РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _21.12._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести ноември_ 2012 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _55_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответниците заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата в законоустановения срок е депозирала възражение.

Твърди се, че ответниците в качеството им на собственици на имот – апартамент, находящ се в гр. София са потребители на топлинна енергия за битови нужди с абонатен № * и като такива са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от м. VІІ.2003 г. до м. април 2010 г., за който период не са изплатили дължимите суми.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците вземането на ищцовото дружество за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3223,97 лв. от които 2186,79 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. юли 2003 г. – месец април 2010 г. и 1037,18 лв. законна лихва за забава от 31.08.2003 г. до 18.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2011 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба. Представител се явява в съдебно заседание и признава предявения иск по основание и размер.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, извлечение от сметки, договор между СЕС и фирма „Бруната България” ООД, протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост, изравнителни сметки и др./ е, че ответниците са собственици на апартамент № *, находящ се в гр. София *** и като такива са потребители на топлинна енергия за апартамента, който представлява топлоснабден имот. В качеството им на собственици на топлоснабдения имот ответниците са страна по възникнало облигационно правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 149 ал.1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, заключенията на които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективни и пълни. От заключението на вещото лице – топлотехник се установява, че топломерите в абонатната станция към СЕС са отчитани ежемесечно към първо число от ищеца, че ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи на топлоенергия, че технологичните разходи в абонатната станция са определяни методически правилно и фактически вярно, че спрямо абоната е спазена методиката в частта за разпределение на топлинна енергия и битова гореща вода за целия процесен период, че сумите възложени на абоната са по констатациите и същите съответстват на своевременните разпределения на топлинна енергия по сезони. От заключението на вещото лице икономист се установява размера на евентуално дължимите суми по периоди, както и размера на съответните лихви за посочения в исковата молба период.

Предвид направеното възражение за давност, съдът намира, че същото е частично основателно.

По отношение на претендираните главници, представляващи стойност на доставена топлинна енергия е приложима разпоредбата на чл. 111 б.в от ЗЗД, предвид установената практика на ВКС – решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т.д. 408/2009 г. на ІІт.о. и решение № 172 от 23.12.2010 г. постановено по т.д. № 180/2010 г. на Іт.о. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност, задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, тъй като според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, давностния срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано на 05.04.2011 г. и с оглед данните по делото съдът приема, че вземанията на ищеца за периода от м. юли 2003 г. до м. февруари 2008 г. включително са погасени по давност, като остава дължима сумата от 629,96 лв. - представляваща общ сбор на дължимите главници за периода м. март. 2008 г. до м. април 2010 г.. Остава дължима и сумата за лихва за периода месец април 2008 г. до 18.03.2011 г. – общо в размер на 114,25 лв., а вземанията за лихва, представляващи разлика до първоначално предявената сума - за периода от месец юли 2003 г. до месец февруари 2008 г. включително е погасена по давност.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен за сумата от 629,95 лв. – главница и 114,25 лв. – лихва до датата на подаване на заявлението, за които суми следва да бъде признато за установено вземането. За разликата над тези суми следва исковете да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 629,95 лв., считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на настоящия спор е на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 66,73 лв., които са изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД , с ЕИК 831609046, представлявано от С.Ц. – изпълнителен директор, по отношение на Е.П. с ЕГН ********** и Д.П. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. Р., като потребители на топлинна енергия, предоставяна им от „Топлофикация София” ЕАД, за имот, находящ се в гр. София ***, с абонатен № * които дължат солидарно сумата от 629,96 лв. - главница представляваща дължими и неизплатени суми за доставена топлинна енергия за периода месец март 2008 г. до м. април 2010 г. включително; сумата от 114,25 лв. – лихва за забава върху главниците за периода месец април 2008 г. до 18.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛВЯ като погасени по давност исковете в останалата им част за разликата над сумата 629,96 лв. до предявената сума от 2186,79 лв. за главница и за разликата над сумата 114,25 лв. до предявената сума от 1037,18 лв. - лихва за забава.

ОСЪЖДА Е.П. и Д.П. със сочени по-горе данни да заплатят на „Топлофикация”ЕАД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски по настоящото дело и по ч.гр. 977/2011 г. на РС Левски общо в размер на 66,73 лв., като за разликата над тази сума отхвърля предявеният иск като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: