РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _05.12._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _пети ноември_ 2012 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _191_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 245 ал.2 от КТ, чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, насрещен иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ във връзка с чл. 211 от КТ и насрещен иск с правно основание чл. 234 ал.3 т.2 във връзка с т.1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че на основание трудов договор от 01.11.2004 г. е възникнало трудово правоотношение между ищеца, в качеството му на работник на длъжност * от една страна и ответника, в качеството му на работодател от друга. Твърди се, че по-късно с допълнително споразумение от 31.05.2010 г. е преназначен на длъжност *, а от месец ноември 2010 г. до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение отново е *. Твърди се, че със заповед № 209/16.12.2010 г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 326 ал.1 от КТ, като с нея е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 52 дни. Твърди се също така, че не му е изплатено дължимото му се обезщетение както и трудовото му възнаграждение за месец ноември и декември 2010 г., поради което е предприел действия по реда на чл. 410 от ГПК, че в резултат на подаденото от него заявление е образувано ч.гр.д. № 96/2012 г. и съответно е издадена заповед за изпълнение, против която длъжникът е възразил, че не дължи изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 2919,93 лв. – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2010 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ за 52 дни; обезщетение за забава в размер на 353,14 лв. за периода от 16.12.2010 г. до 15.02.2012 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от момента на завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че действително с ищеца е прекратено трудовото правоотношение, като в заповедта е посочено, че на същия се дължи обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ единствено с цел реализирането на имуществена и договорна отговорност на ищеца, като му се предложи извършването на компенсация между сумите, които ответника му дължи и сумите, които самият ищец дължи на своя работодател, поради причинени вреди от липси и неизпълнение договорни задължения.

В срока за отговор ответната страна е предявила насрещен иск, като се твърди, че ответникът в качеството му на отчетник не е изпълнил задълженията си по събиране, разходване, съхранение или отчитане на пари или материални ценности, като са констатирани липси в размер на 3829,80 лв., представляващи стойност на резервни части за комбайн и селскостопанска техника, както и липси в размер на 302,06 лв., представляващи стойност на плазмен телевизор, изчезнал от търговската база на фирмата в ***, за чиято наличност е отговарял С.. Твърди се, че същия носи пълна имуществена отговорност, поради което дължи на дружеството посочените суми и са направени удръжки от трудовото му възнаграждение. Твърди се също така, че ответникът е бил изпратен в чужбина на специализация за повишаване на квалификацията и тъй като ответникът се е възползвал от правото си да прекрати трудовото си правоотношение с предизвестие по чл. 326 от КТ в неоправдано кратък срок след приключването на тези обучения, то той следва да върне на дружеството сумите разходвани за тези обучения, а именно сумата от 1050 щатски долара за обучения в Беларус и Русия и сумата от 575 евро за обучение в Полша.

Моли се съда на основание чл. 211 от ГПК във връзка с чл. 207 ал.1 т.2 от КТ във връзка с чл. 211 от КТ да постанови решение с което да осъди ответника по насрещния иск да заплати на „Б.” ООД сумата от 4131,86 лв. от която 3829,80 лв., представляваща стойността на липси на резервни части за комбайн и селскостопанска техника от склада за резервни части на дружеството в *** и сумата от 302,06 лв. представляваща стойност на плазмен телевизор, изчезнал от търговска база на фирмата в ***, за чиято наличност е отговарял С..

Моли се съда на основание чл. 211 от ГПК във връзка с чл. 234 ал.3 т.2 от КТ да постанови решение, с което да осъди С.С. да заплати на „Б.” ООД общия размер на стойността на професионалните обучения в чужбина за повишаване на квалификацията му в размер на 2675,91 лв.,от която сумата от 1551,31 лв. представляваща левовата равностойност на 1050 щатски долара към 16.12.2010 г. за обучения в Беларус и Русия и сумата от 1124,60 лв. представляваща левовата равностойност на 575 евро към 16.12.2010 г. за обучение в Полша, като левовата равностойност е определена по фиксинга на БНБ за съответната валута за посочената дата.

Ответникът по насрещния иск е представил отговор на насрещната исковата молба, като в същия е изразил становище, че предявените насрещни искове са допустими, но по своята същност са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

Излагат се твърдения, че С. не е бил отчетник по смисъла на закона и не следва да носи пълна имуществена отговорност за ценностите, които са държани в търговската база. Твърди, че не дължи и сумите за проведените обучения, тъй като въпреки, че закона дава възможност работодателя да уговори срок, в който обучаваният служител да работи при работодателя за определен срок от време, както и да се търси отговорност за неспазване на уговорения срок, то такава уговорка между страните няма и тъй като С. не е обвързан с такова срочно задължение, като не е подписвал или се запознал с подобен акт /допълнително споразумение или декларация/, то той не дължи исковите суми на дружеството.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 96/2012 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответното дружество, като е разпоредено същото да заплати на С.С. сумата от 2919,93 лв., представляваща главница, лихва върху главницата в размер на 353,14 лв. за периода 16.12.2010 г. до 15.02.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2012 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, като са присъдени и направените деловодни разноски. В заповедта за изпълнение е отразено, че от общо дължимата сума като главница в размер на 2919,93 лв. сумата от 1969,21 лв. представлява неизплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ, сумата от 621,18 лв. представлява неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2010 г. и сумата от 329,54 лв. представлява неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2010 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило възражение от „Б.” ООД и в дадения от съда срок, заявителят е предявил настоящия иск.

Видно от представения по делото трудов договор е, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил в ответното дружество на длъжността *. Представено е допълнително споразумение към трудовия договор, цитиран по-горе, сключено на 31.05.2010 г., с което С. С. е преназначен от длъжността * на длъжността * за неопределено време.

Представена е и заповед № 209/16.12.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните считано от 16.12.2010 г.

За установяване вземанията на ищеца по негово искане по делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че действително ответното дружество дължи на ищеца посочените суми в исковата молба и заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

По предявеният насрещен иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ във връзка с чл. 211 от КТ, съдът приема следното:

По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установи, че действително С.С. е упражнявал дейност с отчетнически функции. Не са представени и доказателства на същия да се предоставени определени по вид и количество материални ценности, за които конкретно той да е поел задължението за тяхното съхраняване, събиране, разходване или отчитане. Не са представени доказателства дали действително в дружеството са установени липси, ако са установени такива, кога, кой и на какво основание е установил същите, в какво се изразяват липсите, дали точно за тези материални ценности С. следва да носи отговорност и са му възложени отчетнически функции, ако евентуално следва да носи отговорност дали същата се носи само от него или и от други лица.

Предвид липсата на посочените по-горе доказателства, съдът приема, че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ във връзка с чл. 211 от КТ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 234 ал.3 т.2 във връзка с т.1 от КТ:

С разпоредбата на чл. 234 ал.3 т.2 от КТ във връзка с повишаване квалификацията на работника или служителя е дадена възможност между работник и работодател да се уговаря задължаване на служителя да работи при работодателя за определен срок от време, както и да се търси отговорност за неспазване на уговорения срок. По делото обаче няма каквито и да било доказателства, от които да се установи, че действително между страните е уговорено задължение на С. след повишаване на квалификацията да работи за определен срок от време в дружеството, ако е уговорен такъв срок – каква е била неговата продължителност. Не са представени доказателства кога са проведени самите обучения, както и ако е имало някакви договорености между страните във връзка с тези обучения не са представени доказателства, в какво именно се изразяват те.

При това положение, съдът приема, че и този иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски общо в размер на 1010,92 лв. съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на С.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.П., че „Б.” ООД дължи на С.С. сумата от 2919,93 лв. – главница /включваща сумата от 1969,21 лв. представлява неизплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ, сумата от 621,18 лв. представлява неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2010 г. и сумата от 329,54 лв. представлява неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2010 г./, лихва в размер на 353,14 лв. върху главницата, за периода от 16.12.2010 г. до 15.02.2012 г. и законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявения от „Б.” ООД * – със сочени по-горе данни против С.С. със сочена по-горе самоличност насрещен иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ във връзка с чл. 211 от КТ за присъждане на сумата от 4131,86 лв., от която 3829,80 лв., представляваща стойността на липси на резервни части за комбайн и селскостопанска техника от склада за резервни части на дружеството в *** и сумата от 302,06 лв. представляваща стойност на плазмен телевизор, изчезнал от търговска база на фирмата в ***, за чиято наличност е отговарял С. и предявения насрещен иск с правно основание чл. 234 ал.3 т.2 във връзка с т.1 от КТ за присъждане на сумата от 2675,91 лв., представляваща общ размер на стойност на проведени професионални обучения в чужбина за повишаване на квалификацията на С., от която сумата от 1551,31 лв. представляваща левовата равностойност на 1050 щатски долара към 16.12.2010 г. за обучения в Беларус и Русия и сумата от 1124,60 лв. представляваща левовата равностойност на 575 евро към 16.12.2010 г. за обучение в Полша, като левовата равностойност е определена по фиксинга на БНБ за съответната валута за посочената дата.

ОСЪЖДА „Б.” ООД със сочени по-горе данни да заплати на С.С. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 1010,92 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: