв. П. по договора за правна помощ не е изпълнено, че от направена справка в Плевенски районен съд не е установено да има образувано дело срещу това лице. Твърди се, че в резултат на неизпълнение на поетите по договора задължения на кооперацията е причинена пряка имотна вреда в размер на 2148 лв., включваща част от неизплатената главница по договора – 1720 лв., адвокатски хонорар – 270 лв. и държавна такса – 158 лв., че размера на пропуснатата полза е в размер на 2798,98 лв. от които 2225 лв. наказателна лихва върху просрочена главница и законна лихва върху просрочената главница в размер на 573,98 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените по-горе суми представляващи причинените на кооперацията вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поетото задължение от същия.

          ІІ. Твърди се, че с ответника – адв. П. е сключен договор за правна защита и съдействие  от 06.07.2005 г., който е поел задължение да предяви иск пред Никополски районен съд против П.Б. за неизпълнение на задълженията на последната по договор за кредит с кооперацията от 07.09.2000 г. за сумата 3000 лв., че адвокатския хонорар на адв. П. е бил в размер на 340 лв., който му е изплатен, че е внесена и държавна такса вразмер на 207,58 лв., върху претендирания материален интерес и са му предадени необходимите за делото документи. Твърди се, че датата на сключване на договора за правна помощ – 06.07.2005 г. П.Б. е иала договор за кредит с кооперацията № 417/07.09.2000 г. за сумата 3000 лв., с падеж 20.09.2001 г., че към 06.07.2005 г. остатъкът от главницата по договора за кредит е в размер на 2585 лв., наказателната лихва върху просрочената главница е в размер на 898,44 лв. за периода от 20.09.2001 г. до 06.07.2005 г., законната лихва върху остатъка от главницата 2585 лв. след прехвърлянето й в съдебни за периода от 06.07.2005 г. до 31.12.2009 г. е в размер на 106,71 лв., че след направена справка в РС Никопол е установено, че такъв иск не е предявяван, в резултат на което на кооперацията е причинена пряка имотна вреда в резултат на 3132,58 лв., включваща неизплатена по договора главница 2585 лв., адвокатски хонорар  в размер на 340 лв. и държавна такса в размер на 207,58 лв., а пропуснатата полза за кооперацията е в размер на 1005,15 лв. включваща наказателна лихва върху просрочена главница 898,44 лв. и законна лихва в ръзмер на 106,71 лв. след отнасянето й в съдебни вземания за периода 06.07.2005 г. до датата на предявяване на исковата молба, поради погасяване на задължението по давност. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените по-горе суми представляващи причинените на кооперацията вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поетото задължение от същия.

          ІІІ. Твърди се, че с ответника по делото е сключен договор за правна защита и съдействие от 06.07.2005 г., по силата на който адвокат Б. П. е приел да подаде молба пред Плевенски районен съд на основание чл. 237 от ГПК против П.Д. за неизпълнена част от договор за кредит № 210/20.01.1999 г. и анекс към него, че на адв. П. е заплатено възнаграждение в размер на 30 лв., внесена е д.т. в размер на 15 лв. и са му предадени необходимите за водене на делото документи. Твърди се, че към момента на сключавне на договора – 06.07.2005 г. П.Д. е имал договор за кредит с кооперацията № 210/20.01.1999 г.  за сумата 8000 лв., усвоени на 01.03.1999 г. с падеж 20.06.2000 г., че към 06.07.2005 г. остатъкът от главницата по договора за кредит е в размер на 210 лв., наказателната лихва върху просрочената главница е в размер на 235,67 лв. за периода 20.06.2000 г. до 06.07.2005 г. законната лихва върху остатъка от главницата след прехвърлянето й в съдебни за периода 06.07.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 115 лв., че са направени справки и е установено, че такава молба не е завеждана в Плевенски районен съд, поради което е причинена пряка имотна вреда на кооперацията в размер на 255 лв., включваща неизплътена по договора главница – 210 лв., адвокатски хонорар в размер на 30 лв. и д.т. в размер на 15 лв. и пропуснати ползи в размер на 340,67 лв., включваща наказателна лихва върху просрочена главница 235,67 лв. и законна лихва в размер на 115 лв. след отнасянето й в съдебни вземания за периода 06.07.2005 г. до датата на предявяване на исковата молба поради погасяване на задължението по давност. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените по-горе суми представляващи причинените на кооперацията вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поетото задължение от същия.

          ІV. Твърди се, че с адвокат Б. П.  е сключен договор за правна защита и съдействие от 06.07.2005 г., по силата на който тй е поел задължение да заведе иск пред Плевенски районен съд против Д.Й. за неизпълнение задълженията на същата, произтичащи от договор за кредит № 34 от 24.01.2000 г. с поръчител Ю.Г., за което му е изплатена сумата 4000 лв. адвокатски хонорар, твърди се, че е внесена д.т. в размер на 264,76 лв. и са му предадени необходимите за водене на делото документи, че е образувано гр.д. 1934/2005 г. по описа на ПлРС, че към датата на сключване на договора – 06.07.2005 г. Д.Й. е имала договор за кредит с кооперацията № 34 от 24.01.2000 г. за сумата 3000 лв., с падеж на 20.01.2002 г., че към същата дата главницата по договора е била в размер на 3000 лв., че наказателната лихва върху просрочената главница е в размер на 3594,07 лв. за периода 20.02.2001 г. до 06.07.2005 г., че законната лихва върху остатъка от главницата след прехвърлянето й в съдебни за периода 06.07.2005 г. до 31.12.2009 г. е в размер на 1648 лв. Твърди се, че на първото насрочено по делото заседание адв. П. не се е явил, че производството по делото е било спряно, поради смърт на ответницата и е даден 6 месечен срок за представяне доказателства за правоприемниците на страната, с оглед конституирането им процеса, ч с определение от 31.10.2007 г. по същото дело производството е прекратено частично спрямо починалата и е останало висящо по отношение на поръчителката, като е указано в срок да бъде посочен постоянен и настоящ адрес за призоваването й, че това задължение не е изпълнено и производството по делото е прекратено с определение от 05.02.2008 г. Твърди се също така, че всички съобщения са получени от адв. П., който не е предприел необходимите действия за продължаване на делото, в резултат на което на кооперацията е причинена имотна вреда в размер на 3664,76 лв. и пропусната полза в размер на 5242,50 лв. включваща наказателна лихва върху просрочена главница и законна лихва в ръзмер на 1648,53 лв. след отнасянето й в съдебни вземания за периода 06.07.2005 г. до датата на предявяване на исковата молба, поради погасяване задължението по давност. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените по-горе суми представляващи причинените на кооперацията вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поетото задължение от същия.

          V. Твърди се, че с адв. П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който той е предявил иск пред Плевенски районен съд против П.Н. и П.П. за сумата 3000 лв. главница и мораторна лихва в размер на 3171,35 лв., като е образувано гр.д. 1936/2005 г., че съдът е постановил определение за уточняване периода на претендираната лихва, което не е сторено в дадения от съда срок, поради което производството в тази му част е прекратено. Твърди се, че в резултат на бездействието на адв. П. на кооперацията е причинена вреда като пропусната полза в размер на 2028,31 лв. – представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 20.12.2001 г. датата на падежа на задължението по кредита до 05.07.2005 г. когато е отнесено в съдебни вземания, поради погасяване по давност. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочената по-горе сума представляваща причинените на кооперацията вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поетото задължение от същия.

          VІ. Твърди се, че въз основа на издаден в полза на кооперацията изпълнителен лист по ч.гр.д. 1674/2003 г. на ПлРС е образувано изп.д. 246/2007 г. на ЧСИ Н.В., че длъжниците Ц.К. и Г.К. след получаване на призовката за доброволно изпълнение и в срок са направили възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност по отношение на лихвата върху сумата. Твърди се, че е образувано гр.д. 3308/2007 г. на ПлРС на основание чл. 250 ал.2 от ГПК и с определение ПлОС е спрял изпълнението по изп.д., като в мотивите си е дал указания, че производството е следвало да се движи по чл. 252 от ГПК /отм/, където със съответните доказателства би могло да се установи, каква част от задължението е погасена по давност и каква част е дължима. Твърди се, че това не е сторено от адв. П., вследствие на което издаденият изпълнителен лист е обезсилен, поради което в резултат на бездействието на адв. П. за кооперацията е налице пропусната полза в размер на 592,60 лв. представляваща наказателна лихва върху просрочена главница от 2567 лв. за периода 20.04.2003 г. – датата на падежа на задължението по кредита до 08.07.2003 г., когато задължението е отнесено в сметка съдебни вземания, поради неизпълнение на задълженията по договора и погасяване по давност. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочената по-горе сума представляваща причинените на кооперацията вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поетото задължение от същия.

          Ответникът Б.П. изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли. Твърди, че неизплатените по договорите главници по всички искове са погасени изцяло по давност, че по отношение на частта на исковете за пропуснати ползи, счита, че същите са изцяло неоснователни и недоказани, че дори да се предположи, че е щяло да се постановят осъдителни решения, то няма как да се установи, дали съответно осъдените лица са щели да издължат тези суми.

          Третото лице помагач – ДЗИ – общо застраховане е изразило становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли.

          Третото лице помагач ЗАД „Виктория” е изразило становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          По първият от обективно комулативно съединените искове:

          Видно от представения към делото /л. 18 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/ договор за правна защита и съдействие е, че между ищцовата кооперация и ответника адв. Б.П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. се е задължил да заведе ч.гр.д. срещу Н.И.. Договора е сключен на 20.08.2007 г. и в същия е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 270 лв., което е заплатено „в брой”.

          Предвид цитираното по-горе писмено доказателство, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка по силата на сключен договор за поръчка – именно с договора за правна защита и съдействие, с който ответникът П. е поел задължението да осъществи представителството на ищеца по дело срещу Н.И.. С договора за поръчка ответникът П. се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от последния действия, а именно да образува производството срещу Н.И. чрез изготвяне и внасяне в съда на искова молба и да го защитава и да му съдейства пред съда.

Представена е  и квитанция за внесена д.т. по сметка на РС Плевен за издаване на изпълнителен лист срещу Н.И.. Представен е и договор № 534/19.09.2001 г. /л. 16-17 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/, видно от който е, че ищцовата кооперация е предоставила на Н.И. кредит, като срока на погасяване на кредита е 20.09.2002 г. При това положение, съдът приема, че договора за правна помощ с ответника е сключен един месец преди изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за главница и почти две години след изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за лихви по този договор за кредит.

          По делото не са представени каквито и да било доказателства от които да се установи адв. П. да е завел дело срещу Н.И. от името на ищеца.  При това положение съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна помощ от страна на Б.П..

          Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 от ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Вредите са преки, доколкото същите са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

          Претендираните обаче от ищеца вреди в размер на сумата, която същия би получил при уважаване на претенцията му за присъждане на главници и лихви, съответния размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение не са  преки вреди, тъй като същите не са в причинна връзка с неизпълнение на договора за правна защита и съдействие /договора за поръчка/. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът е поел задължението за правна защита и съдействие, а не за определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело.

          Ето защо, съдът приема, че не е налице пряка и непосредствена вреда, произтичаща от противоправното поведение на ответника при неизпълнение на задълженията му по договора за правна защита и съдействие. Предявените искове за присъждането на обезщетения за такива вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          По вторият от обективно комулативно съединените искове:

          Видно от представения към делото /л. 9 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/ договор за правна защита и съдействие е, че между ищцовата кооперация и ответника адв. Б.П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. се е задължил да заведе ч.гр.д. срещу П.Б.. Договора е сключен на 06.07.2005 г. и в същия е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 340 лв., няма данни дали същото е  заплатено.

          Предвид цитираното по-горе писмено доказателство, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка по силата на сключен договор за поръчка – именно с договора за правна защита и съдействие, с който ответникът П. е поел задължението да осъществи представителството на ищеца по дело срещу П.Б.. С договора за поръчка ответникът П. се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от последния действия, а именно да образува производството срещу П.Б., чрез изготвяне и внасяне в съда на искова молба и да го защитава и да му съдейства пред съда.

Представен е и договор № 417/07.09.2000 г. /л. 5-6 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/, видно от който е, че ищцовата кооперация е предоставила на П.Б. кредит, като срока на погасяване на кредита е 20.09.2001 г. При това положение, съдът приема, че договора за правна помощ с ответника е сключен два месеца преди изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за главница и почти две години след изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за лихви по този договор за кредит.

          По делото е представено удостоверение  /л. 8 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/ от което е видно, че в РС Никопол не е образувано гражданско дело срещу П.Б. и ищец К „ВЗКАЧС-М.” * през периода 2006 - 2009 г. При това положение съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна помощ от страна на Б.П..

          Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 от ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Вредите са преки, доколкото същите са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

          Претендираните обаче от ищеца вреди в размер на сумата, която същия би получил при уважаване на претенцията му за присъждане на главници и лихви, съответния размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение не са  преки вреди, тъй като същите не са в причинна връзка с неизпълнение на договора за правна защита и съдействие /договора за поръчка/. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът е поел задължението за правна защита и съдействие, а не за определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело.

          Ето защо, съдът приема, че не е налице пряка и непосредствена вреда, произтичаща от противоправното поведение на ответника при неизпълнение на задълженията му по договора за правна защита и съдействие. Предявените искове за присъждането на обезщетения за такива вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          По третият от обективно комулативно съединените искове:

          Видно от представения към делото /л. 14 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/ договор за правна защита и съдействие е, че между ищцовата кооперация и ответника адв. Б.П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. се е задължил да заведе гр.д. срещу П.Д.. Договора е сключен на 06.07.2005 г. и в същия е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 30 лв., в договора не е отразено, дали договореното възнаграждение е заплатено.

          Предвид цитираното по-горе писмено доказателство, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка по силата на сключен договор за поръчка – именно с договора за правна защита и съдействие, с който ответникът П. е поел задължението да осъществи представителството на ищеца по дело срещу П.Д.. С договора за поръчка ответникът П. се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от последния действия, а именно да образува производството срещу П.Д., чрез изготвяне и внасяне в съда на искова молба и да го защитава и да му съдейства пред съда.

Представен е и договор № 210/20.01.1999 г. /л. 12-13 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/, видно от който е, че ищцовата кооперация е предоставила на П.Д. кредит, като срока на погасяване на кредита е 20.12.1999 г. При това положение, съдът приема, че договора за правна помощ с ответника е сключен пет месеца след изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за главница и две години и пет месеца след изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за лихви по този договор за кредит.

          По делото не са представени каквито и да било доказателства от които да се установи адв. П. да е завел дело срещу П.Д. от името на ищеца.  При това положение съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна помощ от страна на Б.П..

          Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 от ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Вредите са преки, доколкото същите са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

          Претендираните обаче от ищеца вреди в размер на сумата, която същия би получил при уважаване на претенцията му за присъждане на главници и лихви, съответния размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение не са  преки вреди, тъй като същите не са в причинна връзка с неизпълнение на договора за правна защита и съдействие /договора за поръчка/. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът е поел задължението за правна защита и съдействие, а не за определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело.

          Ето защо, съдът приема, че не е налице пряка и непосредствена вреда, произтичаща от противоправното поведение на ответника при неизпълнение на задълженията му по договора за правна защита и съдействие. Предявените искове за присъждането на обезщетения за такива вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          По четвъртият от обективно комулативно съединените искове:

          Видно от представения към делото /л. 22 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/ договор за правна защита и съдействие е, че между ищцовата кооперация и ответника адв. Б.П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. се е задължил да заведе гр.д. срещу Д.Й.. Договора е сключен на 06.07.2005 г. и в същия е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 400 лв., в договора не е отразено, дали договореното възнаграждение е заплатено.

          Предвид цитираното по-горе писмено доказателство, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка по силата на сключен договор за поръчка – именно с договора за правна защита и съдействие, с който ответникът П. е поел задължението да осъществи представителството на ищеца по дело срещу Д.Й.. С договора за поръчка ответникът П. се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от последния действия, а именно да образува производството срещу Д.Й., чрез изготвяне и внасяне в съда на искова молба и да го защитава и да му съдейства пред съда.

Представен е и договор № 34/24.01.2000 г. /л. 20-21 от гр.д. 83/2010 г. на ПлРС/, видно от който е, че ищцовата кооперация е предоставила на Д.Й. кредит, като срока на погасяване на кредита е 20.01.2002 г.

          По делото не са представени каквито и да било доказателства от които да се установи адв. П. да е завел дело срещу Д.Й. от името на ищеца.  При това положение съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна помощ от страна на Б.П..

          Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 от ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Вредите са преки, доколкото същите са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

          Претендираните обаче от ищеца вреди в размер на сумата, която същия би получил при уважаване на претенцията му за присъждане на главници и лихви, съответния размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение не са  преки вреди, тъй като същите не са в причинна връзка с неизпълнение на договора за правна защита и съдействие /договора за поръчка/. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът е поел задължението за правна защита и съдействие, а не за определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело.

          Ето защо, съдът приема, че не е налице пряка и непосредствена вреда, произтичаща от противоправното поведение на ответника при неизпълнение на задълженията му по договора за правна защита и съдействие. Предявените искове за присъждането на обезщетения за такива вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          По петият от обективно комулативно съединените искове:

          Видно от представеното към делото  гр.д. 1936/2005 г. и приложения към него договор за правна защита и съдействие е, че между ищцовата кооперация и ответника адв. Б.П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. се е задължил да заведе гр.д. срещу П.Н. и да осъществи правна защита. Договора е сключен на 07.07.2005 г. и в същия е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 380 лв., в договора не е отразено, дали договореното възнаграждение е заплатено.

Предвид цитираното по-горе писмено доказателство, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка по силата на сключен договор за поръчка – именно с договора за правна защита и съдействие, с който ответникът П. е поел задължението да осъществи представителството на ищеца по дело срещу П.Н.. С договора за поръчка ответникът П. се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му от последния действия, а именно да образува производството срещу П.Н., чрез изготвяне и внасяне в съда на искова молба и да го защитава и да му съдейства пред съда. Ответникът П. е изпълнил задължението си поето с договора и е завел срещу Н. приложеното към настоящото дело гр.д. 1936/2005 г. на РС Плевен, като е сторил това в кратък срок след упълномощаването му - договора е сключен на 07.07.2005 г., а делото е заведено в съда  на 19.07.2005 г..

          Действително видно, от отразеното върху исковата молба, е че същата е била оставена без движение и е указано на ищеца да уточни периода на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. От приложеното към това дело съобщение за оставяне без движение е видно, че същото е получено от адв. П., а от определение  от 08.08.2005 г. е видно, че производството по същото е частично прекратено – по отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. При това положение съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна помощ от страна на Б.П., доколкото той е бил длъжен да изпълни указанието на съда в дадения срок.

          Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 от ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Вредите са преки, доколкото същите са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

          Претендираните обаче от ищеца вреди в размер на сумата, която същия би получил при уважаване на претенцията му за присъждане на главници и лихви, съответния размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение не са  преки вреди, тъй като същите не са в причинна връзка с неизпълнение на договора за правна защита и съдействие /договора за поръчка/. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът е поел задължението за правна защита и съдействие, а не за определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело.

          Ето защо, съдът приема, че не е налице пряка и непосредствена вреда, произтичаща от противоправното поведение на ответника при неизпълнение на задълженията му по договора за правна защита и съдействие. Предявените искове за присъждането на обезщетения за такива вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          По шестият от обективно комулативно съединените искове:

          Видно от представеното към делото ч.гр.д. 1674/2003 г. и приложения към него договор за правна защита и съдействие е, че между ищцовата кооперация и ответника адв. Б.П. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. П. се е задължил да заведе ч. гр.д. по чл. 237 от ГПК и да осъществи правна защита. Договора е сключен на 14.07.2003 г. и в същия е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 260 лв., в договора не е отразено, дали договореното възнаграждение е заплатено.

Предвид цитираното по-горе писмено доказателство, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка по силата на сключен договор за поръчка – именно с договора за правна защита и съдействие, с който ответникът П. е поел задължението да осъществи представителството на ищеца по дело с правно основание чл. 237 от ГПК. Ответникът П. е изпълнил задължението си по същия договор, като делото е приключило с определение за присъждане на търсените суми, влючително и направените деловодни разноски. Към настоящото дело е приложено и гр.д. 3308/2007 г. Същото е образувано пред ПлРС по постъпило възражение с правно основание чл. 250 от ГПК. По това дело няма представен договор за правна помощ и няма доказателства, от които да се установят договорни отношения между страните  в това производство. Действително определението, с което е спряно производството по изпълнителното дело е връчено на  адв. Б.П., а в мотивите на определението на ОС Плевен от 04.01.2008 г.  по гр.д. 1013/07 г. посочват друга възможност за движение на делото, но и тук няма приложен договор за правна помощ, за да се преценят какви договорености са постигнати между страните. Дори и съдът да приема, че е налице виновно неизпълнение на договор за правна помощ от страна на Б.П., ако същия е бил задължен да представлява ищцовата кооперация и в последващите производства след издаване на определение от съда по чл. 237 от ГПК /отм./, то при наличие на договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 от ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Вредите са преки, доколкото същите са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

          Претендираните обаче от ищеца вреди в размер на сумата, която същия би получил при уважаване на претенцията му за присъждане на главници и лихви, съответния размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение не са  преки вреди, тъй като същите не са в причинна връзка с неизпълнение на договора за правна защита и съдействие /договора за поръчка/. Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът е поел задължението за правна защита и съдействие, а не за определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело.

          Ето защо, съдът приема, че не е налице пряка и непосредствена вреда, произтичаща от противоправното поведение на ответника при неизпълнение на задълженията му по договора за правна защита и съдействие. Предявените искове за присъждането на обезщетения за такива вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размер на  2148 лв. и пропусната полза в размер на 2798.98 лв.  – като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети от него в договор за поръчка, а именно договор за правна помощ и защита  № 0000448/20.08.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размер на  3132,58 лв. и пропусната полза в размер на 1005,15 лв.  – като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети от него в договор за поръчка, а именно договор за правна помощ и защита  № 0002102/06.07.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размер на  255 лв. и пропусната полза в размер на 340,67 лв.  – като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети от него в договор за поръчка, а именно договор за правна помощ и защита  № 0002096/06.07.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размер на  3664,76 лв. и пропусната полза в размер на 5242,50 лв.  – като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети от него в договор за поръчка, а именно договор за правна помощ и защита  № 0002097/06.07.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за пропусната полза в размер на 2028,31 лв.  – като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети от него в договор за поръчка, а именно договор за правна помощ и защита  по гр. д. 1936/2005 г. на РС Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за пропусната полза в размер на 592,60 лв.  – като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията, поети от него в договор за поръчка, а именно договор за правна помощ и защита  по ч.гр. 1674/2003 г. на РС Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от К”ВЗКАЧС – М.” *, със седалище и адрес на управление: *** – представлявана от Ц.Ф. – председател, против Б.П. с ЕГН ********** ***, иск за присъждане на деловодни разноски.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от решението на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: